Алтернативните форми на изкуството се нуждаят от поле за изява. ДНК е точно това. На място, което всички познаваме - в подлеза на НДК срещу шадравана. От известно време там, освен танц и пърформанс, се подвизава и „Късо кино в ДНК”. Селекцията винаги е супер. Трябва само да грабнеш няколко приятели в иначе скучната делнична вечер и да се настаните удобно. Обръщаме поглед към българското късометражно кино.И с любопитство тази сряда, на 17-ти, ще видим дипломните филми на студенти от майсторския клас на проф. Георги Дюлгеров.

Старт 19.30ч.
Място ДНК

Enjoy!

“Сутрешно кафе”
реж. Венцислав Занков
7 мин.



Синопсис:

[...] Il a mis le café
Dans la tasse
Il a mis le lait
Dans la tasse de café
Il a mis le sucre
Dans le café au lait
Avec la petite cuiller
Il a tourné
Il a bu le café au lait
Et il a reposé la tasse
Sans me parler

Представете се:

Венцислав Занков - художник. Бих искал да кажа – артист, но всички, дори и хотели станаха арт, с което думата се изхаби, а арта стана занимание за домакини и любители на „красивото”

Кога се влюби в киното?

Никога, това е просто още една медия, която въздейства доста директно и може да обогати представите за човешко и разбиране за свят

Какво те провокира да правиш кино?

Специфичните възможности на това изкуство с различен от познатия ми достъп до публика през галерия,

Защо избра тази тема за дипломния си филм?

Това не знам дали е дипломен филм, или част от триптих, трилогия, която ще е дипломен филм

А сега накъде? 
Този филм съм го гледал много отдавна, беше много актуален за мен по онова време, мислех си, че вървя на някъде, оказах се другаде, което бавно се трасформира в „никъде”, а сега е просто ТУК.

“За какво служи хлябът”
реж. Николай Стоичков
12 мин.



Синопсис:

Госпожица Марта (на средна възраст) държи малък магазин в с.Алдомировци покрай София в България. Доста жени на нейната възраст с далеч по-малко възможности се бяха омъжили вече. Ежедневието на г-ца Марта протича еднообразно с едни и същи клиенти, отдавна прескочили нейните години.
В магазина започва да идва мъж видимо по-млад от останалите редовни клиенти. Новодошлият винаги купува стар хляб и всеки път старателно преброява стотинките си. Г-ца Марта започва да проява интерес към него и решава да го спечели поставяйки мас в поредния стар хляб.
Дали любовта между тях ще пламне или стремежа на г-ца Марта да спечели сърцето му ще срине света й?

Представете се:

Според мен един човек се представя, като представи най-важните неща за него. Затова за мен най-важните неща са:
•Семейството ми
•Всичките безкрайно добри и верни приятели
•Любов във всичките измерения
•Страст към работата
•Емоция във всяко нещо, което правя

Кога се влюби в киното?

От малък съм проявявал интерес за случващото се зад камерите, но истински успях да се влюбя до лудост (без кавички), когато го опитах, когато реално застанах зад камерата.

Какво те провокира да правиш кино?

Искам да разкажа едни определени истории със смисъл и поука в тях. По този начин ще направя моя принос към развитието на България и българите.

Защо избра тази тема за дипломния си филм?

Това не ми е дипломния филм. Тепърва предстои. Това е моя първи опит като режисьор и продуцент.

А сега накъде?

Филми, филми, филми, много филми и пак филми, само филми и малко телевизия :)

“РАНДЕВУ“
реж. Ваня Донева
10 мин.



Синопсис:

На прага на XX век, бедната прислужница Елена желае да се омъжи, за да се отърве от слугуването, но взискателната й господарка непрекъснато затрупва с работа момичето, за да му попречи и задържи при себе си.

“Пеперуди"
реж. Стефани Райчева
7 мин.



Синопсис:

Кога порастват децата?
Малко момче следва пеперуда в гората и се натъква на странна жена, която колекционира пеперуди.

Представете се:

Казвам се Стефани Райчева. На 23 години съм и родния ми град е Бургас. Завърших бакалавър по психология в Нотингам, Англия и сега уча режисура в Нов Български Университет.

Кога се влюби в киното?

Почти съм убедена, че бях на около 5 години…. Или може би 6? Със сигурност беше преди да навърша 7 или най-късно на 8 (хахаха).

Какво те провокира да правиш кино?

Какво ли не… Ако се огледате около себе си или послушате новините някоя вечер, ще разберете.

Защо избра тази тема за дипломния си филм?

Ами не съм избрала тази… Всъщност още нищо не съм избрала.

А сега накъде?

Само напред и нагоре. Но първо трябва да се дипломирам, естествено. Така че, засега развитие в застой :P

“Зелената врата”
реж. Виолина Христова
10 мин.



Представете се:

Виолина Христова, почти на 26г., уча за киното, работя за киното и рисувам все смешни и грозни неща в повечето време.

Кога се влюби в киното?

Днес сутринта и вчера към три часа, точно след обяда. Как се определя кога се влюбваш в нещо?! Аз не знам.
Изключително неориентирана и некоординирана съм в своите движения и ежедневие, но имам филми в главата през целия ден. Те си седат там, въпрос на време е кога ще ги видиш и може би тогава е момента, когато се влюбваш...

Какво те провокира да правиш кино?

На шест исках да бъда готвач. На 7 исках да бъда Наполеон… И от тогава се амбицирам все повече” - Салвадор Дали. Не се имам за амбициозна, по-скоро за любопитна. Киното с хилядите си истории, как да му устоиш?!

Защо избра тази тема за дипломния си филм?

Филм за любов, въображаем свят и малко рисуване. Не съм я избрала аз темата, а тя мен.

А сега накъде?

В близък план към плажа на Палма де Майорка за един семестър обучение на испанско кино, а в далечен все към втората звезда от дясно.

“Как се запознах с Неджи и лудия Бор”
реж. Георги Светломиров
14 мин.



Синопсис:

На път към града младият пътешественик – Ники, среща двама изхвърлени от обществото скитници. Всеки от тях, със своята лична история, разкрива пред Ники един нов свят. Това е среща, след която той няма да бъде същия.

Представете се:

Георги Светломиров

Кога се влюби в киното?

По време на тийнейджърските си години.

Какво те провокира да правиш кино?

Необяснимо желание.

Защо избра тази тема за дипломния си филм?

Разказът ме привлече със силната си атмосфера.

А сега накъде?

Скоро започвам снимки по нов късометражен филм