Утре тя щеше да стане на 84 години! Елизабет Тейлър бе жена, в която живееше много повече от душа на актриса и секссимвол - тя бе цяла Вселена, в която се губеха не един и двама мъже. А тя умееше да кокетничи и бе магнит за обаятелни и самоуверени мъже. Но нека не говорим за нея в минало време, защото мис Тейлър ще живее вечно - на големия екран и в големите любовни истории. И за да почетем деня, в който си е поела въздух за първи път - 27 февруари 1932 г., решихме да направим дискусия между две от редакторките ни, в какво се крие очарованието и сексапила й? Ето до какви изводи стигнага те...
Меги
"И богатите също плачат, но аз предпочитам да плача в кадилак", бе мотото на една от най-обаятелните дами, вдъхновявала няколко поколения мъже - от гениални режисьори до средностатистическия мачо.
Че Елизабет Тейлър не можеше да е жена на един мъж го доказваше не само харизматичната й осанка на големия екран, но и фактът, че актрисата имаше 8 брака зад гърба си, два от които с един и същи мъж – уелския актьор, алкохолик, върл женкар, тoтален секссимвол и спряган за любовта на живота й Ричард Бъртън. “Майка ми каза, че когато съм се родила, не съм отворила очите си в продължение на осем дни. Първото нещо, което съм видяла след това обаче, е бил годежен пръстен. Оттогава съм пристрастена”, отсича Лиз (актрисата ненавижда да я наричат така) и с това неглижирано запушваше ушите на зложелателите, които се чудеха какво намират мъжете в нея.
Обаче и ние това се питаме?! Нека си го признаем - на пръв поглед англо-американска актриса не изпъкваше нито с убийствен сексапил, както бе Мерлин Монро, нито пък те караше да настръхваш от страст с романтично-обречения си тембър като Едит Пиаф, но въпреки това мис Тейлър бе обявена за един от най-големите секссимволи в киното и бе магнит за мъже, очарователни мъже, които бяха готови да убиват, крадат, безчинстват и да зарязват жените си и децата си в нейно име. И го правеха! Така че дълго може да се спори по темата с какво очароваше мъжете в живота си, но тези, които са имали честта да я позанват лично дори не се налага да се замислят – с интелект, разбира се. И има логика - нима има нещо по-секси от интелигентна и освободена жена без предразсъдъци, която знае, че най-еротичните гънки не са в областта на гърдите и ханша й (не че и там й липсваха), а тези в мозъка й? Именно със секс в главата, не в бедрата, Елизабет Тейлър успя да омагьоса мъже като Конрад Хилтън мл., Майкъл Уилдинг, Майк Тод, Еди Фишър, Ричард Бъртън, Джон Уорнър и Лари Фортенски и без усилия да ги подлуди до лудост, диамантена лудост. О, а тя обичаше диаманти, при това не какви да е, а от уникатите, също като нея - Ричард Бъртън, например, и подарява крушовиден диамант, който по-късно бе наречен „диамантът Тейлър- Бъртън “. Големите момичета се нуждаят от големи диаманти, нали Елизабет?
Освен с интелект хората от близкото й обкръжение са категорични, че тя е изпъквала силно и с факта, че е била 100%-ва жена и нищо човешко не й е било чуждо. Ревнива, избухлива, ранима, неверна, силна, уверена, стихийна, страстна, преливаща от емоции, скандална - Елизабет е била жена, в която живеели повече противоречиви персонажи, отколкото е изиграла на големия екран. И ако това не е секси... Не само жените си падат по лоши момчета - и мъжете залитат по фаталните жени, онези, в които на пръв поглед не можеш да откриеш нищо особено, в които липсва подкосяваща краката красота, които ако решат дори могат да останат в сянка и да не изпъкнат. Но решат ли да направят впечатление - стъпват смело и уверено, усмихват се, кръстосват крака, докосват косите си и ти отвинтват главата с нещо от рода на: „Какво очаквате да правя? Да спя сама?”. И ако трябва отново да попитаме в какво се крие сексапилът й, най-логичният отговор би бил - в това, че е Елизабет Тейлър!
.jpg)
С Ричард Бъртън
Зорница
Колко е странно! За Елизабет Тейлър човек може да прочете всичко и в тийнейджърски издания, и в модни сайтове, и в медии със заглавия от рода на “Над 55”, “Трета възраст” и др. подобни, и в аналите за награди като “Оскар”, Сребърна мечка”, “Златен Глобус”, и в жълтата преса, и в клиники за зависими, и в “Гинес”,...
За нея е разказвано, писано, снимано толкова много, че в днешно време всеки съвсем лесно би могъл да се сдобие с информация и да оформи лично мнение, ако досега е нямал такова. Нищо, че някъде казват за цвета на очите й, че бил виолетов, на други места - теменужен. Или че първата й роля била на 9, а всъщност - може би на 10-годишна възраст...
Тя и животът й са мечтата и блянът за всяко едно момиче, както и неизменна част от помислите и фантазиите на всяко едно момче - красива, пленяваща, обаятелна, професионалист в работата си, инициатор на благотворителност, дизайнер, бохем,...
За себе си имам няколко питанки. Наистина ли приживе (знаем, че тя си отиде от този свят на 23 март 2011 г., почти месец, след като стана на 79) е била толкова магнетична? Под щастлива звезда ли е родена? Къде точно се крие нейната харизма?...
Не знам, никога не съм имала удоволствието да видя Елизабет Тейлър очи в очи (моите са зелени). Но за себе си съм убедена, че е била фин и много чувствителен човек, имайки предвид зодията й - Риби. Че още като дете е била различна от другите не само заради външният си вид. И че изкушенията пред изтънчената й, а след време и лесно уязвима натура са били безкрайни, още повече като не забравяме средата, в която твърде рано е започнала да живее. Среда на изкушения, съблазни, гуляи, охолие, пари. Среда, в която не е имала истински приятели и гаджета, както самата тя казва. Все фактори, които по-скоро я водят по една опасна козя пътечка из скални чукари, отколкото по отъпкан, па макар и прашен, полски път.
Може би поради тази причина бароковото й отношение към света (не го приемайте едностранчиво) отваря огромните порти към собствения й живот още на 18 год., когато за първи път се омъжва, макар и за няколко месеца. И то не за кого да е, а за наследник с фамилия Хилтън! А едва на 17 е имала афера с Хауърд Хюз, известен с ексцентричността си, увлеченията си по авиопилотирането и жените, кинопродуцентството и петролен магнат, поел богатството от баща си. Та тя е била още дете! Или поне в представите на “нормалните” хора. Но очевидно надскочила възрастта си, за Елизабет вече няма връщане назад.
Бих разбрала подобен акт, тъй като младостта и любовта, или поне страстното влюбване, са слепи. Та кой не иска да има до себе си известно гадже или съпруг/а!?! Тръпката, усещането, емоциите са горещи. Те вдигат адреналина, възбуждат и те карат да не искаш никога това да свършва. И явно, взела първата доза от този вид наркотик, Тейлър има нужда от още и още, при това - по-силен.
Вероятно затова и законните бракове (8 със 7 съпрузи), и другите знайни и незнайни връзки на актрисата увеличават бройката си. И то - все с известни хора, в това число и със сенатор Джон Уорнър. Но този се оказва един от най-мрачните и нещастни бракове за Тейлър, открехнал й опасната вратичка към алкохола.
Другата “дрога”, разбира се, е киното. Някъде бях прочела, че двете непреходни в Елизабет неща са името й и това, че е актриса. И по този повод ще цитирам неин статус в социалната мрежа от лятото на 2010 г.: "Чувам слухове, че някой ще играе мен във филм за мен и Ричард. Никой не може да играе Елизабет Тейлър, освен самата Елизабет Тейлър. Поне докато съм жива. Засега изпитвам прекалено голямо удоволствие да съм жива... и мисля да си остана такава".
И ако беше жива, утре, 27-и февруари, щеше да стане на 84 години. 200-годишни човеци няма, както знаем, освен в разказа на американския писател от руски произход Айзък Азимов (с истинско име Исаак Озимов) “Позитронният човек/мъж”(който през 1999-а г. става сценарист на филмирането на произведението си и под зорките очи на режисьора Крис Кълъмбъс и с Робин Уилямс в ролята на въпросния “Двеста годишен човек” създават лентата).
Щеше, но - уви! Или пък - не?! Господ, или каквато Висша сила има и бди над нас, казват, че си знае работата. За поне 70 години живот в киното и живот, като на кино, Елизабет Тейлър изиграва поне 70 главни роли. Естествено, че ще я носим в сърцата си като най-красивата и най-флагрантната Клеопатра с изящни очи и неподправен поглед (макар и други актриси да са играли тази роля след нея). Защото тя беше, тя Е Клеопатра по свой начин за времето, в което живя - почти войни, мъжки битки се водят заради нея.
Разбира се, че няма да я забравим и като Катарина, в чиято пламенна роля на Шекспировата комедия “Укротяване на опърничавата” в едноименната филмова акомодация на режисьора Франко Дзефирели от 1967-ма г., Елизабет като че изигра самата себе си - дива и свободолюбива.
Логично е да запаметим и алкохолизираната, почти отчаяна съпруга Марта в “Кой се страхува от Вирджиния Улф”, 1966 г., по сценарий на Ърнест Лемън, адаптиран от пиесата на Едуард Олби. Интересното е, че за главната си роля в този филм Тейлър получава втори “Оскар” (церемониала по връчването на 88-мите поредни награди започва в малките часове, наше време, в понеделник, по bTV Cinema). В качеството на съпруга на Марта, Джордж, влиза отново Ричард Бъртън (той си остава само с номинации), който всъщност наистина е неин брачен партньор, при това - два пъти.
Лирично отклонение: Между Елизабет и Ричард в общо 11-е им години съвместен живот кипят страсти, огън, скандали, сензации. Един за друг те казват: „Ние сме една мила, очарователна, декадентска, безнадеждна двойка”, Бъртън. А Тейлър откровеничи: “От първите моменти в Рим (където е заснет “Клеопатра”, бел. авт.) нас ни свързваше една безумна, силна любов. Живеехме като циганите!”.
За мен тази им поредна среща и на снимачната площадка, макар филмът да е заснет в началото на първия им брак, предсказва и напълно по(дс)казва реалната ситуация между тях в бъдещето. И това си е чиста ирония на съдбата, за която Тейлър получава световно призната награда преждевременно. Явно наистина добре се е справила с ролята си и на двата фронта...
А още по-интересното е, че повечето от заглавията на филмите, в които тя участва, като че са фрази, части, истории от личния й живот. Елизабет Тейлър, с цялата си прелест и талант, е “Момичето, което имаше всичко” и в никакъв случай не е от онези “Малки жени”, които не се забелязват веднага и от пръв поглед! Тя е “Гигант”. Заради своеобразния си характер често е като “Котка върху горещ ламаринен покрив”. В определени моменти е напълно “Психо”, в други е като “Синята птица” (първата в света и много силна ко-продукция между СССР и САЩ в далечната 1976 г., в която си партнира с Ава Гарднър и Джейн Фонда).
.JPG)
Известността и скандалността, които я преследват още от тийнейджър, изваждат личното й битие отрано на показ и далеч от “Тайната церемония” на магията, наречена Живот в друго, паралелно “Място под Слънцето”.
Само предполагам, че заради бурните си връзки се сблъсква с “Проклятието на огледалото”, стигайки до желание за самоубийство и се чувства изгубена някъде между “Той, тя и Зи”, макар и “Разводът за нея и него” да се случва “Внезапно, миналото лято”.
Но макар житието на Лиз Тейлър да не е общоприетата “Рапсодия”, тя е един от “The V.I.P.”-овете на световната история. Защото за нея всичко “Това е развлечение!” и “Малка нощна музика”, или поне така изглежда отстрани. И в подкрепа на думите си ще използвам нейни, с които на 70-ата си годишнина обявява: "Снощи купонясвах, утре също съм на купон. През уикенда мисля пак да празнувам. Чувствам се на 45!"...
Мога само да си пожелая, както и на всички Вас, подобен дух и стремеж за живот!
More from View Sofia
Чарлийз, Марго и Никол - златното холивудско трио
friends will be friends, right 'till the end!
We love: Годежната рокля на Дженифър Лорънс
princess...
Бременната Аманда Сейфрид тайно казала "Да"
Бъдещата мама и годеникът й Томас Садоски са вдигнали тайна сватба...
