"Написана с виртуозно умение, интелектуално богатство, емоционален финес и усещане за свобода..."
Ню Йорк Таймс Бук Ривю
Авторът:
Орхан Памук е турски писател, придобил международна популярност през 90-те години на XX век. Носител е на Нобеловата награда за литература за 2006 г за цялостно творчество. През 2003 г печели международната награда IMPAC за романа си "Името ми е Червен”. Лауреат на Наградата за мир за 2005г., присъждана от организацията на германските книготърговци.
Носител на френската награда "Медичи” за най-добър чуждестранен роман за 2005 г за „Сняг”. През 2005 г става почетен член на Американската академия за литература и изкуство, а престижното списание "Тайм" го включва в списъка на 100-те най-влиятелни личности в света.
Книгата:
Нобеловият лауреат Орхан Памук работи над своя най-нов роман „Странност на ума” в продължение на 6 години. Това е историята на продавача на боза Мевлют, жената, на която той пише любовни писма в продължение на три години и техния живот в Истанбул. Едва дванайсетгодишен, Мевлют напуска родното си село и се озовава сред шеметната пъстрота на огромния град. Сред чезнещия в миналото стар град и светкавично издигащата се модерна метрополия се вие житейският път на Мевлют. Съпроводен от необичайните развития на една голяма любов, той си остава скромен продавач на боза, замечтан наблюдател на трескавите амбиции на света около себе си. Неговата лична история се разгръща на фона на ключови моменти от най-новата турска история като политически сблъсъци и военни преврати, които оформят съвременното лице на страната.
Мевлют винаги се е питал какво точно го отличава от всички останали, откъде идва неговата „странност на ума”. Религия, политика, пари – фокусите на човешките желания и мисъл – са основа на събитията, прелитащи покрай Мевлют, насочил собствените си търсения по-скоро дълбоко навътре себе си, отколкото навън.
Романът "Странност на ума" ще бъде на българския пазар от 11 март.
"Странност на ума"
Бягството на Самиха
За какво живее човек?
ВЕДИХА. Следобед внезапно на прага на нашата стая се появи Самиха – със забрадка на главата и куфар в ръка. Трепереше.
– Какво става?
– Како, влюбих се в друг, ще избягам с него, таксито дойде.
– Какво?! Ти луда ли си? В никакъв случай! – Разплака се, но беше твърде решителна. – Кой е той? Откъде изникна тоя мъж? Виж, Сюлейман е страхотно влюбен в теб, в никакъв случай не вкарвай нито мен, нито татко в затруднение. Че как се бяга с такси?
Сестра ми, заслепена от любов, не можеше да говори от вълнение. Хвана ме за ръка и ме отведе в стаята, където отсядаха тя и татко. Върху масата старателно бе оставила гривната и забрадките с десен на лилави цветя и газели, които ѝ бе подарил Сюлейман. Посочи ми ги, без да пророни и дума.
– Самиха, татко, като се върне, направо ще получи удар. Знаеш, че взе от Сюлейман като подарък пари за зъбни протези и сума ти други неща. Нима ще му причиниш това? – Не отговори, гледаше някъде напред. – И аз, и татко до края на живота си ще живеем в срам.
– И Раиха избяга, но накрая всичко приключи добре.
– Да, само че никой друг не поиска Раиха, никой не беше се договарял за нея. Ти не си като Раиха, ти си много красива. Татко никому не е обещавал Раиха и не му е искал пари. Кръв ще се лее тук.
– Аз не знам нищо за някаква уговорка – отвърна Самиха. – Защо баща ми да ме обещава и да иска пари, без да ме е попитал?
Отдолу се чу клаксонът на таксито. Пристъпи към вратата.
– Самиха, знаеш го, нали, като кажа, че си избягала, Коркут седмици наред ще ме бие. Краката ми, ръцете ми ще посинеят, знаеш го, нали? Самиха?
САМИХА. Прегърнахме се и започнахме да плачем... Толкова жалех кака и толкова се боях, че...
ВЕДИХА. – Върни се в село с татко! – казах ѝ аз. – После ще избягаш! Сега цялата вина ще падне върху мен, ще решат, че аз съм го уредила. Ще ме убият, знаеш го, Самиха. Кой е тоя човек?
САМИХА. Кака ми имаше право.
– Чакай, ще освободя таксито.
Като излязох от къщата обаче, пак бях с куфара в ръка. Вървях към градинската порта и сестра ми, видяла през прозореца куфара в ръката ми, започна да ме умолява със сълзи на очи:
– Не отивай, Самиха, не отивай, мила моя сестричке!
Излязох през градинската порта и докато доближавах таксито, още не знаех какво ще направя и какво ще кажа. Мислех си да кажа: „Отказвам се, кака ми плаче.“ И тогава вратата на таксито се отвори и ме дръпнаха навътре. Не успях дори да се обърна и да погледна кака за последно.
ВЕДИХА. Насила вкараха Самиха в колата. От прозореца го видях с очите си. Извиках помощ! Настигнете ги, ще хвърлят вината върху мен! Бандити откраднаха сестра ми, помооощ!
More from View Sofia
Discovery Channel и търсенето на съкровища от Космоса, в "Съкровището на Купър"
През 60-те години на миналия век „първата седморка“ астронавти на САЩ са рок-звезди и дръзки смелчаци. С вид на кино звезда и страст към спортни автомобили, Гордън Купър е най-младият и напереният сред...
Четиво в четвъртък: "В клинч" на режисьора Фатих Акин
Днес ви предлагаме откъс от книгата "В клинч" на известния германски режисьор от турски произход Фатих Акин ("Музиката на Истанбул", "Храна за душата", "Срещу стената", "На прага на Рая")...
"Красавицата и Звяра" оживява на голям екран този петък
Любимата на зрителите приказка и героите й оживяват в игралната адаптация по класическата анимация на Дисни – „Красавицата и Звяра“...
