Следва

От любов към големия екран: какво ново в киното в заглавия и трейлъри

Сутрин в 7 точно с Мартен

Кой е пък този?! А, Мартен Роберто, DJ Мартен, колоритният водещ с многото татуировки от „Гласът на България”...

People of art преди 8 години

Докато си припомняхме и описвахме срещата си с него, за да я споделим с вас такава, каквато беше – луда, бърза и пъстра, си пуснахме ето това:



Направете го и вие, ако обичате! Funk, Disco, Nu Disco, Boogie, Broken Beat, Deep House, и по-бързо, по-леко, по-лесно и по-осезаемо ще се потопите в ежедневието, динамиката и работата и ще опознаете човека Мартен Лепоев и света, в който живее.

Кой е пък този?! А, Мартен Роберто, DJ Мартен, колоритният водещ с многото татуировки от „Гласът на България”, едно от знаковите лица в музикалната телевизия „ММ”, човекът, от когото имате нужда за своя музикален рестарт в края на работния ден в едно уникално шоу на Радио FM+ "Musicology” вече проговори ли ви нещо?

Той е изключително стремителен, активен, любопитен и колоритен (във всяко едно отношение!) млад мъж, причинител на много нови, красиви и позитивни събития, новини, неща. Събрал в себе си неограничени интереси към изкуството, музиката, модата, градската култура и майсторството да живееш сега и в момента, но разумно, Мартен раздава енергията си от сърце и с професионализъм за всичко, което прави. Хвърлете един поглед в страницата му във Фейсбук  – каквото е преценил, е споделил с всички на нея.

Искате да чуете музиката, с която се занимава? Пробвайте в официалния му сайт, в страницата в студио Music Clinic Records или в акаунта му в SoundCloud. Ако ви се прище всеки работен ден да го слушате по радиото, го потърсете на честота 94,9 MHz за София, в другите градове или в интернет.

Понеже Мартен има завиден ръст от 1,90 м., казва, че „На моменти се чувствам много висок, не съвсем в стандарта, и понякога е драма с касите на вратите, а преди - много често и с дрехите. Аз затова почнах да се занимавам и с това. Като любител се захванах сам да прекроявам свои дрехи, защото не харесвах как стоят на мен самият, после продължих да го правя и за други. Много се радвам, че хората оценяват качеството им и се опитвам да ги правя по възможно най-добрия начин. Избирам страхотни материи, хубави цветове, има много детайли и внимание в изработката им. Да са стойностни, както това, което правим и с музиката.”

Убеждаваме се в казаното сами тук.

От 18 месеца в живота на г-н Лепоев трайно, и изискваща още повече време и енергия, се е появила още една нелека „задачка”. Всъщност, най-трудната и най-истинска „работа” за всеки един човек – тази на родителя. Мартен е горд, щастлив и влюбен татко в двете си момичета – мъничката Франки и нейната майка Джули. Така че, той става минимум в 7!

Дали съвсем случайно вече не започнахте да се чудите как се справя с всичко и как минава един „лежерен” негов ден?! Ами, хайде, скачайте в приключението Funk Da Disko с Мартен! Няма да съжалявате!

08:30 ч. Пред дома на Мартен Роберто в китния квартал „Редута”. Слънцето напича, макар и леко хапливо, и почти не допуска поривите на априлския вятър. Идеалното време за разходка на домашния любимец, „дъртанянът” Джак, който, милият, е с шипове по врата и изисква повече и по-особени внимание и време. За негов късмет в съседство с дома им е парк „Гео Милев”, където и двамата са бързо разпознаваеми и веднага намират приятели за сутрешния излет. Рандевутата им са от различно естество – на единия с природата, на другия - с материята. В крайна сметка – всеки с нуждите си.

V.S.: Освен без телефона, без какво друго не излизаш от вкъщи?
М.:  …Документи и карта за кеш. Особено, ако има кеш в картата! Можеш да направиш всичко, ако имаш пари – щракваш с пръсти и тръгваш нанякъде – колко ще е готино! Не че не съм правил такива неща „на мига”, но преди. Сега повече ги нареждам, обмислям – нормално е, човек расте, трупа стаж, опит, години, променя социалния си статус, става родител… /Като казва това, Мартен за момент леко се отплесва и несъзнато усмихнат, като че мисловно излиза от разговора… Вървим през парка, а телефонът му не спира да вибрира и да издава звуци, дори в този ужасно ранен час. На лабрадора не му пука./

V.S.: Има ли нещо в деня ти, което ти се налага да правиш, а не ти се иска?
М.: Мисля, че не. По-скоро спокойно мога да кажа, че в момента се занимавам с неща, с които искам и ме правят щастлив – музика, дрехи, водя предаване точно каквото ми харесва и смятам, че обогатявам ефира. И колкото и да обичам заниманията си се сблъсквам често с трудности. Никой не е обещавал да бъде лесно! По-скоро съм доволен, въпреки всичко, и винаги се боря до край! А самият факт, че имам възможността да разполагам с времето си и да правя онова, за което съм мечтал от малък, е нещо, което дълбоко оценявам и искам да продължа да правя. Само по този начин мога да дам най-доброто от себе си и тогава има смисъл.

Обичам да създавам разни неща! Скучно ми е да чакам ден да мине, друг да дойде. Нон-стоп търся, и съм любопитен, и се интересувам какво се случва навсякъде. И според мен така трябва да бъде. Не може в 2016 година, дори на фона на интернет, където можеш да намериш всичко, което ти е интересно и с което да се обогатиш интелектуално и емоционално, да кажеш, че ти е скучно! Това е обидно и безумно! Този израз „Скучно ми е!” трябва да бъде забравен! Хайде, Джак, ела тук, момче! Да поседнем на някоя пейка?

Мдааа, посядаме. И очевидно гореспоменатата интернет информация не спира да се изсипва в телефона на Мартен, той пък очевидно има нужда от нея. За което се извинява периодично, но ние не се сърдим – все пак сме нация техническа и живеем в динамични и комуникационни времена. Така че – как да ни е скучно!?!

V.S.: Къде са флешовете ти?
М.: 
Махнах ги. Имам периоди, в които слагам по себе си разни неща и след това ги махам. Имал съм обеци на веждата, езика и носа дълги години. После просто идва един момент, в който ставам една сутрин и решавам, че това вече не ми харесва и се разделям с него.

V.S.: А ако някой ден решиш така и за татусите?
М.:
 Не мисля. Харесвам се татуиран. Дори вече не мисля за това дали бих си направил нови или променил стари татуировки. Човек, променяйки се, модулира много неща и във вида си. След 10 години може да реша да си направя друга картинка, не такава като отпреди 15 години, но в крайна сметка тези неща, които съм направил със себе си носят и показват моя дух и периодите, през които съм минал. Даже вече не ги виждам, не им обръщам детайлно внимание, те са част от мен и така изглеждам аз.

Време е да вървим!

Обратно към кооперацията да оставим чичо Джак, Мартен да отметне няколко „домашни” и да продължаваме към следващата дестинация. Виждаме се отново в 11 ч. Качваме се в колата и тръгваме в посока към „Попа”, за да вземем един невероятен музикант, барабанист на фънк-соул групата Dirty Purchase (наскоро с голям купон те отбелязаха 20 години на сцена с албума Sweet Sensation) и приятел на DJ-я Ники Данев. Страхотен тип, не по-малко хетерогенен и завладяващ!

Точно излизаме на по-оживена улица в квартала, когато на сантиметри покрай предната броня профучава някакъв тип, нагло изпреварващ колона от 6-7 коли, карайки в насрещното, минаващ с „мръсна газ” през пешеходна пътека. Мартен набива спирачки и надува клаксона. Кръвта му кипва.

V.S.: През твоята призма има ли някакви забранени неща, норми, които обществото е наложило, с които не си съгласен и по някакъв начин нарушаваш? Е, не говоря да разбиеш витрина на магазин и да го ограбиш, разбира се! 
М.: 
Това е много относително! Какво значи „норма”? Тя може да е свързана с поведението ти и дори с начина, по който изглеждаш, примерно. Това до голяма степен е свързано със социума и работното ти място. А аз мога да си позволя да се държа по моя си начин, да съм малко по-експресивен и такъв, какъвто искам – да бъда себе си, защото сферата на работата ми го позволява. Работя с много музиканти, в клубове, в медии, където всичко е по-креативно и няма стегнатост в поведението и дрес-кода.

V.S.: В този ред на мисли някъде създавал ли е проблем външният ти вид?
М.: 
Не, защо трябва да имам проблеми? Външният ми вид не е по-различен от този на другите! Всеки е разнолик и индивидуален и начинът, по който изглежда говори за това какъв човек е, с какво се занимава и какво прави. И е готино да се възползва от тази опция, да се афишира и легитимира по още един начин, нали?!? Ако аз някъде не се вписвам заради външния си вид, значи просто не съм за там и това не е моето място. Което не е никакъв проблем, естествено! Не съм казвал, че съм универсален боец!

Подбираме Ники и се отправяме към студио Music Clinic Records на бул. „Дондуков” 67. Където проблеми с комшиите нямат, защото всички хора макар и да са на възраст вече, са много готини, работещи в офиси на списания, кино-студия, театри в сградата. Хора много над нещата, както казва музикалният продуцент. Той паркира возилото на ул. „Панайот Волов” до Английската Гимназия, където е зона.

V.S.: Защо идваш до тук с кола, а не с транспорт или колело? Не ти ли излиза соленичко да плащаш всеки ден за зони?
М.:
 От нас до тук не е далеч, но аз съм непрекъснато в движение и така съм си разчел времето, че да ми стига до секундата. А понякога изскачат и други непредвидени ангажименти. Освен това непрекъснато нося разни неща със себе си – лаптоп, раници, пликове с дрехи, инструменти… Така че много разчитам на колата.

Взимаме кафе от магазинчето в кооперацията и около 11:30 ч. вече сме в студиото. В което по един неповторим, неподправен и абсолютно бохемски начин цари фин, артистичен и творчески хаус и се носи лек аромат на вчерашно кафе, тютюн и уиски. Страхотно!

V.S.: Много яко студио!
М.:
 Нали!?! Тук се твори, прави се музика, защото я обичаме и обичаме да я правим, и смятаме, че това е нашето призвание. И не само ние идваме тук, но и още много български музиканти, като Tri O Five, Прея, Белослава и други приятели. Миналата година с Ники издадохме албума “Heartbeat”, в който изключително любими наши вокалисти се съгласиха да участват. Радваме се на гласовете на Деси Андонова от Future Shock, Александър Славчев, Белослава, Рут Колева, Любо Киров, Криста, Бобо и други страхотни артисти.

И точно това се случва, докато сме там. Двамата с Ники са в апаратната, говорейки на техния си език за парчета, миксиране, канто, мастеринг. Към 12:30 ч. идва слънчевата Сантра, която набързо „намята няколко теми” с гласа си. Ники е зад пулта, а Мартен хортува със Сантра за кратко и „по същество”.

В 12:40 ч. вече бързо слизаме от студиото по стълбите на сградата и почти тичешком се отправяме към колата на Мартен, за да се придвижим по най-бързия начин към работното му място в радиото. Дисциплинирано, по пешеходната пътека. Денят е в разгара си, София кипи от пролетен живот.

V.S.: Какво за теб е радиото?
М.:
От малък, още от 12-годишен, искам да съм радиоводещ, така че за мен радиото е моята най-голяма медийна страст. И тъй като се занимавам с музика от много години и искам да говоря на хората за готината музика и да им я пускам, го правя по няколко начина. Единият е чрез радиото, другият – по телевизията, третият – като DJ, също и като музикален продуцент. Но мисля, че радиото е най-емоционалният, най-добрият и най-любимият ми начин за това, защото мога да представя музиката с някаква вербална интродукция, което за мен е много готино, защото разказвам истории за парчетата, които пускам.

V.S.: А и хората не те виждат!
М.:
Да, което е голям плюс в някакъв момент, понеже значение има само това, което ще кажеш, пуснеш и което всички ще слушаме. Докато телевизията е съвсем друга част от бизнеса и там по-скоро показваш себе си, отколкото съществото на съдържанието, което трябва да се представи.

Някъде по трасето откриваме липсата на един брой шапка. „Нищо!”, казваме на глас на Мартен, но отвътре ни  гложди собствената разсеяност. „Ще се обадим на Ники, ако е там – няма да изчезне!”, предлага. И в 12:48 вече хвърчим, но разумно, по „Цариградско Шосе” към следващата точка от ежедневието на радиоводещия.

V.S.: Дойде ли моментът в музиката, в който образно казано “Video killеd the radio star” (в общи линии превода на песента от 1980 г. на The Buggles гласи, че видеоклиповете ще прецакат музикантите от радио-ефира)?
М.: 
Не! От доста време нещата са малко по-, ако мога така да се изразя – интернетаджийски. За мен радиото като медия няма да умре, защото хората могат да го слушат не само „по скалата” на радиоприемниците си, както преди години. Сега това е възможно on-line непрекъснато. Можеш да слушаш разнообразна и любима музика 24 часа в денонощието през всички мобилни мултифункционални устройства, с които разполагаш под ръка. А да си любопитен е едно от най-ценните качества на човека, така че!...

12:55 ч. Заковаваме пред Радио FM+, където всеки ден между 16 и 20ч. Мартен, заедно с Евелина Павлова – друг любим радио-кадифен глас, водят предаването “Misicology” (Мартен обожава Prince, който има песен с това заглавие, и не случайно предаването се казва така). Сгъваме се в тесния асансьор едва – висок едър мъж, раница с лаптоп, плик с дрехи, ние, дамски чанти, други с фотографска техника… Почти настъпваме обувките си, но въпреки това една дама за 4-ия етаж, както сама съобщава с апломб, също успява да се инкрустира в него.

12:58 ч.Ефирното студио на радиото. Той мята всичко, което носи на едно канапе и се изстрелва по стълбите към горния етаж, където медията има събрание.Което продължава... колкото е необходимо. След което влизе в друга частна среща и после има още мааалко свободно време преди ефир.

V.S.: Разкажи ни нещо за бебка!
(Помните ли онзи уж разсеян и небрежно усмихнат поглед, за който ви споменахме съвсем в началото на срещата ни?! Ами, не е било разсеяност, а любов!)
М.:
Това е най-великото нещо!!! …е отговорът абсолютно на мига, след което лицето на Мартен истински, просто и чисто грейва за първи път от сутринта!... Дъщеря ми се казва Франки, вече е на година и половина, и е причината, заради която бързам всяка една секунда да се прибера вкъщи и заради която не искам да излизам от нас!

Досега съм имал наблюдения какво е да си родител от моите родители, от близки приятели с деца. Но в момента, в който ти се случи на теб самия, едва тогава осъзнаваш за какво става въпрос. И си даваш сметка ти какъв човек наистина си и в какъв родител ще се превърнеш за детето си. А да имаш дете е най-смисленото нещо, до което можеш да се докоснеш и да видиш!

Аз съм много щастлив и смятам, че детето ми е абсолютен приятел.! Нямам търпение да мине още малко време и да може да говори малко повече. За да можем да си общуваме, да може сама да казва конкретно от какво има нужда и какво й се иска да направи. И да мога да си я взимам с мен навсякъде, ‘щото тя… Тя е много, много готин агент! С изключително благ характер, внимателна, позитивна, много приятно любопитна и търпелива. Е, почти.  Велика е!!! Много съм щастлив!

И в нито един момент през последните две години и нещо не съм се чувствал ограничен или лишен от опцията да избирам неща, които съм правил преди да се появи Франки и нищо не ми липсва от онова, което съм правил.

V.S.: Значи Джули е страхотна!
М.: 
Да, така е! Ние взаимно се подкрепяме. Непрекъснато си говорим за нещата, които ни интересуват – за музика, изкуство, кино, споделяме помежду си всякакви идеи, които ни хрумват. И това е изключително съществено, както за нас, за да продължим да еволюираме като хора, защото цял живот трябва да се учим на нови неща, така и за развитието на детето ни.

За мен е много важно да й дам този пример, тя да види, че така трябва да се случват нещата. Да й покажа, че човек трябва да бъде позитивен, креативен и младежки настроен към нещата, независимо от възрастта си. Защото понякога някои хора, стигайки до някаква възраст, може би без да осъзнават слагат около себе си едни рамки, които изобщо не са им нужни. 

Аз съм много щастлив, че с нея се грижим заедно за семейството ни, че се подкрепяме, разбираме и се обичаме! И че сме това, което сме! Колко е готино да си готин! Готино е да си важен, ама е по-важно да си готин, както казва моят приятел Део.

V.S.: Какво обичате да правите заедно с нея?
М.:
 Ами ние май всичко правим заедно, като се замисля. Правим го заедно, но нищо по принуда. Всичко е с любов и отношение и всеки път с радост, че имаме възможността да го свършим заедно! В крайна сметка всеки си има някакви задачки, но ако има нужда от другия, винаги може да разчита на него. Винаги!



И така в шеги, закачки, сериозни теми и главоломни препускания преминава един прекрасен ден с Мартен. Той остава да води поредното си шоу, да (се) забавлява с музиката и да дава на всички нас късче от себе си, а ние отиваме да си вземем шапката.

„DJ Marten е с маратонки Tubular от колекция Пролет/Лято 2016 на adidas Originals. С несравнимо съчетание от ДНК-то на трите ленти и прогресивен дизайн, Tubular предефинира значението на стила."

#tubular #adidasOriginals.

More People of art

Болшой театър премахна имената на противниците на "спецоперацията" от афишите за предстоящия сезон

People of art преди 7 месеца

Директорът на Болшой театър Владимир Урин даде интервю за "Российская газета" и заяви, че спектакли на режисьори, които са се противопоставили на руската "спецална военна операция" в Украйна, се премахват от репертоара на театъра