Следва

Оркестърът на принц Чарлз с мащабен концерт в София

Професия проститутка през обектива на Джоузеф Родригес

"Аз бях само свидетел. Нямах никаква цел. Исках да чуя какъв е животът им и защо са там"

People of art преди 1 година

Проституцията - най-древната професия, но и най-бегло познатата. За нея не се говори. Тя е забулена в сянката на нощта и какво точно се случва, макар привидно да знаем, си остава единствено достъпно за тези, които я практикуват.

72-годишният американски фотограф Джоузеф Родригес прекарва известно време в Мексико през 90-те години, където създава серия от снимки, събрани под общото заглавие "Живот в плът: Сексът в Мексико Сити". Фотографиите са събрани в книга, която ще бъде представена в Кьолн, Германия, тази пролет.

Самоопределящ се като хуманист, роден и израснал нюйоркчанин, Джоузеф не е чужд на уличната фотография, тъй като в продължение на десетилетия е документирал това, което е виждал от прозорците на колата си като таксиметров шофьор в града. Докато е в Мексико Сити по поръчка за друг проект и изследва разрастващия се мегаполис заедно с приятеля си - писателя Рубен Мартинес, той забелязва кръг от мъже и проститутки до една алея, и изпитва желание да заснеме случващото се. "Всички тези различни видове мексикански жени по бельо и на високи токчета докосваха мъжете, за да привлекат вниманието им, и ако те харесаха някоя, влизаха вътре", обяснява Джоузеф. Запленен от местната общност за секс услуги и тяхната култура, се появява идеята да документира хората в нея.

Да вземе фотоапарата си в квартал Ла Мерсед в Мексико Сити е рисковано - кварталът е известен както с престъпността и проституцията, така и с прочутия си пазар. Един уебсайт за пътувания го посочва като място, което "трябва да се избягва, за да се запази сигурността". Джоузеф си спомня, че е чул за фотограф на "Ню Йорк Таймс", който се осмелил да заснеме района само от хеликоптер с 200-милиметров обектив. Въпреки това опитът на Джоузеф с непознати хора в таксито му в Ню Йорк го подготвя за всякакви несигурности и заедно с приятеля му се опитват да получат нагледна представа за живота на проститутките, като разговарят с тях. "Подходът ми беше да се запозная с обектите и да видя как можем да се сближим", казва той. "Купувахме храна и не влизахме така, сякаш ще правим снимки. Интересувахме се от семействата и сядахме, за да се запознаем с хората", добавя той.

"Запознах се с една жена на над 50, която интервюирах, и я попитах за семейството ѝ. Тя е жената, която кърми детето си в тази серия снимки, а дъщеря ѝ е проститутка. Това е хотелска стая и тя чака клиенти в коридора. И така, интервюирам майката, която казва: "Подкрепих образованието на сина си, за да стане адвокат", и това просто ме накара почти да падна от стола си. Тук става въпрос за оцеляване", казва Джоузеф. Той вижда от първа ръка как проституцията се предава от поколение на поколение, особено за хората с ограничени възможности. Той си спомня как една проститутка заявява, че единствените ѝ начини да изкарва пари са "да продавам дъвки на улицата, да духам огън през устата си или да продавам тялото си".

Но Джоузеф забеляза и гордост в работата. "Сред жените там има култура при извършването на сексуални услуги, подобно на квартала на червените фенери в Амстердам", споделя Джоузеф. "Трябва да получиш лиценз и да бъдеш тестван за всички болести, които може да имаш. Тези жени се наричат sexoservidoras (секс-служителки). В Латинска Америка този термин не е непременно неуважителен. Някои неща не трябва да се превеждат по начин, който белият свят би разбрал по друг начин", добавя той.

От взаимодействията на Джоузеф с тези проститутки с течение на времето той създава дълбоки връзки отвъд това, което обикновеният наблюдател може да види. В черно-белите си снимки той улавя буквални и образни близки планове и разговаря с редица проститутки, сред които жени над 50-годишна възраст, транссексуални и мъже проститутки, като разговорите варират от прочувствени до леки. "Сексработниците гейове бяха много по-лесни за опознаване, тъй като Рубен (приятелят му) познаваше няколко от тях, така че се сприятелихме, ходихме на партита и излизахме с тях." Той добавя: "Транс секс работниците бяха много чувствени и обичаха да бъдат снимани".

При общуването и установяването на връзка с проститутките се появява един неудобен, но неизбежен въпрос: дали той лично е наемал някои от тези, които се появяват на снимките му? Джоузеф дава отговор на този въпрос, още преди да бъде зададен. "Тогава не изглеждах зле и те (гейовете и транссексуалните секс работници) казваха: "папи това и папи онова". Тези връзки бяха много отворени, но аз не правех нищо сексуално. Нека бъда ясен с това". Единственият човек от общността, на когото е давал пари, е бил този, който е действал като преводач и връзка между него и проститутките.

Джоузеф казва, че е подходил към снимането на местните проститутки с разрешение, доверие и уважение - запазена марка на подхода му към фотографията през цялата му кариера. Тези приятелски отношения с обектите му, както и отдръпването от случващото се пред него, за да бъде "невидим", особено по време на някои интимни актове, позволяват да се разкрият изненадващи аспекти на общността. Например начинът, по който духовността е неразривно вплетена в културата на града, както е показано на снимка на клиент и проститутка, лежащи в леглото под портрет на Исус.

В личните им пространства Джоузеф също си спомня, че е виждал олтари и вездесъщия образ на Девата от Гуадалупе. "Времето позволява доверие и когато го имам, аз го приемам за свещено. Правя портретите си и след това оставам наоколо малко по-дълго, за да чуя разказа им. Аз съм там, за да ги покажа изцяло, а не само една тяхна страна", споделя Джоузеф. "Просто ги попитах: "Как искате да се видите?"

Вижте още >>> Първият трейлър на "И просто ей така 2": Кари Брадшоу и вторият опит с Ейдън

More People of art

Истории от живота: мистичната Хилма аф Клинт, първият абстрактен художник в Европа

People of art преди 1 месец

Хилма аф Клинт (1862–1944) е пионер на изкуството, който се отвръща от видимата реалност. През 1906 г. тя вече рисува абстрактни образи, години преди Кандински, Мондриан и Малевич, които все още, може би анахронично, се считат за пионерите на абстрактното изкуство на 20-ти век.

20 пъти, в които ЧЕРВИЛОТО в главната роля променя всичко

People of art преди 3 месеца

Важен елемент, който допринася за дефиницията на персонажи във филми и известни личности. От Одри Хепбърн до кралица Елизабет II – припомняме 20 пъти, в които червилото е не просто емблематична част от визията, а буквално я взривява.

Болшой театър премахна имената на противниците на "спецоперацията" от афишите за предстоящия сезон

People of art преди 1 година

Директорът на Болшой театър Владимир Урин даде интервю за "Российская газета" и заяви, че спектакли на режисьори, които са се противопоставили на руската "спецална военна операция" в Украйна, се премахват от репертоара на театъра