Следва

Тазгодишните номинирани за Награда за изкуство „Стоян Камбарев”

Люба и Стефан - двойна порция любов - подарък за Великден, част 1

Благодарение на техните ръце, очи и усещания, също и на безкрайната и безрезервна отдаденост към изкуството, ние можем да видим и почувстваме в пълната им сила божествените иконописи...

People of art преди 7 години

Дни преди Великден. Срещаме ви с най-одухотворената двойка (другата седмица сме ви подготвили още една), която имаме честта да познаваме. И двамата рисуват, но не само икони - те докосват с поглед всяка извивка на душата, защото са творци, които са избрали да се обичат и да минават заедно през бурите на живота.

С ръка на сърцето можем да кажем, че Люба и Стефан са едни от най-земните и чисти хора, до които сме се докосвали! Или по-скоро – които нас докоснаха по техния бистър и възвишен начин. Онова, с което се занимават, ги носи по едни други вълни, качва на едни други върхове, отваря сетивата им по един друг начин. Те рисуват, създават, общуват и връщат облика на икони и свети места. Икони и места, заради които човек отива да се уедини, да открие отговори на въпроси, да намери себе си. И благодарение на техните ръце, очи и усещания, също и на безкрайната и безрезервна отдаденост към изкуството, с което се занимават, ние можем да видим и почувстваме в пълната им сила божествените иконописи, които Люба и Стефан рисуват, репликират и реставрират. От известно време работят на две много хубави места. Едното е в църквата в Куриловския манастир в Нови Искър, която е още от 16 век. Живописта в нея е средновековна, което не е често срещано в България.

Ангели

През 19-и век е била замазана с други стенописи и мазилки и сега те ги свалят и разкриват една много хубава живопис от 16-и век. Работата им е бавна, защото е много трудна и отнема време. „В манастира, който е сравнително близо до София и всеки може да отиде да го разгледа, разказва Стефан, има един монах, който е много доброжелателен, опитва всячески да подпомага, намира средства и е главният двигател на идеята за реставрация. Говори се, по-скоро като църковни предания, че стенописите в църквата ги е рисувал Св. Пимен Зографски, който е помагал активно за направата на стотици манастири и църкви не само в този район (Православната църква обявява Пимен Зографски за светец и почита живота и паметта му го на 3-ти ноември, дата, официално обявена като ден на българските художници).Другото прекрасно място, на което сем. Стефанови работят, е Гигенският манастир близо до Перник. То става известно и много посещавано поради факта, че там има лековита вода. Манастирът се възстановява буквално от руини. Църквата в него, която датира от началото 19-и век, е била използвана за обор и какво ли още не, но не и по предназначение. В момента е направена много добре, както и пътят до нея. На този етап Люба и Стефан реставрират стенописи от 1814 г. в църквата., като същевременно правят ново изписване с други, които са напълно съобразени и отговарят на стила на старите и този на църквата.

„Обикновено аз се занимавам с реставрацията, а Люба – с нови стенописи и църкви, споделя още Стефан. Изписали сме няколко такива – в Нови Искър, района на Карнобат, с. Царичина, с. Гуляновци, в северния параклис на църквата „Св. Седмочисленици” в София и др. А Люба добавя: Работата е дълга, продължителна, бавна и ангажирана все със силови предизвикателства, свързани с вдигане и пренасяне на тежки предмети, катерене по скелета, съобразяване с времевите рамки на деня и сезона – тъмно, горещо, студено… Напоследък направо се пропихме от студ в църквите, но не можем да откажем, защото работата ни тегли и знаем, че ако не го направим, работата сама няма да се свърши. И пак опираме до компромиси, и така!”Жалват се, че вече почти не реставрират малки картини от маслена живопис, тъй като времената са се променили, от което и вида на труда им. През 20-е години, в които работят, виждат как колекционерите изкупуват доста неща, докато другите купувачи на старо изкуство - банките, след няколкото сътресения в тези среди вече не изкупуват картини като основен капитал. Оказва се, че бащите на Люба и Стефан – и те възпитаници на НХА и хора на изкуството, се познават преди да разберат, че някога ще станат роднини - подготвяли са се при един и същ учител по рисуване преди да влязат в Академията. Когато Люба решава да съобщи новината, че ще се омъжва, за всички било изненада - със Стефан се сближават във времето без изобщо да знаят за общите интереси и учения на родителите им. „Спокойно е можело да го няма това съвпадение – винаги някой от рода е „издънка”!” , казва на шега тя. А те двамата са като тенджерата и похлупачето, като иглата и конеца, като ръката на художника и четката, която държи, като Ин и Ян… Те са създадени един за друг! И абсолютно отдадени на другия и рисуването, без което никак не могат. Както и един без друг. Може би не случайно са заедно вече четвърт век и все още толкова обичащи се! Любовта и желанието на единия да дава обич, да бъде обичан и любим (каквото е славянското значението на името на Люба) са намерили своите корона и венец (което е старогръцкия прочит на името на Стефан) и взаимно се допълват и образуват неразрушима спойка, въпреки времето и пространството. Поне това видяхме и усетихме ние, когато отидохме на гости в семейство Стефанови от Костинброд, едни от най-ценените в областта на иконопиството и реставрацията у нас. Посрещнаха ни с някаква картофена вкусотия (извиняваме се, че забравихме името й!), топло кафе и вкусен кекс. Говорихме си – тихо и спокойно, повече от час, а като че времето отлетя за миг. Радвахме се на широкия зелен двор и дървената къщичка от детството на Стефан на дървото в средата му, разгледахме уютната им къща, позволиха ни да надзърнем и в „светая светих” – ремонтиращото се в момента ателие. И потънахме блажено в историята на техния съвместен живот, работа и любов, с които сега с удоволствие ще ви направим съпричастни!

V.S. Има ли рецепта за любов?
Л:
Няма такава рецепта! Може би, ако имаше, хората биха проявили някакъв интерес към нея. И понеже няма такава, затова нещастните хора са много объркани, всички са много объркани. Цял живот хората се учат на любов, което може би е основното.
С: Може би това точно е любовта – да я търсиш, да я намериш, да живееш с този човек в непрекъснато търсене на добрите взаимоотношения, за да се чувствате и двамата добре и в равновесие и спокойствие.
Л: Ако има нещо подобно на рецепта, тя може би се състои не само в общуването с другия, а и в цялостното общуване между хората. И тази рецепта се открива, когато живееш заедно с другия, и то - в брачна връзка. Макар сега да не е модерно да се говори за брак, а за съжителство или конкувинаж, ние със Стефан сме изцяло поддръжници на брачната институция като изконно основана от Господ. Така че не смятам брака за нещо, което просто можеш да сложиш в стария шкаф и то там да си чака. Това за мен не е правилно разбиране, защото точно в брачните взаимоотношения и общуване между двама съпрузи човек може да открие много житейски истини, на които се основава съществуването на света. И точно там е тази „рецепта” – в това общуване да откриеш хубавите неща, моменти, качества или ценности в човека, в който се оглеждаш. Както и хубавите твои качества, които той отразява и ти ги виждаш посредством него. И когато намериш и установиш някакви хубави взаимоотношения, да воюваш за тях и да ги отстояваш. Любовта може да се използва като понятие, което отразява твоята идентичност в очите на човека срещу теб.
С: Любовта е винаги насреща (казвайки това, Стефан посочи с длан Люба), затова Я оставям да говори! Понеже не мога да се изразявам като Нея, винаги, когато се говори за нещо вербално, се осланям на Люба.

V. S. Има ли нещо в днешните млади, което според вас „не е наред” и какво бихте ги посъветвали?
Л:
Днешният свят е много шаблонен и структуриран. И това е нещото, което страшно много пречи на човека да се обърне към истинските неща. А то е много просто! Но тези структури и модели – на поведение, на харесване, на възприятия и разбирания толкова бързо се движат и променят, че разсейват и объркват човека. И той започва да губи способността си спокойно да се усамоти, ако щете, и да си даде някаква вътрешна дълбока преценка за това какво иска и търси, защо да го прави и как да го вижда. Малко ни трябва, но „то” винаги не ни достига и човек се занимава с хиляди други неща – да се покаже, утвърди, реализира, хареса първо в очите на другите. И на тези днешни движения човек подчинява и жертва абсолютно всичко, включително и най-истинските си ценности. Много от младите сега правят точно това – жертват ценностите си заради някакви скрупули, на които все повече робуват. Донякъде може би и социалните мрежи са нож с две остриета, защото много поощряват това робуване. И ако човек няма добри устои, корени и ценностна система, започва много бързо и лесно да плува в тези океани. А те са много интересни и разнообразни, но и лесно можеш да потънеш в тях. Мисля че нашият съвместен живот със Стефан е устоял толкова много години именно благодарение на общите ни усилия да успяваме да видим хубавото, което сме постигали и което понякога е било много малко и мизерно – например една нова покривка. Но това ти вдъхва надежда, дава ти знак и те кара с усмивка да искаш да продължаваш напред.

С: Ние с Люба сме вече 25 години заедно, децата ни са големи и самостоятелни и имат техните си приятели. Може би имат желанието първо да се реализират, не знам как става сега – опитват да живеят с някого, пък после се разделят... Ние сме възпитани и живели по друг начин. В социализма, когато сме били на техните години, имаше някакви граници и други норми и разбиране за света. Нямаше я тази „свобода”, която в момента, за добро или лошо, ги кара да се чувстват свободни да правят всичко и да вярват повече в себе си. Докато ние сме нямали този кръгозор за възможностите в и за света и за хората тогава най-нормалното в един момент от живота беше да направят семейство, да имат деца, да мислят в тази посока.
Л: Да, за нашето поколение „това” - да създадеш семейство, беше естествено. Не, че и тогава не е имало хора, живеещи „безпразно” и в авангардност за нарочените представи! Но някак всичко се движеше в едно общо русло, което включваше и някои хубави неща, като например това да създадеш семейство. И това беше някаква си, там, мисъл, която не подлежи на обсъждане – просто един ден ще се случи, няма да те отмине и е в реда на нещата! Докато сега „редът на нещата” тенденциозно е изместен и разбъркан, и вече е „подреден” по друг начин.

V.S Ако решите да избягате от нещо – какво е то и къде се криете?
Л:
Аз, лично, имах моменти, в които много исках да избягам от Костинброд! Много го исках и беше просто ужасно! Тук съм снаха, дошла от Смолян, Стефан е кореняк. И всъщност явно съм била изключително зелена глава, след като не си давах ясна сметка и не сглобявах нещата с това, че свързвайки се с един човек трябва да правя какви ли не компромиси и жертви. Неща, които за мен нямаха никаква връзка – човекът, за когото се женя, и някаква абстракция. Когато осъзнах, че идвам да живея на едно определено място, в една определена среда и по един определен начин, и всичко това е коренно различно от моето предишно съществуване, стереотипите ми трябваше да се променят. Като това не е частен случай, а принцип. Трябваше да минат много години, докато осмисля и преживея всичко, за да може нещата да улегнат. Имали сме страшно много сътресения и катаклизми, през които сме минали, като всяка една друга двойка! Не винаги всичко е било „розово”. Сега вече нямам толкова голямо желание за някакво бягство, защото разбрах, че бягство няма! Но ако „ще бягам” по някакъв начин, то ще е нещо, което само аз мога да правя и да си потъвам в него сама. Например – да уча езици. Благодарение на Стефан говоря добре френски. Много ми помогна, когато бях изключително отчаяна. Каза ми: „Записал съм те на курс! Отиваш! Няма да стоиш само тук и да се чувстваш като крава!”
С: Ами добре, ще изходим от нейните думи!
Л: Вложих доста усърдие в обучението и успях и да го проговоря. Поназнайвам английски, руски, немски и италиански. И сега уча гръцки.
С: Значи, аз как да разбирам това – че непрекъснато бягаш!?! Искаш да ме няма!?! Сега пък – гръцки!

V. S. Не знаехте ли за гръцкия?
С: Знам, но не знаех, че това е причината!
Л: Е, това не е бягство от теб!
С: То не може да има такова „бягство”! Сега – сериозно. Едно от важните и първи неща са компромисите - и аз, като всички, си слагам някакви капаци на очите. В интерес на истината, с възрастта и времето на общо живеене ни е по-лесно да ги правим. Иначе моето бягство може да се изрази в отиване на планина, каране на колело по изоставен път…
Л: Два пъти си спомням как избяга! Бяхме се карали или... не помня вече. И ти отиде някъде с колелото или пеша, не знам, и те нямаше известно време.
С: Да, бе, да! Е, не беше никак лошо!
Л: Спомням си!
С: Това са съвсем нормални неща, които даже затвърждават връзката! Всеки човек има разбиране за нещата, но това е моето виждане.

V. S. Значи трябва да има подобни „катаклизми”, за да има добра спойка, така ли?
Л:
Ами да, така е!
С: Може би – да. Човек има нужда от лично пространство.
Л: Определено! И да намери баланса между това да се чувства добре като личност, идентична със самия себе си, и това да се чувства като част от другия. Това може да се получи само между ДВАМА души. То е някакво, ако щете – математическо правило!
С: Да, така е! И допълнителна голяма важност са и децата, когато се появят. Имаме дъщеря на 23 и син на 21 години, те са много важни и влизат в тази „рецепта” за любов.
Л: Определено влизат в рецептата, така е!

V.S. Има ли все още някакви неща, които един с друг да съобразявате?
Л:
Ооо!
С: Е, как да няма!
Л: Постоянно има! То това е…
С: … част от подправките към рецептата!
Л: Това е един много динамичен баланс, който обаче непрекъснато е търсен от нас!
С: А и освен деца, трябва и котки да си имаме! 

V. S. Така ли? От един момент нататък трябва ли животинка?
Л:
Да! Аз все повече ги възприемам като някакви наши бебета. Понеже не можем вече да имаме други деца, те са ми този вид „утеха”.

Останалата част от интервюто с магнетичните Стефан и Люба ще споделим утре, защото има общуване, което си заслужава да отлежи...

 

More People of art

Болшой театър премахна имената на противниците на "спецоперацията" от афишите за предстоящия сезон

People of art преди 7 месеца

Директорът на Болшой театър Владимир Урин даде интервю за "Российская газета" и заяви, че спектакли на режисьори, които са се противопоставили на руската "спецална военна операция" в Украйна, се премахват от репертоара на театъра