Следва

Холивуд идва с Postmodern Jukebox

Четиво в четвъртък: "Сиси - самотната императрица" от Алисън Патаки

Алисън Патаки е авторка на бестселърите “The Traitor’s Wife” и “The Accidental Empress”. Дъщеря на бившия губернатор на щата Ню Йорк Джордж Е. Патаки, тя се вдъхновява да...

Books преди 7 години

Авторът: 

Алисън Патаки е авторка на бестселърите “The Traitor’s Wife” и “The Accidental Empress”. Дъщеря на бившия губернатор на щата Ню Йорк Джордж Е. Патаки, тя се вдъхновява да пише за императрица Сиси благодарение на семейните си корени, достигащи дълбоко до бившата Австроунгарска империя на Хабсбургите. Патаки е съосновател на организацията с идеална цел “ReConnect Hungary”. Завършва с отличие университета "Йейл" с основна специалност английски, и е редовен дописник на “Хънтингтън Поуст”, както и член на Обществото за исторически романи. Живее в Чикаго със съпруга си и дъщеря им.

Книгата:

Скрита любов и явно страдание, пищни празненства и душевна мъка изпълват невероятно драматичния живот на Елизабет, императрицата на Австроунгария – живот, започнал като приказка, по-вълнуващ от всеки роман, но белязан от тежка орис.

Надарена с изключителна красота и магнетизъм, създала неувяхващ култ към себе си, Елизабет, наричана Сиси, заминава едва шестнайсетгодишна за Виена, за да стане владетелка на една мощна и процъфтяваща империя. Легендарната красавица, на която завиждат всички жени, е осъдена на самота, неразбиране, грешки, самообвинения и душевни страдания. Сиси е обречена да преживее страшната и загадъчна смърт на свои близки, мрачната сянка на немалко трагедии сподиря стъпките ѝ.

От красивата, но строга Виена, където съпругът ѝ властва над своите поданици, а прекрасните валсови мелодии на Щраус владеят сърцата, през дивата свобода на безкрайните унгарски поля, фантастичните владения на братовчед ѝ Лудвиг Баварски, до магнетичния чар на остров Корфу и свежата прелест на английската провинция, самотната императрица върви към жестокия край на своя живот, отнасяйки със себе си във вечността немалко загадки.

"Сиси - самотната императрица"

ТЯ СЕ ПОКАЗВА ПРЕД ПОГЛЕДА МУ И Е ТАКАВА, КАКВАТО Я ОПИСВАТ ВСИЧКИ: неземна красавица. Когато забелязва дамата, бледите му очи се присвиват, приковавайки се в нея. Императрицата. Елизабет: „Сиси“.
Тя се плъзга надолу по стъпалата на изискания хотел, „Бо Риваж“, стиснала слънчобрана си, докато ярката светлина на ранното есенно слънце залива булеварда около нея. Наблизо се е събрала малка тълпа и всички застават нащрек, когато осъзнават, че това е императрицата.
– Ето я, идва!
– Императрица Елизабет!
– Сиси!
Тя или не чува виковете им, или предпочита да не им отговаря, докато продължава да се отдалечава, дългокрака и бърза, от хотела. Той се измества на няколко крачки от тълпата, не иска да допусне тяхното бъбрене и виковете, отправени към нея, да отвлекат вниманието му.
Тя си проправя път по кея към дъсченото мостче и чакащия параход, единствената ѝ придружителка забързва да я настигне. Всичко във външността ѝ я отличава от обикновените хора: блестяща седефенобяла кожа, царствено тяло, пристегнато в копринен жакет с висока яка и дълга черна пола, черна шапчица върху вдигнатата гъста кестенява коса. Тази коса – толкова прочута, че дори той е чел за нея – тъмна, с буйни къдрици и прошарена тук-там със сребърни нишки. Той поглежда надолу към собствената си дрипава външност, и цъква неодобрително с език при вида на полумесеците от мръсотия под ноктите си и скъсания шев на протритите си панталони.
От толкова близко разстояние, зърва лицето ѝ и я забелязва как примигва, с боязливото изражение на преследвано животно. Каквато, разбира се, наистина е: преследвана. Не само от него, от всички. Подобно на него, тя бяга. Цял живот е била дебната и преследвана, разкъсвана и съшивана отново, приемайки онази самоличност, която хората имат нужда да ѝ натрапят. Начинът, по който стиска слънчобрана до тялото си, го кара да подозира, че той ѝ служи по-скоро, за да се защити от очите и думите на хората, отколкото от есенното слънце. Този слънчобран може да му създаде проблем.
Той тръгва зад нея: кръвта му пулсира бясно, в тялото му нахлува замайваща смесица от нетърпеливо очакване и оживление. На няколкостотин метра оттам чака параходът ѝ, поклащайки се на близкия пристан, докато комините му бълват чернилка в синьото небе на ясния ден. Той бръква в джоба си и пръстите му намират ножа, галят го, нежно, сякаш милва бузата на бебе. Ножът е малък, с дължина не повече от десет сантиметра. И все пак той знае, че с това миниатюрно острие ще преплете собствената си съдба с онази на императрица Елизабет, най-красивата, най-обичаната жена на този свят, и всички онези, които я обичат, ще трябва да запомнят и него.

More Books