
Авторът:
Андрей Захариев е роден в София през 1975 година. Той е доктор по философия, преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“ и учител в столичното 18 СУ „Уилям Гладстон“. От десет години работи като журналист в Българската национална телевизия. Водещ е на предаванията „Библиотеката“ и „ИСТОРИЯ.BG“. През последните четири години е колумнист на Портал „Култура“. Автор е на книгата „Метрополитен. Сезонни мисли“, изд. „Хермес“, 2015 г. Носител е на наградата „Рицар на годината“.
Книгата:
"Дo пoиckвaнe" e имeтo нa пoeтичнaтa kнигa нa бългapckия пoeт, жypнaлиcт, yчитeл и дokтop пo филocoфия Aндpeй 3axapиeв, koятo cъдъpжa нeгoви нeиздaвaни твopби.
"До поискваване"
До Джезуладо
В зелени пасища и сред разпасани стада
разхождат смахнатите
Наметалата им се стряскат от своето предназначение
Ръкавите се размотават
и по коприната им се разбира, че това са чифт крила за
смахнати
понесли се към вечността в едната тази своя
неприкосновена пасмина
На спасените.
До Франциско Гоя
Капричосите на разкопават умопомрачението и не го
изчистват от пръстта
Те са амбразури за завръщане в затворите на битието
Пътуване което не предполага хонорар и разписка
Капричосите са обръщане назад в зората на живота
Капричосите са като това пред теб кола да смачка куче
Но то да стане и да избяга
От свойте демони
от портокалите, които гния във канавката край пътя
от свобадата за която са го вързали
Антагонизъм
В крайъгълните спирки на
пристанищата се сбогуваме разкаяни
въвлечени в талвега на разпуснати очаквания.
От които не се привиждаше преди че се прибираме
привечер,
че се привличаме, че си разменяме бедрата.
И си приличахме наистина.
Били сме в стенобойни апарати и в галеони
Но знай, че идващите от клиперите си ще съдят само по
мощта на корпусите
не по знамената.
***
Големите нозе на всекидневието преминават
през градинитеи тъпчат което е било посято.
Планински ручеи умиват
големите нозе на всекидневието
които не изпотъпкват из основи
а само смазват горното, зърната, върховете.
Останалото са редове от съпричастност със земята.
Закривам ли сега дюкяните, мазетата и механите
То значи, че съм окопан във хана, в който Атос
пропъждаше със шпагата
отпралите се към него
надолу - към бъчвите и към местата
и песлушваше безличната човешка радост имота.
Над падналите рицари кръжат все още птиците.
Да ги нахраним
More from View Sofia
Звездата от "Майстори" в Народния театър Иван Юруков с нов моноспектакъл
Звездата от сцената на Народния театър „Иван Вазов” – Иван Юруков, който наскоро блесна в ролята на майстор Найден в премиерния спектакъл „Майстори”...
Публикуваха фотографии от СССР през 50-те, архив на американското аташе
Всичко тече, променя се, различава се, и някак пак си е същото...
„ПРИНТ НЕСТ“ и пет години заедно. Петорен скок в Червената точка
Още по-свежи и същевременно още по-задълбочени. Така се представят в новата си изложба петимата графици от студиото ПРИНТ НЕСТ...