Авторът:
Андрей Захариев е роден в София през 1975 година. Той е доктор по философия, преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“ и учител в столичното 18 СУ „Уилям Гладстон“. От десет години работи като журналист в Българската национална телевизия. Водещ е на предаванията „Библиотеката“ и „ИСТОРИЯ.BG“. През последните четири години е колумнист на Портал „Култура“. Автор е на книгата „Метрополитен. Сезонни мисли“, изд. „Хермес“, 2015 г. Носител е на наградата „Рицар на годината“.
Книгата:
"Дo пoиckвaнe" e имeтo нa пoeтичнaтa kнигa нa бългapckия пoeт, жypнaлиcт, yчитeл и дokтop пo филocoфия Aндpeй 3axapиeв, koятo cъдъpжa нeгoви нeиздaвaни твopби.
"До поискваване"
До Джезуладо
В зелени пасища и сред разпасани стада
разхождат смахнатите
Наметалата им се стряскат от своето предназначение
Ръкавите се размотават
и по коприната им се разбира, че това са чифт крила за
смахнати
понесли се към вечността в едната тази своя
неприкосновена пасмина
На спасените.
До Франциско Гоя
Капричосите на разкопават умопомрачението и не го
изчистват от пръстта
Те са амбразури за завръщане в затворите на битието
Пътуване което не предполага хонорар и разписка
Капричосите са обръщане назад в зората на живота
Капричосите са като това пред теб кола да смачка куче
Но то да стане и да избяга
От свойте демони
от портокалите, които гния във канавката край пътя
от свобадата за която са го вързали
Антагонизъм
В крайъгълните спирки на
пристанищата се сбогуваме разкаяни
въвлечени в талвега на разпуснати очаквания.
От които не се привиждаше преди че се прибираме
привечер,
че се привличаме, че си разменяме бедрата.
И си приличахме наистина.
Били сме в стенобойни апарати и в галеони
Но знай, че идващите от клиперите си ще съдят само по
мощта на корпусите
не по знамената.
***
Големите нозе на всекидневието преминават
през градинитеи тъпчат което е било посято.
Планински ручеи умиват
големите нозе на всекидневието
които не изпотъпкват из основи
а само смазват горното, зърната, върховете.
Останалото са редове от съпричастност със земята.
Закривам ли сега дюкяните, мазетата и механите
То значи, че съм окопан във хана, в който Атос
пропъждаше със шпагата
отпралите се към него
надолу - към бъчвите и към местата
и песлушваше безличната човешка радост имота.
Над падналите рицари кръжат все още птиците.
Да ги нахраним
More from View Sofia
Топ актьори стават посланици на четвъртата Нощ на театрите
За четвърта поредна година популярни лица на българския театър стават посланици на европейската инициатива Нощ на театрите...
“Ку-Ку”е равно на колко по „Х”?!?
Здравейте, Кукувци!
Какво четем?- Новия роман на Георги Тенев "Български рози"
"Български рози“ е тъмен, криминално загадъчен, безпощаден роман, който потапя в атмосферата на България от началото на XXI век...