Миналата седмица посетих за първи път това, което в момента се нарича "бг кино" /смятам, че това е добър начин да се охарактезират тези ексерсизи, по подобие на определението, което се дава в музиката - "бг рап"8/.
Става дума за "Привличане", който номинално седи в афиша като филм, аз не бих се ангажирал да го нарека така. Това е нещо, в което си дават среща сценарий за тийм билдинг и видео запис от последните учебни дни, като не е пропуснат и абитурентският бал.
Вероятно за първи път ще коментирам художествена творба и няма да става дума за нейното съдържание. Също така е добре да се каже, че коментарът с нищо не би се променил, ако го бях написал, без въобще да съм гледал филма.
Първо за заглавието... Във филма нито на едно място няма привличане, да не говорим за "seduction", както е преведен на английски. Бих го озаглавил "бг абитуренти". Всичко хубаво, което бе казано за този опит, се каза от актьора Владимир Пенев, който участва в творбата, и то е, че има хубав звук и се разбира добре какво изричат актьорите. Да. Това е така. И всичко свършва може би дотук. Мога да добавя, че със задачата, която е имал, се е справил Александър Сано и че добре стои в кадър Радина Боршош, както и Луиза Григоров-Макариев, но пак трябва да се каже, че задачата им никак не е била тежка. (Самата Радина Боршош сподели, че е играла себе си.)
За мен бе много интересно да чуя думите след прожекцията на актьорите и продуцентите, дори бих казал, че това бе по-интересната част, затова и разглеждам двете като един художествен опит - част 1 и част 2 като диегезиса в творбата. Своеобразно камео /cameo appearance/, продължение на опита с появата на Николета Лозанова as herself в края на БГ-"Привличане". Ще разберете след малко защо.
Александър Сано призова рекламодателите да са по-деликантни и техните продукти да не биват позиционирани като с чук по тъканта на творбата. Той заяви, че по това се рзбира дали си голям рекламодател, ако си малко по-голям "гъзар". Да, но тук има един съществен проблем. Как да отделим самото "Привличане" от другите продукти. Че тъкмо "Привличане" е също такъв продукт, който е бил забит с чук по тъканта на творбата. Това е диалектическо постижение и трябва да се отдаде дължимото. Между творбата и рекламиращите сегменти в нея няма никава разлика, в този смисъл не може да се търси чак толкова голяма сметка на участващите с продукти и начина, по който те присъстват в цялото.
Искам да обърна вниамние на още един момент с тези "продуктови позиционирания". Те са може би сюжетно, единствените носители на смисъл, и текстът щеше да се случи много по-добре, ако бе измислен само на базата на това как да бъдат свързани отделните рекламни откъси в едно цяло, с актьори, и да има нещо, което да ги държи заедно, било фабула, било сюжет, било някакво миметическо хрумване.
Може и ще е честно да се появи една такава творба, която да лавира между различните рекламни сегменти. Защо е важно това? Много често формалната принуда е по-творческа. Сършва ти горивото, така да се каже, и откриваш Америка. Имаш възможност да проявиш необичайна изобретателност, която винаги е добре дошла в една зряла творба, и може би и за не чак толкова зряла, но една таква "материално-обективна" принуда може да я извиси. Това се вижда най-добре при Хичкок, който снима наобратно. При Хичкок имаме този материализъм, той има своите предварително видяни като кинематографически случки, сцени, предмети, например знаменитото Niederkommenlassen, когато някой виси хванат или за ръката или за края на сградата, и надолу се вижда бездната..Това е метафора за самото кино, как ни поглъща през екрана към един Neverland, и Хичкок ползва тези ready made моменти почти във всеки свой филм. Известно е днес, че Кисловски дължи голяма част от своята окултна естетика на своя идеологически цербер, по времето на Йерозелски, когато тази жена от Държавна Сигурност, от идеологическия отдел на културата е подсказвала как трябва да бъдат решени дадени кино проблеми. За същото разказва Josef von Sternberg, който се доверил на хейс код гаулайтера Йозеф Брим. Така че, в художественото винаги е хубаво да има една такава "брехтианска" принуда. Да присъства Големия Друг, защото той така или иначе присъства, дори в порнографските филми има правила и канон, а там наглед всички граници са суспендирани.
За нас трябва да е интересен въпросът, защо днес се появяват точно такива филми и изглеждат по този начин. Това структурна потребност ли е, е ли това вътрешен лимит, бил той на бюджета, бил той на изобретателността. Но вече се появява нещо, което от гледна точка на теорията е важно, каквото и да се снима, то накрая се появява едно и също нещо като бг жанр без нюанс. Жанр без нюанс е един същ сюжет. Какво означава "един и същ сюжет'. Прекалено формализиран сюжет, тъкмо на базата на липса на сюжет. В един момент липсата на сюжет става съдържателна, става сюжет. Предпоалгам, че след Привличане и Единадесети "А", Яна Маринова спокойно може да започне работа като учителка в някоя гимназия, и аз се надявам, че учениците ще я харесват.
Друг много кризисен момент за това производство е, че то няма ясен зрител, защото кой е зрителят на Привличане... вероятно учениците от 4 до 7 клас, поне диалогът би радвал дечицата в прогимназията.
Бъларският гимназист днес участва в обири, организра плячкосване на банкомати, така че, за един десетокласник би било нелепо да види себе си през очите на някой, който има усещането, че пред себе си има деца, които са в малко по-пакостливи отколкото са децата във "Войната на таралежите", например.
"И най-накрая, почти приказно ми прозвуча признанието на продуцента Башар Рахал, който сподели с публиката, че продукцията възлиза на 600 000 лв. Почти с толкова пари е направен SAW (2004). Не твърдя, че са достаъчно тези пари за един добър филм, но в България с 600 000 лева можеш да направиш партия, която да влезе в Парламента и която да работи за това най-после да видим един добър български филм, на нивото на "Най-дългата нощ", "Осъдени души", "Всичко е любов". С 600 хиляди българското кино може да излъчи партия, която в парламента да работи за това филмите да се подпомагат поне с един милион лева, защото, не само за Ленин, от всички изкуства, за нас най-важно е киното".
More from View Sofia
ArtAct: Директно в подсъзнанието на визуалния артист Явор Боянов
Явор Боянов е визуален арист умело заиграващ се със сублиминалното, неговата изменчива реалност и всичко отвъд тях...
Избрани творби от колекцията на Димитър Шиндов
12 март (петък), 17:00 – 19:00 часа Галерия „Академия“, ул. „Шипка“ 1
ПОПАДАМЕ В КАПАНА НА ВРЕМЕТО В КИНАТА ПРЕЗ ЮЛИ
Всичко е въпрос на време