И понеже с високо вдигнати две ръце продължаваме да се борим, както умеем, а именно - с думи и снимки, отново ви каним да видите София през очите на ViewSofiа. И през тези на нашите гости и приятели - активни, типично градски и влюбени в столицата млади и с откровена позиция за визията на града хора!
Продължаваме с пътешественика и сценарист Георги Иванов („Под прикритие”, „Революция Z”, „Стъклен дом”, „Фамилията”, „Дъвка за балончета” и др.) Неговите размисли и страсти по темата за чистотата, естетиката и красотата на София ни развълнуваха, затова продължаваме разговора си с него. Чудно е как чрез неговите думи “видяхме” онова, покрай, през, върху което всеки ден просто от/минаваме, тичаме, седим, без да обръщаме внимание. Жадни сме за още капки за очите и душата, а вие?!
... „Не! Велосипедистите са идиоти! Да си карат в парковете и в планината! Който кара колело е веган! Щом е веган, значи е гей!” Не разбирам! Не виждам каква е връзката!? Защо трябва да има някаква негативна нотка?! Делим се на някакви типове хора или какво?!”, бунтува се сценаристът и смята, че е странна настройката на едни хора към други, правещи нещо, което ти не правиш. „Ето това за мен е големият ужас и комплекс на нашето общество, че всеки, който не живее по твоя начин и не разбира нещата като теб, е вреден! И се подбираме на големи групи, за да може „различните” да не ни се месят”.
Сеща се за интервю, което, работейки преди години за телевизия, прави с Милена Славова, докато тя все още живее в Лондон. „Тя беше казала, че ужасно много обича да се връща в София, защото хората все още не са загубили идентичността си. На Острова толкова всеки се стреми да бъде различен, толкова им е писнало да се стараят да се диференцират, че се е стигнало дотам вече изобщо да не се поглеждат, да няма контакт помежду им, да нямат нужда от общуване и да не се интересуват от другия. А тук още го имаме това любопитство”.
Жоро много обича да наблюдава хората и според него това е най-голямата ни ценност – че сме разнообразни. „Много са ми интересни и симпатични кришнарите, които минават по бул. „Витоша”. Има някакъв чар в тях, има нещо яко, различни са, имат своята си представа за света и на никого не пречат - ако щеш ги приемай! Защо, пък, другите не опитат да разберат за какво става въпрос, вместо да ги плюят, обиждат и непременно да мислят, че са секта или искат нещо да им продадат!? Те ти казват „Живей и обичай!”, а ти – ако искаш го приеми, ако искаш - живей!”.
Иска му се всеки, независимо от възрастта, който най-вероятно в някакъв момент е посетил друга държава в Европа и света и се е снимал пред „нещо”, което на него му е харесало, да прави това и тук, в България. „Каква е тази способност да не го пренесем, да не го вземем като добър пример?! Ние грабваме само някакъв елемент от всичко това, но не и как генерално са се справили „там” с нещата. Давам веднага пример с Тбилиси, където е уникална красота и не може да се сравни с нищо друго! Ремонтират улица, но я хващат от край до край - сгради, фасади, настилки. Нямам представа как се финансира това, но всичко се подменя!
Затова хората трябва да пътуват по света. Първо, за да разберат, че не са центъра на Вселената, и второ, за да видят как другите го правят! За мен у нас пример е Пловдив! Много харесвам града! Макар и да има още какво да се направи, има концепция за това как да изглежда. Изчистиха и подредиха парковете, пешеходните зони са прекрасни. Ами Капана – страхотно, уникално, артистично място, което, въпреки протестите, го затвориха за коли и сега кипи от живот! Не мога да повярвам, че в София, бидейки столица, няма подобно място, само някакви малки зони, обособили се с времето от само себе си!”
Поинтересувахме се какво е отношението на обичащия да пътешества наш приятел към графитите, бидейки и те част от градската култура. Призна ни, че понякога са му много приятни и шарени, като елемент. Но го дразнят „подписите” на определени крюта, водещи някакви „войни”. „В тези графити не намирам нищо – нито талант, нито усърдие – просто подпис. Не говоря за видовете шрифтове. Понякога ми е мъчно, че върху току-що ремонтирана сграда някой нещо е „надраскал”, но от друга страна се вижда, че все още има някакъв бунт и ъндърграунд живот. Графити-културата се натрупа през годините и се появиха жестоки автори! Правят се фестове, канят се артисти от чужбина, това е пътят! Не да забраняваш, а да се адаптираш! За мен много добър пример за това е рисунката на статуята на София на една от сградите на „Графа – страхотна е”. Много яка е и рисунката на ъгъла на „Цар Асен” и „Шандор Петьофи”, стилна е".
Георги е категоричен в мнението си, че боядисването на ел-таблата по улиците с националния флаг, е безумно. „Това е ад! Защото символът на знамето има много особена значимост. Нашата армия никога не е губила трибагреник по време на битки. Той трябва да се вее, да те кара да се чувстваш горд, затова трябва да е нависоко. Не може да бъде поставян ниско долу, още по-малко на някакво табло, което след две седмици ще ръждяса! В това няма нищо естетично и патриотично! По-скоро е примитивен и принизен опит за патриотизъм, който не води до нищо!”
Поредната му болка - големият ремонт на бул. „Дондуков”. „Добре, казва той, решиха, че паветата са голяма историческа ценност и ги запазиха. От Ларгото до „Раковска”. Но това е до средата! Кметът, след някакви срещи и обсъждания, рязко каза, че оттам нататък, посока бул. „Левски”, „Дондуков” вече не е исторически важна зона. Е, как да не е?! Паметникът на Левски е там, царските конюшни са там! И какво направиха – сложиха асфалт! Това е един изключително красив булевард, който има голяма значимост за трафика и човекопотока на целия град. И сега, дори по обновените тротоари, виждам колко много гадни, циментови парчета, като кръпки на стар костюм, са се появили и това са шахти!”
Възможно най-евтините за намиране павенца са сложени по тротоарите, светлинните стълбове са като взети от второкласен, междуселищен път… И точно този булевард, носещ точно това име и започващ точно оттам – Ларгото, изглежда по точно този сглобен начин – без красиви лампи, интересни детайли, с набързо боядисани, ръждясали стълбове. Но, явно това е положението, не му ще да се примири на Георги. „И ние – какво – трябва да сме доволни от управляващите, че са „ни направили” ремонт на улицата! Не мога да повярвам, че в градове, като Варна, Бургас и Пловдив, които със сигурност също имат някакви градоустройствени проблеми, всичко, което се прави, е много по-мащабно и не е с най-евтиния материал, купен все едно от кварталната железария.
Понякога имам чувството, че неподредеността в държавата ни чудесно устройва управляващите. Искат, явно, да не ни е приятно и комфортно и да хабим енергия в боренето с тротоарите! Те ни налагат да се занимаваме с всякакви глупости, за да може през това време да правят каквото си искат. Защото колкото на един човек му устроиш удобства, красота и уют в ежедневието, той толкова по-щастлив ще се чувства и съответно - ще изисква повече след това. Това е „големият проблем” и затова ни държат на „къс повод”, за да мрънкаме, да се бунтуваме, да не искаме още и накрая - да се примиряваме! И как след това ще изведеш хората да протестират срещу срутването на някоя сграда?
Като двойната къща на бул. „Левски”, която един с години злоупотребяващ с всичко човек, намира някаква вратичка, благодарение на един бивш министър, и целенасочено разрушава тази уникално красива, направена с много мисъл и естетика преди сто години от интелигентни, с европейско образование хора, сграда!
Както и други, оцелели от бомбандировки, комунизъм, преход, природни катаклизми и сега някакъв „умен” човек решава, че трябва да ги разруши! Това е всеобщ проблем във всяко едно населено място”.
В момента, чисто политически, сценаристът не намира надежда! В парламента не вижда никого, с когото да се асоциира и който да го представлява. А и не иска да се асоциира с „тези” хора! „Като се замислим, за първи път в това Народно събрание има едва 2-3-ма артисти, повечето са адвокати и икономисти. Може би това е показателно за хората на изкуството и естетиката, красивата среда и доброто градоустройство – все неща, които карат човека да иска повече и да мечтае, да фантазира и да мисли за себе си дали живее добре и „правилно”… Когато не се подсигурява и се уморява тенденциозно и насочено цялото гражданско общество с тъпи протести, изхабяващи енергията, в даден момент на хората им писва.
Много ме боли от факта, че авторитетите и хората на изкуството в държавата ни, успели в професиите си, не желаят да се бъркат в социалното й управление и да бъдат чувани. Защото знаят, че веднага ще бъдат дискредитирани, отхвърлени и съсипани. А техните гласове трябва да се чуват! Кой артист ще си позволи да каже „Не искам да се строи този небостъргач, защото с това се унищожава и съсипва средата!”, примерно? Никой не смее! Всеки се е затворил и си мисли да не би да направи нещо, с което да осуети собствената си сигурност. За съжаление, всичко е свързано с едно авторитарно управление, в което някой започва да внушава на обществото, че макар и „той” да не е най-добрият, какво ли ще правим без „него”, защото няма „кой” друг! Слава Богу, има шепа човеци от Софийска община, които харесвам”.
И понеже е пътувал доста, дава за пример столицата на Азербайджан – Баку. Супер богата държава, в която президентът е еди-кой си, а жена му е вицепрезидент.Те имат цялата власт да направят в страната си каквото пожелаят. „Там се наливат огромни количества пари, за да се промени обликът и имиджа на столицата. Най-вероятно също са спорили по темата със задръстванията и са решили да обслужат колите. Затова първо са премахнали трамваите и тролеите, после са разкарали хората.Оставили са им една - две пешеходни зони в центъра, които са нещо като градинка за кучета. Накрая са направили улиците по няколко платна и за всеки случай почти няма пешеходни пътеки, няма дори светофари за преминаване по кръстовищата. Представяте ли си, в разстояние на километри да няма къде да пресечеш. В центъра има няколко подлеза и хората са принудени да обикалят стотици метри, за да пресекат. Велоалеи няма. И в крайна сметка мислите ли, че задръстванията са намалели? Ами не. Сещам се и за друг абсурд – по цялото протежение на тези огромни чисто нови булеварди са ремонтирали фасадите на блоковете, за да може като си караш с колата, да ти е приятно за окото. Но са ремонтирали само фасадите откъм улицата, свиваш зад сградата и там си е старата кочина. Ето така става, когато хора с много пари и власт не се интересуват от правилата, принципи или естетика, и правят каквото си пожелаят”.
Затова за Жоро е безумие да се завират хората в подлези! Според него не трябва да бъдем набутвани под земята, защото в човешкото съзнание е заложено да искаме да бъдем на въздух. „Това е световна тенденция, която отрича подлезите, ако те не са наистина крайна необходимост, както е градска магистрала тип „Цариградско шосе”! Например защо трябва да влизам в някаква дупка, за улица от няма и пет метра? Какъвто е случая с подлеза на улица Раковска при кръстовището с Васил Левски? Приоритетът на модерния град винаги първо е човекът, после градския транспорт и накрая колите.
В Ларгото и Антична Сердика се вложиха страшно много пари и е място, което може да стане много интересно. Много харесвам куполите, обаче, ако се погледне отгоре между „триъгълника на властта”, се вижда как почти няма никакви хора. И всички чужденци се въртят и се чудят как да застанат, за да снимат, и винаги пресичат отгоре, защото пешеходна пътека, откъм „Св. Неделя”, посока ЦУМ, няма и са задължени да минат през подлеза. А те не искат. И аз не искам. Но, явно хората разсъждават така, че, ако те ежедневно минават оттам с колата си, няма да искат да има пешеходна пътека и някакви пресичащи да „ги бавят”. Гледат собствения си интерес. Дори и буферните паркинги да станат повече, макар и сегашните да не са пълни, никой няма да иска да спре там автомобила си и после да ходи пеш или с градския транспорт! Защото няма да му е „удобно”, тъй като не е паркирал отпред пред магазина. То просто не е престижно да идеш дотам с градския транспорт”, възмущава се авторът на сериали.
Затова пътуващият сценарист с отявлена гражданска позиция Георги Иванов опитва да отказва колата и гледа да не мрънка! Защото, според него, именно хората с мисъл, мнение и далновидност, а не служещите им, замърсяващи въздуха автомобили, променят нещата, атмосферата, излъчването, всичко в мястото, на което живеят!
More from View Sofia
Sofia Street Style: Backstreet Boy
Да, това е момчето от рекламата...
Sofia Street Style: Anybody Seen Our Baby?
Close my eyes It's three in the afternoon
100 грама удоволствие за сетивата
Нищо на света не може да достави толкова чиста хедонистична наслада, както един добре приготвен gelatо...