„Пътувам себе си“ има формата на диалог, простира се на границата между биографичния жанр и психологическото изследване. Разказва за детството в комунистическа България, ученето, изгнанието, срещите по пътя, любимите хора, брака със Солерс като „едно от изящните изкуства”, сина Давид, работата, множеството пътувания, Китай, книгите, фройдистката психоанализа, феминизма по стъпките на Симон дьо Бовоар, поезията, хората с увреждания. И, разбира се, за преподавателската дейност във Франция и като гостуващ професор в редица американски университети. От всичко това са произтекли изпитания, трудове, болка… Юлия Кръстева е превърнала броденето във витално движение, тъгата – в прозорливост, наклонността към изкуството и литературата – в грижа, в наклонност към другия. Читателят ще може не само да проследи изпълнената с паметни събития, зашеметяваща кариера на една от най-изявените българки, оставила ярък отпечатък върху развитието на световната научна мисъл, да вникне във възгледите й за политиката и процесите в обществото, но и да се докосне до интимния свят на майката, съпругата, човека.
Юлия Кръстева е родена в Сливен през 1941 г. След като завършва френска филология в Софийския университет, през 1965 година заминава с френска стипендия за Париж, където работи в тясно сътрудничество с видни мислители като Ролан Барт, Емил Бенвенист, Люсиен Голдман, Жак Лакан, Жак Дерида и много други. Още в първата си книга „Семиотика. Изследвания за семанализ“ (1969) Юлия Кръстева установява един парадокс: художественият текст се вписва в езика, но същевременно се позиционира и срещу него, преобразява го. В докторската си дисертация на тема „Революцията в поетическия език“ (1974) тя настоява за прилагане на психоаналитичната теория към езика и литературата. Участва в авангардното списание „Тел кел“, основано от съпруга й – видния френски писател Филип Солерс. Оттогава досега творчеството на Юлия Кръстева наброява множество изследвания в областта на психоанализата, структурната лингвистика, семиологията, философския феминизъм и литературознанието, както и няколко романа, част от които са преведени на български.
Самюел Док е френски клиничен психолог и писател. Първият му роман, „Апокалипсисът на Йонатан“ (2012), е добре приет от читателската публика и от критиката. Широк отзвук намират написаните в съавторство изследвания „Новият сблъсък на поколенията“ (2015) и „Новата неудовлетвореност от културата“ (2017) по аналогия с известното съчинение на Фройд. От 2012 г. е колумнист в „Хъфингтън Поуст“.
More from View Sofia
Един виртуален тур във Версай, mais oui!
Времето е тревожно, карантинно и напълно неизвестно в перспектива дори утрешния ден.
Стиляна Узунова открива своята нова изложба „Градът“ на 17 юни
Спомени от лични преживявания, кадри от познати сцени, звуци, аромати и светлини ще се преплетат в новата история на художничката, която ще бъде представена в галерия „Астри“
"Страст по минимализма"
Изложбата представя забележителното мултидисциплинарно изкуство на испанеца Карлес Сантос - всеобхватен артист, който се движи между непокорството и социалната критика и чиято траектория е наситена с творчески, естетически и идеологически отправни точки.
