В далечната 1894 г. една от най-колоритните личности в световната история на изкуството за всички времена, френският художник, график и скулптор Пол Гоген, решава за пореден път да откривателства и да намира нови предизвикателства за себе си. Тъкмо завършил картината си „Жълтият Христос”, символизираща желанието на хората да избягат от града и да се върнат към „по-примитивното”, самоукият артист прави точно това със себе си. Напуска сластната и буржоазна Франция и Европа и поема към нейзнайна и далечна посока, от другата страна на света.
Притежателят на платна на колегите му Дега и Реноар заживява в тропическия рай на Земята на остров Таити във Френска Полинезия, където открива един необвързан с условности свят – непокътнати и девствени земи, диви и цветни обичаи и изцяло нова и непозната култура, които завинаги променят начина му на мислене и живот.
Това, разбира се, дава отражение на творбите на Гоген и изпод ръцете му се раждат десетки картини, сред които „Духът на мъртвите ви наблюдава” (която илюстрира корицата на книгата), “Nevermore” и т.н. Както и един неповторим, като откровение и колоритност дневник, в който той изключително описателно споделя всичко, до което се докосват сетивата му. В ръкописа „Ноа Ноа”, който днес, благодарение на издателство „Сиела” и превода на Валентина Бояджиева, можем да прочетем съвсем на един дъх, художникът описва Таити като райско и уханно място, на което сутрин животът се събужда със смях така, както и е заспал. Където удоволствието е единствената работа и самият труд се превръща в удоволствие. Където мъжете пеят, а жените с танци изобразяват любовта, която канят с настъпването на нощта. В което непрогледните дебри на гората и уханието на радост опияняват пътешественика, а несвършващото лято подшушва в ушите ни вечна младост...
Макар и в даден момент да се налага да напусне това Божествено място, в душата на Гоген Таити завинаги остава негов дом. С пълнокръвните описания на местните митове и легенди, завладяващите любовни истории и философски търсения, и нежната поезия, съхранила завинаги в себе си картината на Рая, „Ноа Ноа“ заема своето достойно място сред шедьоврите на гениалния френския художник. Поради последвалата му смърт през 1903 г., финансовите неуредици между семейството му и издателството и избухването на Първата световна война, първият ръкопис на дневника е забравен за десетки години и е публикуван едва през 1924 г.
Потопете се и вие в Рая с откъс от книгата:
...„Току до дървената колиба бурао започват гората и прохладата, мъжете и жените – тане, ваине, са там, събрани на отделни, много заети групички, и вече си отпочиват, пият, бъбрят, а смехът изригва...
Навътре морето е оживяло от крехки, нехайно бързи пироги, които младежите направляват ту с късо весло, ту просто с движенията на тялото си, сините им и бели парео и бронзовите им гърди блестят в светлия въздух, а зъбите им искрят, когато се засмиват звучно. На брега две сестри, които току-що са се изкъпали, излегнати неволно в сладострастни пози, си говорят за отминали и очаквани бъдещи любови. Един спомен ги противопоставя: „Какво? Ревнуваш!“. На няколко крачки по-нататък по брега млад тане, великолепен в своята сила и грациозност, сече с брадва дънер на дърво; неговата ваине подрежда в лодката донесеното от кратко пътуване...
Жената е гола до кръста и наведена напред, застанала почти на четири крака, дори в животинската си поза запазва известна елегантност...
й там, към вътрешността, в една маорийска къща, отворена още от следобеда, жена е седнала на петите си, подпряла лакът на коляно и с нацупени от гняв устни, се сърди, сама от почти пет минути и за поне още пет минути...
Часът на следобедната отмора отмина, дългият час на морното опалване, когато победеният живот напуска омагьосания остров. С припадащия здрач отвсякъде глухото раздвижване на огромна воалиера в полумрака, прорязван от лунните лъчи...„
More from View Sofia
Пет музикални състава представят „Военен реквием“ на Бритън
Над 220 музиканти от Софийската филхармония, Симфоничния оркестър на БНР, Хоровата капела “Светослав Обретенов”, Смесения хор на БНР и Детския радиохор ще изпълнят...
"В кръг" на Стефан Командарев с две награди от Сараево
Ирини Жамбонас спечели "СЪРЦЕТО НА САРАЕВО" за най-добра актриса на фестивала
Джун отново е тук: „Историята на прислужницата“ се завърна с четвъртия си сезон
Първите три епизода от новия сезон са налични в HBO GO