Сезон, в който всеки се търси и, надяваме се, намира. Сезонът на печените кестени и топлото кафе, в компанията на също толкова топлите завивки. Времето на менящите се цветове, които ни поглъщат и потапят в своето вълшебство.
Споделяме с вас настроението, чашата кафе и няколко есенни стихотворения, които да подсилят това очарование >>
"Сред настръхнали дървета
с крачка бавна и превзета
се разхожда сънен вятър
с корона от листа,
а изкаляните стъпки,
потъмнели като кръпки,
се разбягват из асфалта
и облизват есента."
из „Есен“ на Петя Дубарова
"Може би отлитащите птици
пишат по небето – с крила.
Може някой в обич да се врича,
срещнал като чудо любовта."
из „Тази есен“ на Елица Ангелова
"Така да ни отива есента.
И виното червено в хладно време.
По шумата от падащи листа
ще се разходим. Топло ще е с мене.
Ще се усмихваш. Аз ще бъда мил.
Ще ти оправя кичур. После шала.
Щастлив, че точно тебе съм открил.
Щастлива, че до мен си остаряла."
"Така да ни отива есента", Добромир Банев
“Когато дойде есента, ще напълня
левия ти джоб със слънце,
а десният с дъги,
целувките ще прибера
… в реверите ти,
обувките ти ще напълня
с шумкащи оранжеви листа…"
из „Есен в джобовете“ на Ивет Александрова
"Така обичам есента!
Вървя под жълтите дървета -
ръцете ми берат цветя,
ушите ми берат щурчета."
"Есенна разходка", Зоя Василева
"Бавно стъпвам по пясъка нежен,
нозете тихо нашепват слова,
косите развети докосват,
летящите чайки, понесли дъха
на море, безкрайност и есен!"
из „Тъга“ на Дани Арнаудова
„Листото като мъничка сълзица отрони се във утрото студено и сякаш е крило на златна птица, изпърха то и падна уморено. Лежи като самотна песъчинка в голямата студена пуста нива и вечер го поглежда месечинка, бездушна като горска самодива. И слуша в скръб листото натъжено как вятърът извива бавна песен, че то е писъмцето позлатено, последното писмо на тази есен.”
"Последен танц", Пол Верлен в превод на Кирил Кадийски
„Пресрещат ме оранжево и жълто – Листата, разгорени като свещи. Днес погледът ми цветовете гълта. Днес нямам със кого да имам среща. Сега усещам как се утаяват Тъгите ми по дадено и взето. Днес имам да мълча. Да охладнявам В хармония с ноември и с небето.”
"Оранжево и жълто", Мария Донева
Още поетични вдъхновения ви очакват с всяка чаша кафе Julius Meinl. Вкусно и горещо като есен!
More from View Sofia
Love to quote: 5 зареждащи цитата за по-богата седмица
Цитатите са хубаво нещо. Крилати фрази и мисли, които ни поощряват, характеризират и стимулират...
Театър - Любов моя!
"Защото животът е сцена и всички сме актьори..."
CAFFÈ VERGNANO: 141 години класа
По случай Международния ден на кафето, който отбелязваме в началото на октомври, Caffè Vergnano отвори вратите на Accademia - старата фамилна къща, в която израства основателят на компанията Доменико Верняно и където започва всичко. Обиколката проследява произхода и основните етапи във възхода на компанията, както и ценностите, които продължават да вдъхновяват семейство Верняно и днес