Мария Ландова е изключителен и вдъхновяващ човек, артист, учител и създател на "Лятна Академия за деца и ученици в Национална Художествена Академия", която обожават стотици софийски хлапета и за която неведнъж сме писали. Бивш дългогодишен директор на НУИИ "Илия Петров", сценарист и продуцент.
Поводът да се срещнем с Мария точно сега е големият успех на документалния филм "Окото на Минотавъра" за незрящия скулптор Денис Попов, една лична продукция, заснета със субсидия от Столична програма Култура, увенчана вече с огромно международно признание, а изначално изпълнена с истина и смисъл.
.jpg)
Филмът на продуцентска къща "Прожектор", зад която стоят Мария и партньорът й Борислав Колев, спечели миналия месец Първа награда на фестивала "We Care Film Festival" за документално кино в Делхи.
Ето как. И защо!
View Sofia: Филмът с високото признание е "Окото на Минотавъра", Мария, ракажи ни за него?
Мария Ландова: Идеята за него възникна след четири години общуване с това сляпо момче - Денис. Тогава той учеше в училището за слепи /"Луи Брайл" се казва, на името на създателя на Брайлова азбука/. Това момче дойде в лятната ни Академия, която правя вече 10 години в Художествената Академия, там имаме модул "Заедно", където каним деца с проблеми да рисуват, в рамките на нашия проект, безплатно. По тази линия попадна при нас Денис. В началото беше шокиращо, защото той е 100% сляп, роден е така, не е виждал света, съвсем слабо реагира на светлина.
V.S.: На колко години е Денис?
М.Л.: Когато снимахме филма беше в 11 клас. Сега вече е пораснал, студент. Но цялата история във филма показва една моментна снимка на това как се чувства, какви шансове има човек в неговото състояние. Човек, който има обаче мечта, който не приема съдбата си като даденост, и който има енергия, желания и цел в този живот. И иска да се развива.
Зададох си въпроса, гледайки това дете - Какво прави държавата, какво прави социумът за това? Беше ми любопитно, а това всъщност е и темата на филма. Как един човек, в случая много ощетен от съдбата, намира сили да има мечта, да промени съдбата, да прави. Докато много от нас, които имат всички, видимо, дадени от Бога сетива и възможности, всъщост нямат мечта, което значи, че са по-големи инвалиди от който и да е друг инвалид.
V.S.: Ще може ли да бъде видян филмът тук, и кога?
М.Л.: Филмът беше показан, като съдбата на всеки документален филм, само в няколко прожекции още като излезе през 2016 година, но документалното кино няма публика тук, въпреки че ние правим и смея да кажа, че въобще България има изключително ниво в документалното кино, но, уви, няма публика за него. Например във Виена има специално кино, профилирано да показва само документални филми, т.е. там има публика, което е въпрос на култура. И на култивиране на публиката. Слава богу, Националната телевизия е нашата трибуна и филми на "Прожектор" редовно се показват по БНТ. Друг наш филм, например, е "Стоичков", там също темата е как едно момченце, което два пъти е прогонвано от футбола, малко още, въпреки това намира сили да продължи и да реализира мечтата си.
.jpg)
"Филмите ни си причличат по това, че нашите герои имат мечта."
"Окото на Минотаръва" е онлайн в Vimeo, но ще използвам повода да споделя къде може да бъде видян и друг наш филм, всъщност най-новият ни "Rock N' roll" - тази неделя /13 октомври/ в Кино Култура.
V.S.: Колко реализирани филма има "Прожектор"?
М.Л.: "Стоичков", "Салто Мортале", "Окото на Минотавръра", "Джем Сешън", който е за Николай Иванов - джаз музиканта, и сега "Rock N' roll". В момента снимаме "Кастинг за Кралици", също документален, и една игрална новела по два разказа на Диян Енев - "Свещеникът".
За краткото време, в което съществува "Прожектор" /2015/, може да се каже, че всяка година снимаме филм, което за една малка компания е много серозно изпитание.
.jpg)
V.S.: Колко души сте?
М.Л.: Това е семейна фирма. Аз в лицето на сценарист и продуцент и моят съпруг Борислав Колев, който е режисьор на филмите. Практически това е една семейна филмова къща, но тя се спрява, въпреки че условията, финансовите, особено в България са много тежки, тези продукти са некомерсиални, в смисъл, те са непродаваеми поради липсата на публика, но ги правим, защото сме убедени, че така трябва, че тези филми имат въздействие, макар и някакси в хоризонтала - "разлива се водата в пясъка, но тя работи въпреки това". Ефектите ще са по-късни, но ние вярваме, че си струва да се правят такива неща и не се отказваме бързо.
V.S.: Как се стигна до Делхи, това ли е първият фест, на който се показва "Окото на Минотавъра"? Разкажи ни повече и за самия форум, какво представлява?
М.Л.: Това е форум за документални филми, тематични, за хора с увреждания. Ние кандидатствахме още през 2016-та. Форумът трябва обаче да събере едно "състезателно" количество филми, за да се проведе. Той е под егидата на ООН, и ние сме, разбира се, радостни от това, че нашият филм, все пак, в световен мащаб от избор на филми е избран и спечели първа награда.
V.S.: Самият Денис знае ли за успеха?
М.Л.: Денис знае, с него поддържаме контакт, и да ви кажа, за мен най-голямата награда от този филм е, че помогна на това момче да се реализира. Защото в нашия контакт за 4 години, ние видяхме, че за толкова малко време, в което идва в Лятната Академия, той започна от това да прави сфери и кубчета от глина и на четвъртата година стигна до цяла скулптура, голяма скулптура на Минотавър.
Когато направи тази фигура, аз се стъписах. Изключително е. Денис направи тази сериозна скулптура толкова бързо, на фона на времето, в което развива своя талант. Създаде произведение, което респектира със своята експресия и въздействие, а изкуството е именно това. Денис има силно отношение към митологията. знае я наизуст, и не просто я знае ,той е вникнал в нея.
"Образът избра, казвайки ми, че Минотавърът му е най-близък, защото по някакъв начин се чувства като него."
Това е най-добрият образ на човека, защото човекът носи в себе си и животинското, и човешкото, а човешкото се проявява тогава, когато се овладее животинското. В тази борба се състои човешката мисия. Това малко дете, като ми каза тези неща, толкова дълбоко ме впечатли, че реших, че това трябва да не е само лично мое достояние, общувайки с този малък мъдрец, минал оттам дотам през своята трагедия и докоснал с душата си, а и до други хора.
В същото време излезе "Физика на тъгата" на Георги Господинов, тя вече беше придобила и популярност, и награди, та там основен герой също е този митологичен образ - Минотавъра, което като лайтмотив минава през целия роман. Тогава се изненадах и попитах Денис дали е чел книгата, не беше. Нямаше как, тя не бе излязла още като аудио книга, тоест той по един независим път бе стигнал до извода за това колко е силен, но и колко е трагичен образа на Минотавъра. Георги Господинов гледа филма, между другото, и бе впечатлен, после изпрати на Денис аудио версия.
За мен този филм е много интимен, много мой, защото това дете е израснало пред мен. Така, както е и много личен новият ни филм "Rock N' roll".Той, още с премиерата си тази година, на фестивал" Master of Аrt", получи награда - тази на публиката. Вече има доста прожекции в София и в страната, а сега ще тръгне и по кината, което е безпрецедентен случай за документален филм.
V.S.: За какво се разказва?
М.Л.: В него темата са рокенрол групите от края на 80-те, началото на 90-те, тези групи, които обърнаха света - Милена, Ахат, Ревю, Нова Генерация, Хиподил, Контрол и т.н. Филмът стана много силен.
V.S.: Как ви хрумна да направите "Прожектор"?
М.Л.: Направихме "Прожектор", защото се оказа, че когато работиш с други продуценти, те не са съвсем коректни и това не е ок, защото в България, за съжаление, това явление е често. Принудихме се, не е било моя детска мечта да съм продуцент, аз реално съм художник, арт журналист и педагог, най-вече учител, защото сърцето ми е при децата, но просто бяхме принудени, ако искаме да правим филми, да ги правим сами. И когато се лишаваме от средства, го правим, защото сме убедени, че искаме да направим дадения филм. Неслучайно избрахме това име, за нас е важно да си прожектор в тъмнината и да осветяваш някои неща, общо взето това се случва и във филмите ни, търсим онова, което е скрито, онова, което е двигателят, сблъсъкът на обществото с личността. Личността, която се бори с конюнктурата.
More from View Sofia
НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ дипломира Випуск 2016
Днес 20 май 2016 г., в Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кр. Сарафов“ се състоя тържествената церемония по дипломирането на абсолвентите от Випуск 2016...
Хип-хоп фестивалът Back To The Unity се завръща с ново издание
Седмица по-рано е и официалната премиера на видеоклипа към песента “Back To The Unity”...
Андрей Кончаловски помоли зрителите да не ядат пуканки докато гледат новия му филм
"Грях" разказва историята на италианския гений Микеланджело Буонароти
