Откакто гимнастичката Симон Байлс печели всичко на сложния терен на силовия спорт, често е сравнявана с колежка от миналото. Именно Надя Команечи, за която сегашното поколение може би знае малко, но за предишното е модел за решителност и ангажираност в получаването на това, което човек иска от живота.
Надя Команечи
Трудно е да се изчисли какво точно стои зад победите, но е ясно, че са постигнати с много, много, почти нечовешки труд. Надя Команечи влиза в историята със своето "перфектно 10" на Олимпийските игри в Монреал през 1976 г. Само на 14, в края на представлението си се приземява без капка пот на челото, и без дъх. Невъзможно е сънародниците ѝ да не превърнат веднага постижението в краен символ на пропаганда на комунистическия режим. Неизбежно е властта да не се влюби в нея по всякакви начини, дори и незаконни за нейната млада възраст. А пипалото на силата, което я достига и завладява, се нарича Нику Чаушеску.
Театралната сцена на историята между Надя Команечи и Нику Чеушеску е Румъния, по времето на диктатурата на Николае Чаушеску (баща на Нику) между 1967 и 1989 г., годините от издигането му на власт до екзекуцията. Силата и влиянието на семейство Чаушеску са такива, че дори днес, 30 години след изчезването им, в Румъния има такива, които поддържат носталгичния си култ жив, а да се говори лошо за фамилията не е препоръчително. Жив е и култът към Нику - третият син на диктатора и съпругата му Елена.
Коментари: 0