Година след смъртта на Кайзера, управлението на Chanel е в ръцете на най-доверения му човек в Къщата - скромната Виржини Виар. От дизайнерката видяхме вече няколко колекции, които не могат да бъдат обобщени кой знае колко точно - личи си, че Креативната все още търся своя собствена линия, която да следва, но като продължава да отдава значимото внимание на наследството, поверено й от Коко и Карл.
Не сме си и мислели, че задачата й е лека, но след вчерашната презентация на есенно-зимното prêt-à-porter, нещата като че ли съвсем се объркаха. След прекрасно кутюр шоу през януари, за есента на 2020 Виржини изпрати неясно послание с lineup, който буди удивление с безпорядъка си.
Объркването дойде още от първата визия на ревюта - първите две, защото Риане и Витория Черети излязоха редом (в стил Армани и Версаче). За разлика от дефилетата на Маестро Армани и Донатела Версаче обаче, при които моделите носят строго координирани аутфити, визиите на двата модела не споделяха нищо общо. Риане представи светлозелен костюм, а Вито - скъсено сако върху дантелен топ и палацо панталони със странично за/раз/копчаване.
В бележките си за шоуто Виржини нарича тези панталони, неколкократно разходени до края на ревюто, "jodhpurs" (дълъг брич за езда). Сред останалите, немного, но все пак присъстващи елементи, които считаме за somehow обединяващи в колекцията, са ботушите, вдъхновени от чифт, който самият Карл е притежавал, и едно прокрадващо се усещане за sportswear-преход. Ако Виар установи този си подход като траен, със сигурност би било смела промяна в редиците на Chanel. Предстои да видим.
Цялостното настроение на колекцията е "всичко отминава" - нещо, което никога не сме виждали от Лагерфелд; при него всичко бе непреходно, завинаги. Възможно ли е тази тактика да проработи? Това ли е бъдещето на Шанел? Това ли е новата класика?
