.jpg)
Оливия де Хавиланд в промоционален кадър към "Отнесени от вихъра" (1939) като Мелани Хамилтън
Всъщност госпожа де Хавиланд, с която светът се запознава след ролята й на Мелани Хамилтън в шедьовъра от 1939-та "Отнесени от вихъра", впоследствие прави невероятна филмова кариера, увенчана с две награди Оскар и още куп признания, и белязана от силно социално влияние върху историята на холивудска кинематография (Ливи е сред най-ревностните привърженички на свободното договаряне на актьорите относно хонорарите им, твърде далеч от възприетите по онова време прийоми на филмовите студия).
Дребничката (висока 155 см), много фина актриса, прави актьорския удар на живота си, партнирайки си с невероятните Кларк Гейбъл, Вивиан Лий и Лесли Хауърд в екраницзацията по романа на Маргарет Мичъл "Отнесени от вихъра".
.jpg)
Де Хавиланд в The Heiress (1949) - една от двете продукции, за които печели Оскар, с Монтгомъри Клифт, в средата, и Ралф Ричардсън
Епичната драма, посветена на Американската гражданска война, наскоро бе свалена от платформата HBO Max, и върната малко след това с приблизителната интродукция, че филмът разказва за живота в плантация в щата Джорджия в края на 19-те век, описвайки го като свят на елегантност и красота, но и с акцент върху жестокостта на робството, върху който принцип е устроен животът в онази епоха.
В ролята на Мелани Хамилтън, годеница и впоследствие съпруга на мистър Ашли Уилкс, госпожица де Хавиланд пресъздава превъзходно фина и ранима жена с опрощаваща, леко срамежлива природа и невероятно добър и мек характер, абсолютен контрапункт на чудовищно ревнивата и свръхреактивна своя полусестра, Скарлет О'Хара (мис Лий).
Играта на де Хавиланд й носи номинация за Оскар в категория Най-добра актриса в поддържаща роля, но наградата отива при нейната колега от каста на лентата - Хати МакДаниел, в ролята на Mammy, камериерката на Скарлет. Самата Вивиан Лий печели в категорията Най-добра актриса.
.jpg)
Оливия де Хавиланд, отляво, с Лесли Хауърд и Вивиан Лий в "Отнесени от вихъра"
Госпожица де Хавиланд има сключен договор с компанията Warner Bros., когато първият избран да снима "Отнесени от вихъра" режисьор, Джордж Кукър, ангажиран в MGM, я кани на прослушване за ролята на Мелани. (По-късно Кукър е сменен от Виктор Флеминг.) След като получава ангажимента, се налагат преговори с боса на студиото - Джак Уорнър, за да я пуснат да участва в продукция на конкурента Метро Голдиун Маейр, ръководен по онова време от Дейвид Селзник.
До този миг Ливи вече е утвърдена звезда на Warner - зад гърба си има около 20 филма, като е предпочитаната актриса на режисьора Майкъл Къртис, който я снима в цели 9 заглавия, обичайно редом до тоталния секссимвол на времето - Ерол Флин. Звездата й грее главно в пищни костюмни драми, като Captain Blood (1935), The Charge of the Light Brigade (1936) и "Приключенията на Робин Худ" от 1938-ма, в който играе Лейди Мериам.
Мис де Хавиланд и Флин са толкова популярна екранна двойка, че слуховете за връзка между двамата и в живота се стелят непрестанно. Естествено подклаждани от репутацията на Флин на тотален женкар, който не пропуска да си легне с екранната си партньорка, а в случая дори се твърди, че той е искрено влюбен в Оливия. По всичко личи, че слуховете се оказват неверни, макар че години по-късно Оливия признава, че е била увлечена по Ерин, но поради "ред обстоятелства" (най-вероятно се визира, че Флин е женен), връзка не е била възможна. "Беше толкова противен и толкова чаровен", казва Оливия за него.
.jpg)
Warner имат 7-годишен договор с актрисата, сключен през 1935-та. Решението си студиото взима след силната роля на Ливи в екранизацията на "Сън в лятна нощ" по Шекспир.
Съответно, след грандиозния успех на "Отнесени от вихъра", госпожица де Хавиланд се връща в Уорнър с очакването за по-интересни роли. В по-голямата си част, тези очаквания не се оправдават.
Въпросникът на Пруст: Оливия де Хавиланд, златното момиче на Холивуд, което си тръгна оттук
.jpg)
Чарлз Бойер и мис де Хавиланд в Hold Back the Dawn (1941)
Едно подобно очакване е филмът Hold Back the Dawn от 1941-ва, в който тя играе учителка, в която се влюбва румънски жиголо, чиято цел е да се омъжи за американка. Случката се развива в Мексико, а в ролята на съблазнителя е прочутия Чарлз Бойер. Играта й спечелва втора номинация за Оскар, този път обаче наградата й е измъкната под носа от собствената й сестра - Джоан Фонтейн, която печели за "Подозрение". Двете извънредно рядко си проговарят след този случай, и макар че са единственият в историята случай на две сестри, спечелили наградата Оскар за Най-добра женска роля, свирепото им съперничество е емблематично за филмовата история.
Форматните роли продължават да се сипят върху Оливия. Когато се оплаква, й е казано в прав текст, че е наета защото е фотогенична, а не за да играе.
Студиото не подозира, че подценява младата де Хавиланд. Тя започва да отказва роли, които смята безинтересни. Warner реагират, като я заплашват с уволнение, при това неколкократно, а след като й изчита договорът, я задържат принудително още шест месеца след финалната му дата под предлог, че не е снимала толкова време.
Мис де Хавиланд съди студиото. Делото се точи година и половина и завършва в нейна полза, след като се произнася Върховния съд на Калифорния. Победата е и нейна, и обща, от онзи момент нито едно студио няма право да увеличава наказателно договорите на актьорите.
След като рестартира кариерата си, Оливия се появява в четири бързи и успешни филма, всичките излезли на екран през 1946 г. В един от тях - The Dark Mirror, тя играе близначки, едната добра, другата - зла. А ролята, която й носи мечтания Оскар, е в лентата To Each His Own, в която играе неомъжената майка на син, чийто баща - пилот в Първата световна война, загива на фронта.
.jpg)
Мис де Хавиланд е номинирана за награда Оскар за ролята си в The Snake Pit (1948), в който играе ролята на млада булка с психично разстройство - една от любимите й роля, по нейни думи
Госпожица де Хавиланд скоро стига до ролите, които й носят световно признание с дълбочината и размаха си. Една от тях е на млада жена с ментални проблеми, която е въдворена в институция - филмът е The Snake Pit (1948), режисиран от Анатол Литвак. За играта си, Ливи изучава психичните болести, както и възможното им лечение, от наркотици до електрошок. Номинирана е за Оскар за Най-добра актриса, но не печели.
Взима втория си Оскар следващата година за ролята си в "Наследницата" (The Heiress), режисьор Уилям Уайлър, адаптация на Бродуейска пиеса, базирана на творбата на Хенри Джеймс - Washington Square. Мис де Хавиланд играе невероятно, изграждайки портрета на момиче с манталитета на стара мома, доминирано от ужасяващо грижовния си баща (в ролята Ралф Ричардсън).
Тази роля се превръща в една от любимите на актрисата. "Филмите, които обичам, големите ми любови", споделя тя през 1964 година, "са The Snake Pit, The Heiress и, разбира се, Gone With the Wind."
Тя обаче така и не обиква Холивуд, и през 50-те го напуска, за да се премести в Париж, заедно с новия си съпруг. Запазва обаче американското си гражданство.
.jpg)
Оливия с баща си - Уолтър де Хавиланд, 1952 година
Оливия де Хавиланд е родена на 1 юли 1916 година в Токио. Родителите й са британци, баща й - Уолтър, братовчед на авиатора пионер Сър Джефри де Хавиланд, има кантора по патентно право, въпреки че не е юрист. През 1919-та, майка й, учителка по дикция, напуска съпруга си и заедно с Оливия и Джоан, по-малката от Ливи с 15 месеца нейна сестра, заминава за Саратога, Калифорния. Семейството се развежда и Лилиан, майката на двете момичета, се жени повторно за Джордж Фонтейн, шеф на универсален магазин. Неговото име взима Джоан по-късно за изявите си на сцената и екрана.
Оливия се омъжва два пъти. И двата пъти се стига до развод. Първият брак, сключен през 1946-та, е с Маркъс Аурелиус Гуудрич, писател, сценарист и журналист от Тексас; двамата имат син - Бенджамин, но се развеждат през 1952 г. Омъжва се за Пиер Галанте, автор на военни истории и ключов редактор в списание Paris Match, през 1955-та; като двамата се запознават във Франция. Местят се да живеят в Париж, имат дъщеря, Жизел, а разводът е през 1979-та. Синът на госпожа де Хавиланд умира през 1991-ва от Болестта на Ходжкин.
Преди да се омъжи, Оливия има романтични отношения с Джеймс Стюарт, Хауърд Хюз, и режисьорът Джон Хюстън, с когото възобновява отношения за кратко след първия си развод. В актива й е и младият Джон Ф. Кенеди, който посещава Холивуд след службата си във флота по време на Втората световна война.
Оливия е надживяна само от дъщеря си - Жизел Галанте Чулак. Джоан Фонтейн умира през 2013-та на 96 години.
.jpg)
Оливия де Хавиланд учи гръцки народни танци, 1955 година
Независимо че става жител на Париж, де Хавиланд остава тясно свързана с Холивуд през целия си живот. Пробва се и в театъра, като прави дебют на Бродуей през 1951-ва: критиките са добри, става дума за ролята й на Жулиета в "Ромео и Жулиета" в една сравнително кратко поставяна продукция. Отново играе на Бродуей следващата година - в "Кандида" от Бърнард Шоу, а последната й поява в театъра е през 1962-ра, когато партнира на Хенри Фонда в A Gift of Time.
Филмите също не престават. През 1962-ра тя играе в My Cousin Rachel, екранизация по бестселъра на Дафни дю Морие. Играе съпругата на по-възрастен мъж, а Ричард Бъртън, в своя холивудски дебют, е в ролята на сина, който подозира красивата си мащеха, че крои план за убийство.
До момента, в който заминава за Италия за участието си във филма The Light in the Piazza (1962), в който играе грижовната майка на красиво, но емоционално нестабилно момиче, Мис де Хавиланд има зад гърба си 40 филма, и вече живее като почти пенсионерка в Париж. Издава книга през 62-ра, приятен набор от свежи наблюдения за живота във Франция, именувана Every Frenchman Has One.
След този момент филмите на Оливия се броят на пръстите на едната ръка. Тя е едва в средата на 40-те си години, все още получава сценарии с роли, нарочени за нея, но ги отказва, защото не отговарят на вече напълно формирания й арт вкус.
.jpg)
Оливия де Хавиланд на 75-тата церемония по връчването на наградите на Академията, 2003 година
Един от тези, които все пак й допадат, е Hush… Hush, Sweet Charlotte (1964), който й дава възможността да партнира на Бет Дейвис, друга холивудска легенда в края на знаменитата си кариера. Филмът, ехо на подобната Бет Дейвис - Джоан Кроуфорд мелодрама What Ever Happened to Baby Jane?, разказва историята на жена с прогресивно напредваща деменция (Дейвис) и далечна родственица, която пристига да живее с нея (де Хавиланд, която заменя Крауфорд, след като снимките започват).
След средата на 60-те, Оливия има спорадични роли в телевизията, основно в сериали като The Love Boat; тв-филми - The Royal Romance of Charles and Diana (1982), в който играе Кралицата Майка, и мини-сериали като Roots: The Next Generation (1979). Работата й в сериала на NBC от 86-та Anastasia: The Mystery of Anna, в който Ливи играе Руската императрица, й носят награда Златен Глобус и номинация за Еми.
През 1965 става първата жена, член на журито на Фестивала в Кан.
Връща се към киното съвсем спорадично, сред които появи е и тази в невероятно успешния катастрофичен Airport '77, в който де Хавиланд се присъединява към изумителен състав от актьори - ветерани. Последното й Холивудско заглавие е The Fifth Musketeer (1979), там играе майката на Луи XIV.
.jpg)
Дори и в своите 80, обаче, тя не се отказва напълно от светлината на прожекторите. Водещ е на наградите Оскар през 2003-та. Разказвач е в I Remember Better When I Paint, документален филм, сниман през 2009-та и разказващ за положителното въздействие на арт терапията върху хора с Алцхаймер.
В Париж, госпожа Оливия живее в пететажна сграда, построена около 1880-та (в последните години врата до врата е бившият френски президент Валери Жискар Дестен), и никак не усеща липсата на Холивуд, по собствените й думи.
"Обичах да бъда близо до истински сгради, истински замъци, истински църкви, не такива, направени от картон", споделя Оливия приживе.
Поддържа активен начин на живот и след навлизането във второто си столетие, вярна на младите си години.
"Оливия не изглежда на 99", пише близък до звездата автор в Vanity Fair. Годината е 1996-та. "Лицето й е без бръчки, очите й блестят, прекрасният й контраалт бълбука, паметта й е фотографска. Тя определено може да мине за някой, с десетилетия по-млад."
.jpg)
Мис де Хавиланд през 2018 г. на 101-годишна възраст
Поклон пред тази жена и този живот!
Оливия де Хавиланд
1.7.1916 - 25.7.2020
More from View Sofia
Месечен ХОРОСКОП - Януари 2023
Седмичен ХОРОСКОП - 08.08 - 14.08
Съжаляваме, Емили, но Джулия Фокс има най-добрата коремна преса в Холивуд
Мацката си стана звезда и това е! Какво ли не прави любовта, особено ако е с най-голямата музикална звезда на времето ни - Кание Уест, пък макар и за има няма 50-ина дни...
