
Примо Леви (1919–1987) е италиански разказвач и мислител, една от най-светлите личности, минали през най-тъмните дебри на ХХ век. Потъналите и спасените (1986) е неговата последна книга, публикувана година преди смъртта му. В осем есета – Памет за злината, Сивата зона, Срамът, Общуването, Ненужното насилие, Интелектуалец в Аушвиц, Стереотипи и Писма от германци – авторът на епохалните Нима това е човек и Периодичната система разсъждава над лагерите на смъртта, личната и груповата памет, агресията, прошката, общуването, отношенията на духа с материалния свят и пространната "сива зона" между доброто и злото.
"Интелектуален и морален триумф."
– The Atlantic
"Примо Леви прави морална равносметка и задълбава в най-съществените въпроси: свободата, срама, отговорността, съучастието, забравата..."
– El País
"Ако си писател и си се завърнал от ада, за теб има една-единствена тема. Може да ти е важно да пишеш и по други въпроси, така че адът да няма последната дума, и все пак не можеш да се отървеш от това бреме... Както и другите произведения на Леви, Потъналите и спасените се отличава със смелост, бистър и точен ум, непоколебима честност и отказ от криене в утехите на реториката."
– The New York Times
"Потъналите и спасените е очерк за концлагерната вселена, но най-вече за безнравствената и широкоразпространена склонност на хората към фалшифициране на спомените."
– Il Messaggero
"Посланието на Леви е ясно: все едно дали сме способни да разберем, или не, длъжни сме да помним. Защото „цялата история на краткотрайния Хилядолетен райх може да бъде тълкувана като война против паметта."
– The Guardian
"Леви не възнамерява да предлага някакво поучително или "красиво" четиво, а нещо полемично и по същината си "дразнещо". Той не търси съгласие, а дискомфорт – нашия, на читателите, които не сме причинявали, но не сме и понасяли мъки и издевателства като онези, които той е преживял и които твърде често сме отказвали да доизслушаме, да разберем..."
– L'Unità
"Може би най-важната книга на Примо Леви и една от най-важните книги от втората половина на XX век."
– La Repubblica
Жанет 45 представя:
"Потъналите и спасените"
Автор: Примо Леви
Превод от италиански: Нева Мичева
Оформление: Милена Вълнарова
Редактор: Кети Иванова & Георги Мичев
Жанр: Есета
Поредица: Памет
Корична цена: 18.00 лв. (достъпна онлайн ТУК и в добрите книжарници в страната)
Меки корици
Брой страници: 240
Дата на издаване: 20.08.2020
ISBN: 978 619 186 565 9
Примо Леви (1919–1987) е роден в Торино. В университета учи химия. Когато, в края на 1943 г., германците окупират Северна Италия, влиза в партизански отряд. Два месеца по-късно е заловен и депортиран в Аушвиц, където полага принудителен труд на строежа и в една от лабораториите на химическата компания Буна. Концлагерът е освободен в началото на 1945 г. и Леви се прибира в Италия след още девет месеца по пътищата на Полша, СССР, Румъния, Унгария и Австрия. Описва аушвицките си преживявания в своята първа книга, Нима това е човек, а тези от завръщането си у дома – в Примирието (1963). Трийсет години работи в торинската фабрика SIVA – Италианско дружество за бои и сродни продукти. Живее и отнема живота си в къщата, в която се е родил.
Нима това е човек излиза два пъти, с трийсетина страници в повече във второто издание. При своята първа поява през 1947 г. минава незабелязано, но когато издателство Еинауди я публикува през 1958 г., книгата нашумява по цял свят и Леви е признат за един от най-авторитетните гласове на разума и паметта в Европа – "толкова ясен, непоколебим и спокоен, а същевременно човечен и сякаш незасегнат от гняв, язвителност или самосъжаление"...
Сред немалкото други произведения на Примо Леви непременно трябва да се споменат знаменитата смесица от художествена литература, мемоаристика и наука Периодичната система (1975), сборникът с разкази Ключът звезда (1978, удостоен с награда Стрега) и романът Ако не сега, кога? (1982). Потъналите и спасените (1986) е последната му книга. В нея, от дистанция на времето, Леви преосмисля концлагерите – „това чудовищно изкривяване на човешкото“ – и причините тяхното съществуване да стане възможно или да бъде омаловажавано.
Нева Мичева (1973) превежда книги и пиеси и пише за пресата (сборникът с текстове от рубриката ѝ Говори с Нева в онлайн изданието Toest.bg излезе от Жанет 45 през юни т.г.). Завършила е италианска филология в СУ Св. Климент Охридски (1998) и има магистърска степен по журналистика от школата на испанския в. El Mundo (2004).
Сред преводите ѝ на български са Периодичната система на Примо Леви, Коломбър, Шейсет разказа, Чутовното нашествие на мечките в Сицилия и Барнабо от планината на Дино Будзати, Марковалдо, Ако пътник в зимна нощ и Американски лекции на Итало Калвино, Центурия на Джорджо Манганели, Твърди Перейра на Антонио Табуки, Седем кратки беседи по физика на Карло
More from View Sofia

Да чукаш с думи или иначе казано: Да четеш Маркес
Memoria de mis putas tristes...
Човекът. Реката
Концепцията на изложбата „Човекът. Реката.“ търси своеобразната симбиоза на изобразителното изкуство с историята и митовете на рака Дунав. Целта е да се преодолеят житейските и идеологически разлики за обединяване на отдалечени страни с различни култури.
„Манчев срещу Шишков“ изригна със 104 рецепти в книга
Целогодишната надпревара, организирана от Лидл между шеф Шишков и шеф Манчев се събра в страниците на едно издание, което може да се превърне в настолната книга на всяка бъдеща, начинаеща или съществуваща домакиня...