Следва

Ангелите на Victoria's Secret Джасмин Тукс и Жозефин Скривер пуснаха своя марка

My Style: Калоян Валентинов - изкуство, вкус, Любов!

"Стриктно объркан", изключително модерен събеседник

All fashion преди 2 години

Това е един разговор, артистичен, свеж и смешен, за много неща. Калоян беше домакинът, ние - гостите, а да погледаш, послушаш и прочетеш за него - хандбалист, стилист, колекционер, калиграф, пицар, се усеща точно като предчувствие за пролет. Става дума за стил, начин на живот, безброй увлечения, за един супер интересен човек. Той приготвя пиците ни в Made in Home (хапваме ги, мъркайки, по-често, отколкото фината фигура изисква), влиза умело в дискусии от типа "Демна Гвасалия краде архивите на Margiela, факт!", знае достатъчно за индийските шалове, върху които Gucci слага етикета си, за храната без сол и пипер, притежава най-голямата графити стикери колекция в България, умее да ползва етеричните масла правилно... Калоян е наслада, вижте >>> 

View Sofia: Кажи ни за себе си - oткъде си, какво учи, защо готвиш, освен останалото?
Калоян Валентинов:
Завърших в гимназията Аграрно стопанство, тренирах 12 години хандбал професионално. Винаги се шегувах, че ще запиша да стана готвач, но така и не се случи... Събрахме се отбор по хандбал, отидохме в това училище, нашият треньор беше учител по физкултура там, стана ни класен, играхме към Добруджа, за града...

VS: Ти си от Добрич?
К. В.:
Да. И така продължи това нещо с хандбала, ученето не беше много-много фактор, но въпреки всичко го завърших и ми беше интересно. Ходех с удоволствие на училище. После записах НАТФИЗ, приеха ме актьорско майсторство, но се отказах бързо, буквално не стъпих. Никога не съм имал такава претенция, ходил съм сигурно десет пъти от училище на театър, никога не ме е вълнувало много киното, в смисъл, харесвам филми, но да помня имена на филми, на актьори - не, не е моето. Музиката е точно обратното. 

VS: Каква зодия си и на колко?
К. В.:
Дева, на 13 септември. Сега съм на 34.

VS: Къде се запознахте, как се казва тя?
К. В.:
С Мария се запознахме в Made in Home, където работя от 4 години.

VS: Ще ви женим ли?
К. В.:
Амиии, брак със сигурност не, един як купон на морето - може.

VS: А преди да започнеш в Made in Home?
К. В.:След бала казах на шофьора директно да ме остави във Варна, имах там едно гадже, и си останах там, започнах да работя. Втората ми работа, когато бях на 20, беше в Miss Sixty / Energy, тъкмо бяха започнали да стават модерни моловете, големите магазини, да влизат нови брандове. Започнах в малкия им магазин, който беше в началото на Морската градина, минаха една-две седмици и им казах: "Вижте, не знам дали ще ме оставите на работа, но дайте ми възможност един-два манекена да облека", след няколко дни шефът ми се скара с управителката на магазина, звънна ми и каза: "Ти правиш цялата витрина." Не бях почивал един месец, никакъв съпорт, никаква помощ от никого - цял ден обличане и събличане на манекени, без да имам представа как се махат ръце, крака, нищо... Направих каквото ми се щеше, съобразих много малко неща с това, което вече бях виждал в магазина, малко по малко започнаха да ми имат доверие и така стана историята с модата. Много се запалих, да гледам, style.com, например, лягах и ставах с The Sartorialist и оттам научих много. За мен този човек (Скот Шуман - бел. ред.) е първият, който накара хората да гледат какво се случва на улицата с рубриката му в американския Vogue, със снимките... той създаде този стил, който много хора после си присвоиха...

VS: Ех, спомняме си когато Sofia Street Style направи повече коментари от The Sartorialist...
К. В.:
Страшно готино! Аз така започнах да се уча - започнах да гледам, да чета, да следя всички ревюта, да си купувам страшно много списания. Постепенно се заформи някакво общество около мен - фотографи, витринисти, мърчандайзъри - минахме през всички готини модни местенца и брандове, на които можеше човек адекватно да работи с мода. Последно сериозно се занимавах с Maison's, където имаше и производство на дрехи, което е още по-интересно за мен, защото е свъсем различно да избираш платове, да работиш с фабрика, в която работят около пет хиляди души, там вече бях много сериозен...

VS: И после?
К. В.:
Просто накрая се скарах с поредните италианци...

VS: Защо се скарахте?
К. В.:
Е, за пари... искат да правиш статистика, да контролираш хора, да правиш поръчки, да се научиш на конструкция на облекло, ако може да правиш салами за ресторанта на собственика и да ти дават 1000 лева заплата, докато си денонощно в някакъв шоурум, фабрика или магазин. Няма как да стане. Беше ми страхотно да пътувам, лятото се отваряха магазини по морето, готини локации от по-лъскавите в България, но в един момент си казах, че спирам с модата тотално. Първо виждах, че всичко умира за мен, много брандове се прецакаха, много неща се произвеждат от и за улицата и аз се отказах от това нещо, защото дали утре ще съм със skinny дънки или с чарлстон, на никого няма да му пука как съм облечен, а и ако се стараеш да си адекватен, трябва да хвърляш пачки по магазините, а аз не можех това да го правя... Явно няма да забогатея в тоя живот и да нося Prada *смее се*.

VS: В последно време какво правиш?
К. В.:
Готвя, междувременно претърпях доста сериозна операция, бях на ръба да умра...

VS: От какво, бе, джанъм?
К. В.
: Много купони... де да знам, всичко е от тук, според мен *посочва челото си*, но имам ето такъв разрез на корема. Язва, която трябваше да ми оперират един петък, тя се пукна в понеделник. Цялото това нещо се разви за не повече от два месеца, но бързо се оправих. След това започнах яко да се пазя, започнах да работя в ресторанта много случайно, много за малко уж, трябваше да работя в кухнята, ама станах барман... След операцията ми казаха да не гледам страшни филми, да не слушам лоши новини, да избягвам всичко негативно, затова си останах в Made in Home, за да съм далеч от лоши емоции, да съм с готини хора, в готина обстановка и да няма за какво да се ядосвам. Многото работа не ме притеснява, аз харесвам динамиката, и на шега предложих (даже бях забравил, че съм) да правим пици. Нямаме пещ, за съжаление, но имаме фурна, ама Porsche-то на фурните за пици. Реално първоначалната ми идея беше да правим sous vide пици за доставки, които хората да си готвят сами, което до момента никой не правеше в София, в момента го правят 5-6 места.

VS: Sous... какво?
К. В.:
Това е начин на приготвяне - варене във вакуумирани пликове. Това е най-най-добрият нов начин за приготвяне на храна, която остава супер фреш с всичките си качества. Но, както и да е, ще започвам аз да се уча на пици, без никога да съм се интересувал от печива, харесваше ми да гледам 24kitchen и Пекарната на Рудолф, но не съм си представял, че аз ще започна да се занимавам с брашно, тесто, хляб и пица... Смея да твърдя, че доста хора оценяват и мисля, че сме вдигнали нивото на пицата в София.

VS: Абсолютно, адски е вкусно... И от колко време така бъркаш пици?
К. В.
: Хора, аз не просто бъркам пици, аз съм полудял, нон-стоп във филма съм вече година, много сериозно.

VS: С какво се храните вкъщи?
К. В.:
В нас има предимно паста, хладилникът е почти празен - рикота, някакво пушено бутче, което аз няма да ям никога, тя си ги купува тия неща, аз си падам по по-лека храна. 

VS: Вегетарианец?
К. В.:
Не, обичам месо. Спирал съм месото два пъти за по осем месеца, чувствам се доста добре, когато не ям месо и след операцията наблягам на пастети, на лесносмилаема храна, не толкова мазна... Имам и фурна за пици вече вкъщи, от гъдел и любопитство какво ще стане я взех, ама е инсталирана в спалнията в момента *смее се* Просто ние сме двама души, които двадесет дни в месеца работят, прибират се да спят и да се къпят само, и нямаме време да готвим. Поне на работа експериментираме - последно започнах да правя домашен хляб...

VS: Някакви скандални случки покрай експериментите?
К. В.:
Веднъж изгоних един човек, който дойде да ми обяснява как се прави пица, а колегата ми Сашо веднъж изгони едни италианци, които му искаха кетчуп за Маргаритата... Абе, има много забавни моменти в ресторанта, понякога има и гадни - идвали са хора да ни заплашват, някои не искат да си плащат. Все пак се създава една симбиоза в това място - идват много възпитани, културни хора с добро чувство за хумор и т.н.

VS: Изцяло сам ли се научи да готвиш?
К. В.
: Да, да, никакви курсове не съм карал. Данчо Дъбов ми беше комшия и от любопитство при него изкарах един бариста курс, ама това е. Сега мисля да запиша мастърклас за пица при един италианец, когото следя, харесвам още двама неаполитанци в Инстаграм и се влияя от тях, защото меката на пицата за мен е това.

VS: Ако имаш свой ресторант как ще го кръстиш?
К. В.:
Ами, ще е някакво съкращение от някакви букви или "One Spoon on the Table", защото няма да има лъжици изобщо, освен за някое десертче. 

VS: Кой рисува толкова много, домът ти е пълен с изкуство?
К. В.:
Аз правя калиграфия, моята приятелка рисува. Винаги съм искал да уча калиграфия, но никога не съм се захващал, докато не дойде пандемията. Продължавам да съм много зарибен по графити, имам най-голямата колекция стикери, направени ръчно от хора като Banksy, като Invader и други световноизвестни графити артисти, за главите на които буквално се дават пари. Намирал съм ги къде ли не, с някои съм се срещал, от други съм си купувал, имам много редки стикери от 70-те и 80-те. Най-скъпият ми стикер е на човек, за когото само да кажеш някаква информация в Калифорния, ще ти дадат 20 хиляди, BNE, цяла София е пълна с негови стикери.

VS: Ще ни покажеш ли колекцията?
К. В.:
На вас - да, но всички ще може да я видят след няколко месеца в галерия. 

VS: Като беше по чужбина ли ти тръгна тази страст?
К. В.:
Със стикерите ли, не, от дете я имам тази мания заради баща ми - той работеше с някакви фирми и все вкъщи имаше стикери - на моторни масла, на Coca-Cola - огромни, колкото мен високи, все ги намираше тоя човек и ги събираше отгоре на гардероба в найлонови чували да не се мачкат, всичко се пазеше... Аз от него съм придобил някаква педантичност, по-скоро стриктно объркан съм, хаха.

VS: Значи ти си духовно-материално милионер?
К. В.:
Да, правя го за собствен кеф, не мисля, че бих ги продал тези неща. Малко хора сме, на които още ни пука за това. Обичам да разменям, винаги купувам яко бройки и ако аз си правя мои стикери и давам на някого, никога няма да му дам само един. И с това се занимавам де, правя дизайн на стикери, помагам на едно момче от Варна, което има печатница. 

VS: Този хладилник със стикерите ли дойде или си го налепи ти?
К. В.:
Той е заварен, ама аз го налепих... дори вътре има стикер.

VS: С Мария сте много сладка двойка. Правите ли си подаръци, изненади?
К. В.:
Ами, не, по-скоро аз й избирам дрехи, защото тя не разбира много. За нея съм професионалист, не ми се сърди и не се караме за това. Аз обичам да пазарувам за други, имам професионално изкривяване да позная кой номер обувки и дънки носят хората.

VS: Я ни познай номерата, тогава.
К. В.:
Твоите са 39-40 (точно), твоите са 37.5 (36), твоите са 45 (да)...

VS: Дай топ пет любими бранда.
К. В.:
Демна!

VS: Вярно?
К. В.:
Не, не, не, не. Шегувам се. Ще повърна. Тук може да напишете с големи букви: ТОЙ ПОВЪРНА ОТ ДЕМНА. Тоя човек прецака любимата ми марка. Кристобал Баленсиага, както се казва, се обръща в гроба си от това, което Демна прави - той е влязал в архивите на Margiela и е изнесъл всичко, съжалявам много. Аз съм наистина много голям фен на Марджела, но един от любимите ми дизайнери е Раф Симънс, харесвам момента на Jil Sander, когато Раф беше там, по едно време много си падах по Calvin Klein, не толкова откъм дизайн на дрехи, колкото към развитие на бранда (аз съм и работил с тези хора, ходил съм няколко пъти в шоурумите им в Милано, на срещи с тях в Рим), познавам много добре марката. Иначе и Isabel Marant харесвам, много харесвам дамски дрехи като цяло, аз нямам абсолютно никакъв проблем да вляза в един магазин и да разгледам и мъжкото, и дамското. И Alexander Wang е супер, Rick Owens също. Missoni, Commes de Garsons и Acne, абе, много са. За чанти - Proenza Schouler (много обичам дамски чанти, а като дете рисувах супер много дамски обувки). 

VS: Как пазаруваш?
К. В.:
Много набързо. Все повече онлайн. Пандемията ме промени и накара да не съм чак такъв консуматор. Както може би се досещате, аз пазарувам много бързо, лесно и много добре знам какво, как и откъде да си купя, не се лутам по магазини, не ходя много по молове. Нямам определен стил, нося някакви комфортни неща напоследък, повече, отколкото модерни, много ми е лесно.  

VS: Каквото не ти трябва какво го правиш?
К. В.:
Каквото не ми трябва го подарявам. Много голяма част от дрехите си, преди да замина за Германия (имах ненормална колекция от Acne деним), подарих на хора, които впоследствие съвсем спонтанно ми върнаха жестовете, защото знаеха какво им давам.

VS: А неразумните покупки?
К. В.:
Едно долнище на Y-3, което никога няма да сложа, едни обувки off-White, защото не харесвах Върджил, светла му памет, както и не харесвам Кание Уест и неговите истории. Опитах се, но не е моето.

VS: Има ли български дизайнери, които харесваш?
К. В.:
Кико Костадинов, Петър Петров.

VS: Ще извадиш ли 2 700 лева за тяхно яке?
К. В.:
Не.

VS: Тази картинка на кого е?
К. В.:
Тези двама вандали са двама братя от Велико Търново, които рисуват графити и са много благи хора, невероятно точни ръце. 

VS: Ти вандалствал ли си?
К. В.:
Аз не мога да рисувам, рисувам за пълно удоволствие и то букви. Калиграфията ми харесва, защото ме успокоява, концентрирам се и буквално изпадам в медитация. Мога да пиша една буква няколко минути. Хората мислят, че не съм наред. 

VS: След 12 години хандбал как навикна да не си постоянно активен?
К. В.:
Аз съм доста активен, това колело е много трудно за каране, няма спирачки - ако ме видите да го карам по улицата, ще се кръстите. Лятото карам много активно, а зимата - сноуборд. А и по 16 часа на ден стоя прав на работа, което също си е физическо натоварване *смее се*.

VS: Има ли момент, в който не издържаш?
К. В.:
Физически не ми е толкова трудно, психически се изморявам, а и не съм от типа хора, които се карат и обиждат, аз винаги казвам "хей, дай да го направим заедно", ако нещо не е както трябва.

VS: Къде си рисува ръката?
К. В.:
При Смокови. Реално исках да си закрия една татуировка на врата, която направих на 13, и започнах от ръката... Те са се учили от майстори в Италия и Япония, които твърдят, че са татуирали членове на Якуза, не знам... 

VS: Много ли се мотаеш сутрин, когато се чудиш какво да облечеш?
К. В.:
Не, изобщо не си подбирам дрехите, направил съм си гардероба така, че всичко си отива с почти всичко. Мога със затворени очи да се облека. 

VS: Какво изпаряваме от тази свещичка?
К. В.:
Масло от пачули. Заобичах пачулито заради Acqua di Parma. Две-три капки хубаво масло във вода и прикрива неприятни миризми, особено от цигари.

VS: Кога усещаш, че ти се свидят пари за нещо, че ти е скъпо?
К. В.
: Аз не мога да го правя това нещо, не съм такъв човек - никога не се хваля със скъпите си неща, винаги съм бил на принципа да имам едно нещо, но да е като хората, да оцелее във времето. Харесвам си нещата и не искам да ги губя, дори един H&M тишърт да си купя, ако ми харесва, но се прецака след едно пране, ме е яд. Не ми се свидят пари. Ако имам пари, бих имал стаи за различните си неща, имам мания да колекционирам, да събирам, да си имам неща.  

VS: Кога те стяга шапката за изкуство - да идеш на изложба, да си купиш, да сътвориш нещо?
К. В.:
Аз имам желанието нон-стоп да пиша, чувството, когато правя нещо с ръката си, е неописуемо. Като болестно състояние е. Знам, че не мога да рисувам добре, но само причината, че го правя и се опитвам да създам нещо, което естетически да издържа, супер много ме зарежда вътрешно. Правя го само за мен, никога не съм споделял калиграфията си в интернет.

VS: Каква музика слушаш?
К. В.:
Това е другата ми страст, слушам всякаква музика, имах професионален грамофон и доста сериозна колекция от плочи. Сега много харесвам един белгийски DJ, Lefto, но най-любимият ми изпълнител е Джеймс Блейк, имам чувството, че по някакъв начин съм свързан с този човек, трудно е да се обясни. 

VS: Любима книга?
К. В.:
Скоро четох "Кафка на плажа" (Харуки Мураками, бел.ред.), много съм впечатлен. Чета Дънов, падам си по идеологията, старая се да прилагам нещата му върху себе си. Не харесвам, не помня и не ползвам сентенции, обичам да си повтарям единствено "Любов!"

VS: Филми?
К. В.:
Не съм много по филмите, но винаги препоръчвам "Soul Kitchen".

VS: Храна?
К. В.:
Много съм злояд. Не ям краставици, никаква риба, броколи, хамбургери. Падам си по минималистични, изчистени ястия, обичам да усещам различните вкусове. Беше много яко, че като излязох от операцията, трябваше да спазвам много строга диета, без дори сол и черен пипер. Това беше отвратително в първите 10 дни, после така заобичах истинския вкус на храната, до ден днешен често ям без сол. 

VS: Пожелай ни нещо!
К. В.:
Пожелавам ви любов!

Made in Home е на ул. Ангел Кънчев 30, отбийте се!

More All fashion

Не е тих лукс, а Max Mara: лукс и тишина по дефиниция на Седмицата на модата в Милано Есен/Зима 2024

All fashion преди 3 дни

Колекцията на италианската марка Есен/Зима 2024/2025 трябва не само да се гледа, но преди всичко да се докосва (и да се носи). И не си позволявайте да опростите всичко това да лесния етикет "тих лукс".  

Миналото: 20 "вехти", но епични кадъра от Лондонската седмица на модата

All fashion преди 6 дни

Тазгодишното издание стартира на 16 февруари, за да приключи в късните часове на утрешния ден. Следим внимателно показаното на подиума и не спираме да твърдим, че Седмицата на модата в британската столица има физиономия, характер и история, с които не могат да се похвалят посестримите й в Ню Йорк, Милано и дори Париж, вижте.