В тематичния "градски" брой на сп. МОДА за месец септември най-сладкодумният приказливец сред българските интелектуалци - Любен Дилов-син, говори за София, нейното минало, настояще и бъдеще като столица на Европейска държава, за екстериорните ни кооперативни прегрешения и за хората в града.
Едно от прословутите му остроумни изказвания в интервюто става и за виц: "Искам, когато умра, прахът ми да бъде разпръснат в Мола. Така ще съм сигурен, че поне веднъж седмично жените в моя живот ще ме посещават!"
И още:
Харесваш ли София?
Можеш ли да кажеш "харесвам" за нещо, което се нарича "премъдрост Божия" - или вярваш в него, или не... Аз вярвам, че градът отвън е това, което са хората му отвътре. Ако се приложи тази максима, то нещата са и прекрасни, и ужасяващи...
Ако можеше да избираш, би ли живял другаде?
Живял съм другаде, мога да избирам, живея тук. Това обаче в никакъв случай не означава, че грозотата и тъпотията не ме смачкват често.
Кой софийски eкстeриор подминаваш от срам? А пред кой се застояваш по-дълго?
Новото строителство понякога е по-грозно от блоковете от времето на соца. Ужасява ме как хората се съгласяват да живеят в грозота, как се държат като че ли околността на техните 80 квадрата, кoито обитават, е нещо като дворен клозет - трябва да има покрив, за да не ги вали дъжд, стени, за да не ги гледат и да ги пазят от вятъра, и дупка в средата, където да изхвърлят себе си. Конкретно - побеснявам, като видя стара сграда с накачени безразборно по фасадата й тела на климатици. Убиват ме натрошените тротоари, дупките, това, че никой не мисли как паралелно със санирането и топлоизолирането на старите панелни блокове да ги направи малко по-естетически издържани...
Каква беше София в твоите детски години? Къде те водеха родителите ти?
Беше уютна, не по-красива от сега, но някак интимна. И все се надявахме, че грозотата й е временна, че тези блокове ще се разпукат и отнякъде ще се появи старото кафене на ъгъла на "Раковски" и "Царя", панелките ще се олющят като боя, под която ще светнат "Шапките", "Бамбука", "Бар Луна", "Руския клуб" (от изреденето се разбира, че родителите ми ме водеха основно по кръчми J)... Разбира се, София ми изглеждаше голяма, защото аз бях малък. Но имаше много повече павета, дървета по улиците, паркове. Имаше любов във въздуха, трепет, неочакваност...
Остаряла ли е столицата ни? Според твоето летоброене на колко е в момента?
Не мога да преценя, някъде между средновековния социализъм и първоначалното натрупване на капитала в латиноамериканска страна с умерен климат… Когато родителите ми са се нанасяли в горната част на Лозенец (в годината на моето раждане, 1964), това са днешните улици "Майор Томпсън", "Персенк" и "Люботрън", докарал ги с кола Серафим Северняк. Един от малкото хора с лични автомобили по това време. Огледал мястото и казал на баща ми: "Тук с лайняно въже да ме вържат, ще го прегриза и ще избягам."
Целият материал може да прочетеш в септемврийски брой на списание МОDA
Автор: Милена Борисова
Снимка: Микаел Стефанов
More from View Sofia
От архива: Модните фотографи в кадър. Васил Германов
Следващият ни герой в поредицата Фотографите в кадър е един от любимите ни български модни фотографи и...
Любен Дилов-син и Милен Цветков на домашна "премиера"
30 избрани имена от родния елит посетиха затворената прожекция на фентъзи хита „Game of Thrones” дни преди...
News Екстаз: Бургерът ми Vetements, суитчерът ми с прахови частици...
Истински важното от миналата седмица е ТУК, а относно тази:
