Тази година една от най-забележителните премиери по време на XXIX Софийски международен панаир на книгата ще бъде тази на „Аз, бLогинята“ – новата книга на Милена Фучеджиева от „Ентусиаст“.
За пореден път провокативната и нестандартна българка изненада своите почитатели.
Първо, с окончателното си завръщане в България след дълги години живот зад граница, и, второ, с новата си книга-дневник от личния ѝ блог – подарък към стотиците ѝ читатели, които ежедневно следят „бLогинята“.
Писателката създава блога си www.milenafuchedjieva.blogspot.com през 2006 г. и до днес, той съхранява и предава нейните мисли и коментари за различни хора и събития.
„Аз, бLогинята“ описва живота на известната българка, раздвоен между Америка и България, а последната страница от книгата е първата от новия ѝ български живот. Tя е своеобразен мост между тези два свята, безкрайно различни и далечни един от друг. „Направих си блог. Нямам друг дневник, затова от тези страници ще можете да ме видите и опознаете по-добре. Това съм аз, една българка, която избра да е далече от родината си близо 20 години, след което пак избрах родината си за следващите…“, споделя Милена Фучеджиева. „Аз, бLогинята“ е пътешествие по време на криза – световна и лична. Тя е книга за емиграцията на Милена Фучеджиева или по-точно за емиграцията на душата ѝ.
Без цензура и автоцензура, сред имената, които могат да се срещнат в книгата „Аз, бLогинята“ са: Любен Дилов-син, Кеворк Кеворкян, майката на Парис Хилтън, Сергей Станишев, Бриджит Бардо, Бойко Борисов, Чарлз Буковски, Георги Първанов, Мадона, Ран Босилек, Аня Пенчева, Максим Стависки, Чомски, Слави Трифонов, Мартин Карбовски, Бианка Джагър, Трент Резнър, Барак Обама, Бил Клинтън, Хилари Клинтън, Бритни Спиърс, Мейдоф, Иван Костов и други. „Някои харесвам, други - не, но никого не мразя.
И всяко яростно мнение подлежи на ревизия. Липсата на цензура в интернет е едно от най-важните постижения за всички времена“, споделя авторката.
На корицата на книгата стои лика на нейна близка приятелка, която е все още в Америка – Михаела Стойкова. Снимката е част от фотосесията, поместена в книгата „Аз, бLогинята“, която е публикувана в първия и единствен брой на създаденото от Милена Фучеджиева списание „Жената утре”.
Историята на фотосесията (виж в галерията горе) е също толкова интригуваща и провокативна, каквато е и личността на авторката. Тя пресъздава визуално пътешествието на една българка в калифорнийската пустиня Мохаве, или по-точно състоянието на една българка в Америка, която се опива да разбере къде е , коя е и защо е. Фотосесията е базирана на изречение от най-известното стихотворение на Иван Вазов, перифразирано по следния начин: „Аз съм българка обичам наш’те планини зелени, българка да се наричам, първа радост е за мен“.
Книгата „Аз, бLогинята“ е на книжния пазар от 7 декември, а премиерата ѝ ще бъде по време на Коледния панаир на книгата, където на 11 декември между 18:00 и 20:00 часа на щанда на издателство „Ентусиаст“ почитателите на авторката ще могат да се срещнат и да вземат автограф от нея. Официалната премиера на книигата ще бъде на 9 декември, четвъртък, в клуб MASKARA, а на 21 декември Милена Фучеджиева ще гостува в клуб „Петното на Роршах“ – Литературен клуб SPIRT & SPIRIT – Пловдив.
Винаги съм била там – в този сън в сън, в постоянното съмнение, че това, което ми се случва, не ми се случва, а го сънувам, с постоянното убеждение, че привидното е измислено от мен, от подсъзнанието ми, че аз съм създадена от себе си и от никого другиго, автор на собственото си безумие и всички участници в него, хора с имена и лица, които не съм сигурна, че са техни, по-скоро те са играчи в някаква игра без правила, в която непрекъснато конструираш, велик архитект на безкрайното търсене, лутане, незадоволим създател на пропасти и препятствия за преодоляване, а някъде дълбоко, дълбоко в подсъзнанието, там, където е адът, от който няма връщане, отново лежи нещо измислено от мен, неслучило се, никога неизживявано, но достатъчно болезнено, за да бъде повод да създавам сън след сън, в който един живот да се наслагва върху друг, докато картината стане нечетима. Уау, написах най-дългото си изречение.
Реалността винаги е под въпрос.
Никога няма да повярвам, че живея.
Милена Фучеджиева
