Стилът на Изабела Роселини и вълшебството на женствеността

Родена е в звездно семейство. По-звездно - здраве му кажи. Но това не я прави депресивна, неуспешна или откровено неталантлива. Напротив. Изабела Роселини, дъщеря на гениалния Роберто Роселини и разкошната шведска принцеса на киното Ингрид Бергман, е едно от емблематичните лица на съвременното кино, еднакво популярна и ценена и в Европа, и в Щатите.

Поводът да й отдадем заслуженото внимание в точно този момент е нейното председателство на журито на 61-ят фестивал Берлинале, който стартира утре и ще продължи до 20-те февруари. Факт, от който както организаторите на форума, така и самата Роселини, са изключително удовлетворени и горди.

Началото изглежда така.
Родена с пълното име Изабела Фиорела Електра Джована Роселини, звездата на съвременното кино изплаква на 18-ти юни, точно 34 минути преди сестра си Изота Ингрид. Годината е 1958, мястото - Рим.

Точно копие на майка си, Изабела неизбежно става модел, още в началото на кариерата си, лутайки се между образованието си по ТВ-журналистика и амбициите си за актьорство, някак логични предвид семейството й. Звездният път стартира със снимки на младата, тогава 28-годишна Изабела в американския и британски Vogue. До този момент тя вече има опит в италианската РАИ, както и брак с Мартин Скорсезе, продължил от 79-та до 82-ра.

Фантастичното й, кротко като излъчване, хармонично и много разпознаваемо лице става притегателната сила за десетки изумителни фотографи, които, снимайки я безкрайно, правят възможна и изложбата в Музея за модерно изкуство в Париж през 1988, посветена изцяло на Изабела и включвайки нейни портрети от Ричард Аведон, Стивън Мейзъл, Питър Линдберг, Ани Лейбовиц, Хелмут Нютън и още много. Плътните й устни, женственото малко носле и съвършената симетрия на лицето й, се мултиплицират безкрайно по кориците на Ел, Харпарс Базар, Вог.

Извънредно много класическата красавица се прочува като като лице и по-късно говорител на козметичния гигант Ланком, от където, по ирония на съдбата, е освободена като рекламно лице на 40-годишна възраст, с презумпцията, че е твърде стара. По-късно тя създава собствена козметична фирма, наречена Изабела Роселини Манифесто. В най-добрите години на моделската й кариера дневният й хонорар достига 9 000 долара.

Изабела Роселини и Дейвид Линч, Кан

И все пак, киното е магнит, от който и най-калените трудно се откопчват. Кариерата й в киното стартира през 1976-та с кратко появяване редом до майка й във филма "Въпрос на време". Следват множество роли до момента, в който идва и най-силната й, тази на певицата от нощен клуб Дороти Валенс в шедьовъра на Дейвид Линч "Синьо кадифе". В този момент те са сърдечно близки с Линч, и, както мнозина от феновете й смятат, годините около заснемането на филма и после, докато трае връзката им, до към 90-та, са най-щастливите в лично отношение за актрисата. Преди връзката си с Дейвид, тя има втори тригодишен брак с модела с Харвардско образование Джон Видеман, понастоящем високопоставен служител в Майкрософт, от когото е дъщеря й Електра, а след това - няколко години съвместно с Гари Олдман, с когото осиновяват дете, син, кръстен на баща й Роберто. Кредото на частния й живот днес, на 58 години, е: "Щастлива съм така. Не разбирам жените, които се поставят в зависимост от мъжете, финансова, емоционална или психологическа. Живея сама и се чувствам добре".

Стилът й е неподражаем, защото е много неин. Тя обожава скъпите, скъпоценни дори материи, тафтата, плътната коприна, скъпоценните и полускъпоценни камъни. Винаги страхотно женствена, тя никога не е видяна с облекло на ръба на кича, неподходяща дреха, цвят или тон. Особеност на излъчването й, че макар че е надарена с изразително и много познато лице, тя не изразява лични емоции, не облъчва публиката с вътрешните си нагласи, напротив, оставя я да й се наслади. Важен белег на актьорския професионализъм.

Вярна на красотата си, тя съзрява с достойнство, на което маса народ от нейната гилдия може силно да завижда. Въпреки че твърди, че не прави нищо особено, за да поддържа чудесния си вид, тя е дъщеря на майка си и това, че носи естествената си красота със самочувствие и увереност, изглежда й стига на тези години.

Когато преди години я видях в Париж на улицата, се обърнах не защото я познах, а защото е от рядката порода електрически жени. Които сякаш светят, в черно палто, на нисък ток, с къса прическа и никакъв грим. Просто заредени до върха на пръстите си. С вълшебството, наречено женственост.