SUCCESS&THE CITY: Албена Колева Талантът е крехък, той трябва да се отглежда I ЧАСТ

Присъствие. Това е най-точното определение за Албена. Когато една жена влиза в стаята, ти разбираш дали тя го носи или не. В този случай съмнение няма. Обработен глас на актриса, красиви сини очи и присъствие - силно, отчетливо, конкретно. Жена с мнение, жена с опит, жена с мъдрост.

Албена Колева е родена на 22-ри септември преди 45 години и още от онзи септемврийски ден започва праволинейно „да разказва играта” на живота и да играе, защото просто е заложено в нея, в гените й, в семейството.

Баща й – неповторимият Тодор Колев и майка й - Адриана Палюшева - са големи артисти. Разказва, че е израснала сред декорите в театъра, а по-късно сама играе, на сцените в Плевен, Сливен, Благоевград, Пазарджик, “Сълза и смях”, Малък градски театър зад канала, Народния...

В момента е начело на собствена агенция за реклама - "Маркетинг Комуникации", една от най-успешните агенции на пазара в момента. Отделно отказва роли в популярните сега български сериали заради любовта си към театъра.

Майка е на прекрасна дъщеря, която също крачи по стъпките на актьорството. Самата Албена продължава да играе пред пълни салони, а погледът й директно изрича „щастлива и обичана жена съм и се радвам на това.”.

След като прочетеш разговора ни с Албена Колева, вероятно и ти ще си пожелаеш също като нас повече такива героини, искрени, забавни и успешни както на сцената, така и в живота.

Предупреждаваме, че това е разговор без маски, тъмни очила и клишета. Съвсем напротив - стилен и женствен като маниерите на Албена и стойностен, откровен и плътен - по мъжки!

V. S. Родена си на 22 септември. Нумеролозите твърдят, че това е царско число, специално, а и е датата на обявяването на Независимостта на България. Важен ли е този факт в живота ти, усещала ли си във времето специфичната енергия на това начало?
А. К.: О, когато бях дете, ученичка, точно когато едно дете чака рождения си ден с голяма емоционалност и нетърпение, тази дата въобще не се споменаваше. Тя не беше празник тогава, говорим за времето на социализма все пак. Никога не съм знаела, че съм родена на по-особена дата. Единственото, което знам, е, че според нумеролозите наистина 22 и 11 са един вид господарски числа, на лидери, но истината е, че не се интересувам толкова подробно. Ако това е изиграло някаква роля в живота ми, Слава Богу, но не съм се замисляла твърде много.

V. S. Независимост, успех, усещането за тях... как да ги определим с днешна дата тук, в България. Нещата не са еднозначни, и все пак, успехът си е успех навсякъде по света.
А. К. Независим в България е много трудно да се чувства човек. Просто защото си зависим от хиляди неща. Като почнеш от сутрин до вечер, всяка една инстанция, администрация те прави зависим. Те налагат да зависиш от тях и някак си така се и получава. Да, боря се за независимост, но много трудно се получава. А иначе, да, донякъде съм успяла да се преборя. Аз не се занимавам само с театър и това ме направи по-независима, защото театърът премина през много тежки периоди и хората от гилдията се оказаха в различни, доста нелеки ситуации, и съм сигурна, че много таланти „загинаха”. А талантът е крехък, той трябва да се отглежда. В трудни времена това е още по-сложна кауза.

V. S. Всяка цена ли заслужава да бъде платена? Цената на успеха голяма ли е?
А. К. Аз не смятам, че имам някакъв страшен успех, но трябва да кажа, че моята голяма любов е театърът, и не толкова бизнесът. Всяка роля, която съм изиграла, е натоварена с огромна любов. Просто в тази професия няма как да се работи по друг начин. Но в България истински успех много трудно можеш да имаш, защото сме прекалено малки и прекалено глупави (смях, типично по актьорски весел и тъжен едновременно с някаква едва доловима меланхолия - бел. ред.). Мисля, че има още много хляб да ядем.

V. S. Кариерата в театъра и ръководенето на "Маркетинг комуникации" са основните ти две дейности в момента. Как започна, как се случи да се съчетаят, защо реклама, а не в някакъв друг бизнес?
А. К. Стана случайно. Като всичко в живота. Стартирах много трудно. Аз играех в различни провинциални градове, в Сливен, Плевен, Пазарджик. Завършихме с моя клас в НАТФИЗ през 1989-та, имах огромното щастие да ми преподава Крикор Азарян, а асистент му беше баща ми. В този екип се научихме първо на огромен професионализъм, защото Коко и баща ми не допускаха грам лигавщина. Въобще и дума не можеше да става. Като слушам днес студентите какво правят, аз не мога да повярвам, просто не мога да повярвам. Аз за тези 4 години, в които учих актьорско майсторство, не можех да си позволя да закъснея нито веднъж, камо ли да не отида. Никакво закъснение, дори с десет минути, не можех да си позволя. Защото просто Коко беше невероятен професионалист и аз имах огромен респект към него. И не защото той щеше да ми се кара, че съм закъсняла, не. Той беше безкрайно толерантен; а защото аз самата нямаше да си го простя. Просто щях да се срамувам от себе си. В крайна сметка защо ти си отишъл там да се занимаваш с това, ако не си изцяло отдаден на него?

V. S. Тогава нещата в държавата бяха генерално различни.
А. К. Да. Когато завърших, в България настъпиха така наречените промени, които всъщност не бяха никакви промени, а се получи все едно си държал дълго време една тенджера под налягане и тя е избухнала, но е изтекла само пяната. Значи, в тенджерата нито се сложи друго да ври, нито се сложиха подправки, нито супата стана по-хубава, защото тя и преди не беше хубава. Тя беше отврат. Ако някой си мисли, че на 10-ти ноември е имало някакъв преврат, настъпили са някакви промени, дошла е някаква демокрация - това са пълни глупости!
Сега сме по-затворени от тогава. Тогава, въпреки че ни беше забранено, се интересувахме от музика, от една западна култура. Не ме разбирайте погрешно, който се съмнява, че тогава беше отвратително, да не се съмнява. Отвратително беше. Първите ми 20 години прекарани в социализма за мен бяха... ами, ако бяха продължили, със сигурност щях да избягам. Нетърпимо беше. Бяхме еднакво бедни, еднакво затворени, не можехме да пътуваме, а това да се сдобиеш с музиката, която харесваш, си беше занимание извън закона. Ходеше се пред ЦУМ, някакви плочи се разменяха, ходеше се да се записва по някакви апартаменти, кабели, чудеса. Може да ви се струва романтично, но не беше. Пак казвам, някакъв отврат беше това.

V. S. Да, помним нещичко. И все пак защо реклама наред с актьорството, а не търговия, примерно?
А. К. В 89-та промените, които настъпиха, просто имаха за цел още повече да обеднят народа и да се създаде този бизнес, който е създаден и в момента от олигарси. Това в никакъв случай не е бизнес, създаден на базата на конкуренция или на това да спечели по-добрият. Това е бизнес, ръководен от едни по-високи сили, което на мен лично не ми харесва. След тези промени в изкуството и театъра настъпи огромна криза, защото, както при всички революции и войни - изкуството страда. Кризата беше огромна, кражбата беше величествена, просто не мога да я сравня с нищо друго. Тези 5 -6 години театрите останаха празни, беше страшно и това е най-тъжното нещо, на което се нагледах. Сега дори и понякога да няма пари, поне салоните са пълни и има смисъл да го правиш, когато има реакция отдолу ответна, тя осмисля някак си всичките ти безумни браунови действия. Тогава нямаше нито публика, нито пари, беше ужасяващо. В провинцията, където бях, хората мизерстваха, излизаха по площадите с надеждата нещо да се промени, но то не се променяше. И сега не се е променило, но за съжаление повечето от българския народ не го осъзнават.

V. S. Тогава ти реши да започнеш да се занимаваш с нещо по-различно?
А. К. Да, аз започнах да се занимавам с реклама през 94-та. Тогава беше създадена и телевизията, която претендираше да е създадена като първата частна национална телевизия. Тогава не бяхме и сънували да има друга телевизия, освен Канал 1 и тогавашния Ефир 2. Тогава се събираха хора, търсеха се рекламни агенти. Като никой не беше работил това нещо, за реклама не се говореше, нито за конкуренция, защото в социализма имаше съревнование, не конкуренция. Никой нямаше завършено такова образование и тази телевизия искаше да събере 10 - 15 човека някъде, които да тръгнат из София като луди и да докарат някаква реклама. Като това не беше на заплата, а в свободното ти време допълнително. Ако вкараш някакви пари в телевизията, получаваш десет процента - това беше схемата. И искам да кажа нещо, което е важно - не трябва да се ограничаваш само в своя кръг от хора. Не трябва да се затваряш. Аз тогава съм учила в НАТФИЗ, но съм имала толкова контакти и познати от други области, че това много ми помогна в рекламата и ме обогати същевременно. След някаква рекапитулация, в някакъв период след 97-ма година, собственикът на телевизията ме покани да застана начело на рекламата, което си беше доста отговорна задача.

V. S. Защо се махна после от телевизията?
А. К. Еми, махнах се защото след като се продаде телевизията на гърците, те ни събраха и ни направиха нерентабилно предложение. След около месец напуснахме аз и тогавашният екип, по-голямата част, който се беше сформирал. Това бяха 6 човека, които основахме като съдружница "Маркетинг и комуникации" и аз застанах начело на агенцията към 2000-та година.

V. S. Коя е най-успешната и най-неуспешната рекламна кампания на която си ставала свидетел?
А. К. Виж, за неуспешна не мога да кажа, но трябва да е ясно, че рекламата не е изкуство. Някои хора си мислят, че тя е изкуство, защото в рамките на 30 секунди се създава някакъв вид произведение. Но при положение, че някой дава пари с една единствена цел да му се купи сокът - това не е изкуство, защото е направено с комерсиална цел, а изкуството се създава с идеална цел. Един преподавател, Кафтанджиев, който водеше курс по реклама, казваше, че не знае дали тези билборди вършат въобще някаква работа, защото българите са бедни, подтиснати, угрижени и гледат само в земята, те не си повдигат погледа, за да погледнат нагоре и да видят нещо. Трябвало да слагаме рекламите по плочките, тогава много се смях, когато чух това.

Продължението на прекрасното интервю с Албена Колева чети утре на страниците на ViewSofia. В разговора Албена ще ни разкаже за успехите и неуспехите и това как се приемат в живота, какво е да си дете на известни родители и как балансира между ролите в театъра и ролята на маркетинг шеф.

Интервюто с Албена Колева се осъществи с любезното съдействие на:

Чети предходните интервюта в рубриката SUCCESS & THE CITY с:

Еми и Алек от Бистро Комерсиал тук>>

Илияна Раева в две части тук>>

Христина Ванчева тук>>

Ина Николова тук>>