Пиесата
Умереният скептик, циник и талантлив бонвиван Оскар Уайлд е представил в характерния си стил недоразуменията, които волните или неволни тайни могат да породят в едно семейство. Перипетиите на лорд и лейди Чилтърн произтичат от английския викториански морал, който мистър Уайлд не пропуска да скандализира.
Неговите персонажи са неизменно благородници или хора без благородна кръв, което нерядко се оказва проблем: достойни за уважение съпруги, които изпадат в беда, не чак толкова достойни съпрузи и/или техните приятели, които биват вкарани в правия път.
Спектакълът
Може би това е начинът, по който се поставя Оскар Уайлд във Франция (режисьорът на постановката в Народния театър е французин), но за българския зрител този лишен от чувство за хумор подход определено е скучен. Как иначе да си обясним усещането, че ще бъде по-интересно да препрочетем пиесата, отколкото да гледаме мудния спектакъл с неуместно разпиляна сценография и слаба актьорска игра, комбинирана с високопарен тон.
Наистина е жалко, че дори актьори от класата на Мария Каварджикова и Владимир Карамазов не успяват да спасят положението.
