В продължение на повече от две години Паоло Уудс и Габриеле Галимберти посещават тринайсет офшорни центъра, олицетворение на укриване на данъци, секретност, офшорно банкиране и екстремно богатство, като авторите се ръководят от стремежа си да придадат фотографски образ на тази по-скоро безплътна тема. От американския щат Делауеър до британския остров Джърси, от Британските Вирджински острови до Лондонското сити, от Панама до Хонконг и Сингапур, двамата фотографи ни разкриват един рядко виждан и потаен свят, който силно се различава от нашите представи за него.

Паоло и Габриеле заимстват фотографските тропи и езика на света, който разследват. Те дори регистрират собствена компания с името на проекта “The Heavens” в Делауеър, където срещу ниска такса и без допълнителни документи всеки може да учреди дружество с ограничена отговорност за по-малко от 20 минути. Седалището на “The Heavens” е в същия невзрачен офис в Делауеър, където се помещават и Apple, Bank of America, Coca-Cola, General Electric, Google, Walmart и 285 000 други компании.

Според приблизителни изчисления към 2015 г. в офшорните зони по света се укриват около 32 трилиона долара. Тази сума е около десет пъти по-голяма от БВП на Германия. Данъчните убежища не са ексцентрична тропическа екзотика, а основен инструмент в структурата на глобализираната икономика. Те спомагат физически лица и фирми да заобиколят финансови регулации и да намалят данъчните си задължения. Проектът “The Heavens” ни изправя пред фундаментални морални въпроси относно взаимоотношенията между публичното и частното, между държавите и корпорациите и между имащите и нямащите.

„Това е изключително важна тема, защото е глобален феномен, който засяга всеки един от нас. Пенсионният ви план, банковата ви сметка, фирмата, от която купувате автомобила си, вероятно използват офшорни зони за оптимизация на своите данъчни задължения. Не бива да забравяме, че голяма част от това, което се случва в данъчния рай, е напълно законно.

Може да не е морално, но е напълно законно. Въпреки че е законно, когато се опитате да потърсите личен контакт с тези хора, много от тях ще ви откажат и няма да поискат да говорят с вас като представител на пресата. ... Работил съм като военен фотограф в Афганистан и Ирак. Повече от пет години снимах в Иран. Работил съм и с китайците в Африка, които са меко казано резервирани към медиите, но това е най-трудната тема, върху която съм работил досега.“, споделя Паоло Уудс.

„Данъчните убежища са място, където можете да вложите богатството си, за да избегнете финансовите правила на своята държава. Може да става дума за данъчни или наказателни закони, закони за прозрачност и деклариране или финансови регламенти. Не става въпрос само за данъци. Не е задължително да преместите богатството си в данъчния рай.

Обикновено е достатъчно правната структура, която е собственик на това имущество, да се намира в данъчния рай – това може да е фиктивна компания, тръст или нещо друго. Самият актив, вашата собственост, може да е каквото и да е, може да се намира където и да е. Може да е картина, частен самолет, швейцарска банкова сметка или дом в луксозен квартал на Лондон.

Често се използват думи като „офшор“ или „убежище“, “paradis fiscal” (фискален рай) на френски или “Steueroase” (данъчен оазис) на немски език. Тези термини целят да предизвикват позитивни емоции у хората. Затова организации борещи се срещу данъчните убежища като Tax Justice Network понякога предпочитат термини като „юрисдикция, практикуваща поверителност“.” – откъс от есето “The Great Escape” на британския журналист и писател Никълъс Шаксън, публикувано в книгата “The Heavens” (Dewi Lewis, 2015).

Фотокнигата “The Heavens” (Dewi Lewis, 2015) изпълнява ролята на годишен отчет на компанията на Паоло и Габриеле. Френското издание на книгата “Les Paradis” (Delpire, 2015) ще може да бъде закупено в магазин Фотосинтезис по време на изложбата.