Работилницата на татко Карло, или как се правят яки мебели от боклуци с Мария, Иво и Петър

Ако имате стари мебели и се чудите какво да правите с тях, не ги изхвърляйте в кофата за боклук! Ако не успеете да ги ‘’усвоите’’ във времето и пространството, ще ви дадем идея как да им вдъхнете нов живот. Ако прецените, че сами не можете да направите това, ще ви запознаем с трима готини ентусиасти, развиващи духа на ‘’вехториите’’ в съвсем друга насока.

Мария, Иво и Петър завършват заедно профилираната гимназия за пластични и изобразителни изкуства ‘’Проф. Николай Райнов’’ през 1998 г. След това животът ги тласка в различни посоки и всеки от тях се занимава с най-различни неща. Но въпреки разнородните интереси на съучениците, една идея остава да тлее като нестихваща жарава по между им. Основният ‘’виновник’’ за разпалването на огъня след толкова години е Мария, признават момчетата.

Да направиш така, че изтърбушен фотьойл да изглежда като мини-канапе от модерен киносалон, няколко парченца дърво да се превърнат в любимата детска играчка или стар посребрен чайник да осветява приказно стаята, може би изглежда лесно колкото ви се иска да бъде. Дали е така – ще ни разкажат Мария, Иво и Петър.

Намираме ги в стара и на вид съвсем в духа и схващанията на нашите герои къща. В някак чудноватата, малко химерична, с доза тайнственост още с отварянето на скърцащата дворна врата одая, ни посреща Петър. Видимо притеснен ни води по извити каменни стълби към ателието. А там, в буквалният смисъл на думата, е джунгла от столове, маси и всякакви дървени фрагменти. Толкова са много, че висят по стени и тавани, а по-дребните парчетии препъват всеки влизащ. Казват, че намират материалите си предимно по улиците и до кофите за боклук - захвърлени и ненужни никому палета, кашони, кожени дрехи и други "парцали", макари от кабели, счупени столове, остатъци от закачалки... Приятелите много им помагат и им носят "плячка" винаги, когато попаднат на такава. Пепи, Иво и Мария дават пари само за инструментите, лепилата и уредите, с които работят. Понякога „крадат” така нужните им вещи и не за друго, а просто защото „боклуците” си нямат стопанин и съответно те няма кого да попитат. Момчетата са по техническата част от работата, а Мария е повече зад машината. Просто е невъзможно човек да не възкликне при вида на този арт-(без)порядък и творчески хаос още с първата крачка!

Леле, каква яка шевна машина, беше една от първите ни реакции сред многобройните впечатления, блъснали ни като товарен влак.
(М) О, безкарайно съм признателна на моя приятелка, която ни я подари. Това е специализиран Singer за кожи.

V. S. Какво си шила от кожа?
(М) На Иво портфейла, например.

Пешо, Иво, Мария

V. S. Ще го покажеш ли, Иво? Няма да те карам да го отваряш.
(И) А, да кажат, че те подкупвам! Ама той така или иначе е празен!... (ха ха ха)

V. S. Кой от вас рисува най-много – видяхме много скици по масите?
(М) Всички рисуваме, по-скоро драскаме! (ха-ха) Просто, когато трябва нещо да обясним, ни е по-лесно да го направим с молив, отколкото с думи.
(И) Като ни дойде някаква идея и веднага хващаме нещо за писане и…
(П) … се почва: „Това там не така, а малко по-иначе, пък онова…” и по-добре да рисуваме.

V. S. Ако си ходите по улицата и видите дръжка от стол, да кажем, веднага ли ви идва на ум някаква идея?
(М) Или на момента, или в последствие. Има неща, които поотлежават и се сещаме за тях след време. Но видя ли нещо, което наистина ми е харесало, изобщо не се замислям и веднага го взимам, независимо къде се намирам! Ако е много тежко, звъня на момчетата и те пристигат по някое време с колата да го приберат. Така веднъж, карайки си, попаднах на 2-3 столчета и просто изведнъж спрях до тях, метнах ги в багажника и си продължих.
Тук при нас нищо не се изхвърля - всеки мъкне и носи от някъде по нещо..

(П) ..но вече ни трябва склад, защото къщата се препълни и няма място.
(И) Сещам се за една пейка, която стоя месеци наред, но просто трябваше да ни отлежи идеята в главите ни. Понякога се чудим какво точно да направим и кое как да сглобим, за да е здраво и да не се разпадне. Случвало ни се е да стигнем с "нещото" до някъде и да го зарежем, защото днес не ни е ден. Но след това го преправяме и понякога става дори по-добро от първоначалната идея.
(М) О, даже доста неща се случва да преправяме, но накрая стават и мисля, че са интересни.

V. S. А кой е предметът, на който всеки един от вас поотделно най-много се кефи, че е направил?
(М) Чакай да помисля! Например последното нещо, за което се сещам, е един стол, от който отрязах едната му част и направих от нея закачалка за стена. Стана супер бързо и лесно. А с остатъка от стола направихме лампи.
(И) Ами... И аз се сещам за един стол от палета, на който сложих дървени подлакътници от стар фотьойл. Абе всяко нещо си е готино - влагаш душа в него.

(П) Да, така е. И аз не мога да кажа кое ми е "най". Всичките неща си ги харесвам.
(М) Въобще всичко, с което се захванем, си е предизвикателство и ни е интересно. А дали ще стане или не и какво ще излезе накрая...
(И) Да, като стане е много забавно.
(М) А и когато хората оценяват труда ни, ни става приятно. Всеки от нас дава хрумки, идеи... Просто мозъците ни работят на тази вълна.

V. S. Времето влияе ли върху настроението и желанието ви за работа?
(М) О, да, разбира се! Докато беше мрачно и дъждовно, направо не ми се идваше до ателието! Беше голямо зацикляне, все едно работехме на забавен каданс и нещата се случваха мно-о-го бавно.
(И) А и ни трябваше поне час да се занимаваме с печката и да стоплим помещенията, за да можем после да свалим ръкавиците и да почнем да работим. Ние сме в това ателие почти две години и ни е супер!
(М) Да, само да беше ма-а-лко по-голямо. Всъщност не е малко, но нещата ни са доста обемни, макар и някои от тях да са в "насипно" състояние.
(И) Дори нашият хазяин дойде наскоро и ни каза, че сме му изпълнили стара негова мечта.
(П) И той е доста Плюшкин и си е отделил в тях малка стаичка за неговите си "боклуци". Жена му идва тук от време на време и ни се оплаква, че нямало място вече за нищо и как върху гардероба имало фотьойл, например, защото вече имал 40 стола!... (смеят се)
(М) Попаднахме на хазяин!

V. S. Остава ли ви време за забавления?
(М) О, бих казала, че ние постоянно се забавляваме с работата си! А иначе ходим по купони, разни арт-мероприятия, заведения. Те двамата повече се размотават по парковете - карат колела, аз ходя на мотокрос.

V. S. Мотокрос? Браво - толкова крехка и фина! Професионално ли се занимаваш с това?
(М) Не, не, за удоволствие вече 3-4 години! Както и всички момчета, които ходят по тези състезания. Но всички са много запалени и става голяма забава понякога, като се наредим 40 човека на старта.

V. S. Момчета? Само ти ли си дамата сред тях?
(М) Ами да, няма други луди девойки! (отново се смее)

V. S. А какъв мотор караш?
(М) HONDA, 250 кубика, те и другите мотори са с такава кубатура. Но не съм изкарвала курсове - за това не се изисква нещо по-специално в шофьорската книжка. Момчетата ми дават съвети и аз гледам от тях и се уча. Ходила съм на състезания в Троян, Севлиево, Самоков, Сепарева Баня, тръпката е голяма.

V. S. Пешо, Иво, вие къде въртите гуми?
(И) Ние караме колелетата в планините най-вече.
(П) Там няма трасета, можеш да караш където си искаш и не ти трябва книжка и категория.
(И) Събираме се 5-6 приятели, набелязваме си някоя планина, проучваме маршрути и обикаляме. А и не обичаме твърде масовите мероприятия.
(П) Имаме един приятел, който познава цяла България като дланта си и най-вече той ни води.
(М) Да, важно е да имаш добър водач, за да не бедстваш!
(И) Е, това не ни се е случвало...
(П) Как да не се е случвало!? Всеки път се губим и се чудим къде сме и какво става, но накрая се ориентираме.

V. S. С каква екипировка тръгвате - храна, чували,...
(П) Това рядко го правим. В повечето случаи отиваме с кола до някъде и от там продължаваме с байковете. Карането на дълъг път с големите раници на гърба е доста неприятно. А и като се има предвид, че не караме по шосетата, а само по разни тесни пътечки, тежкият самар съвсем ще ни изтощи.

V. S. До морето бихте ли тръгнали с колелетата?
(М) На мен лично това ми се струва голяма хамалогия, а и ще отнеме поне седмица. Но има хора, които се кефят и преоткриват за себе си разни нови неща.
(П) Един приятел беше тръгнал за Гърция и се беше натоварил с лодка, гребла, въдица, раница, чували... Хората го гледаха доста странно!
Всички прихнахме в неудържим смях!
(П) Той дори си беше вързал отзад чанта, тип пазарска количка с колела, и там му беше лодката...

Следва продължение...
Още за работата и приключенията на тримата приятели от работилница "Пункт" чети утре!