Будител е термин, навлязъл в съвременния български език със смисъла на човек, който през целия си живот активно популяризира и извежда в приоритет знанието за националната история и правилната употреба на майчиния език, както и преклонението към родната култура и национален дух.

Известни български народни будители са Иван Вазов, Васил Левски, Христо Ботев, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов и още много други.

В по-широк смисъл към категорията на будителите можем да отнесем всички бивши и настоящи училищни, книжовни, читалищни, театрални, музикални и др. културни дейци, които, макар и неизвестни за широката общественост, допринасят с делото си за духовното израстване на българина. За това всяка година на 1-ви ноември (Денят на Св.Преподобни Йоан Рилски Чудотворец, 19 октомври) почитаме дейността и паметта на гореспоменатите, както и изразяваме уважението си към нашите и учителите на децата ни.

Друг е въпросът какво днес е заложено в ценностната система на малчуганите и техните родители. И кои са хората, които сами считаме или са ни натрапили, за съвременни духовни (и не само) подбудители, и какви са техните заслуги за историята на България през последните 20, 30 или 40 години. За някои будител е термин.

Странно, може би, но през не коя да е, а именно 1945 г., обявеният с указ на цар Борис Трети за общонационален празник 1-ви ноември, е забранен да се чества. И така – до 1992-ра година. В крайна сметка от „възвръщането” му, поне като отбелязан с червен цвят, означаващ „Почивкааа!”, по листата на стенните календари, са изминали точно … 20 години. За поклонниците на празници, будител е термин.

Така. Да видим каква е картинката на България в дела и документи. Най-вероятно, ако попитате всеки четвърти 13-годишен ученик защо точно днес не е на училище, едва ли ще успее да ви даде твърде смислен отговор – някакви будители. Важното е, че няма да се ходи на даскало и ще си прай квот си иска, щот майка му и баща му все пак са на работа. Но не малко от тийнейджърите веднага ще заподозрат за хлопнатите школни кепенци учителите си, в изтрезняване след снощният купон за Хелоуийн! За учениците будител е термин.

Колко от нас знаят къде са паметниците на упоменатите господа и каква точно е била дейността им приживе? Знаем ли къде са били родени и къде – отдали Богу дух? В онова време никак, ама никак не е било от значение къде точно си дошъл на бял свят и с какви дрехи си се облякъл днес. Както казват бабите и дядовците ни – по дрехите те посрещат, по акъла те изпращат. А и двете, без никаква терминология, не можеш да ги отнесеш в гроба! За починалите думата будител е термин.

Словата, особено ако човек иска и може да борави с тях, са несравнимо и мощно оръжие, което ако се използва в правилната посока, може да направи чудеса и чудесии. Словата могат да бъдат сложни или елементарни, красиви или противни, лемични или терминологични. Словата ни проправят път през врати, прозорци и всякакви (за)ключалки и е важно какво е посланието в тях. Защото като хвърлим камъка след това, ще е вече късно – дупката може да е твърде голяма.

Ние потърсихме, и за съжаление, струва ни се – открихме, подобни терминологични пропасти между „преди” и „сега” в будителите на България. Сами потърсете разликите по между им, защото в даден момент може да се получи така, че да си будител, е било просто термин…

Паисий Хилендарски
Откъс от "История славянобългарска"
1760–1762

"О неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава? Толкова години са царували и са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе. От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език, както и за това подред написах в тая история. И за това българите имат свидетелство от много истории, защото всичко е истина за българите, както вече и споменах."

Христо Ботев 
КЪМ БРАТА СИ
1868 г.

Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.

Отечество мило любя,
неговият завет пазя;
но себе си, брате, губя,
тия глупци като мразя.

Мечти мрачни, мисли бурни
са разпалили душа млада;
ах, ръка си кой ще турне
на туй сърце, дето страда?

Никой, никой! То не знае
нито радост, ни свобода;
а безумно как играе
в отзив на плач из народа!

Често, брате, скришом плача
над народен гроб печален;
но, кажи ми, що да тача
в тоя мъртъв свят коварен?

Нищо, нищо! Отзив няма
на глас искрен, благороден,
пък и твойта й душа няма
на глас божий - плач народен!

Иван Вазов
НОВОТО ГРОБИЩЕ НАД СЛИВНИЦА
1885

Покойници, вий в други полк минахте,
де няма отпуск, ни зов за борба,
вий братски се прегърнахте, легнахте
и "Лека нощ" навеки си казахте -
до втората тръба.

Но що паднахте тук, деца бурливи?
За трон ли злат, за някой ли кумир?
Да беше то - остали бихте живи,
не бихте срещали тъй горделиви
куршума... Спете в мир.

Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.

Но кой ви знай, че спите в тез полета?
Над ваший гроб забвеньето цъфти.
Кои сте вий? Над сянката ви клета
не мисли никой днес освен поета
и майките свети.

Борци, венец ви свих от песен жива,
от звукове, що никой не сбира:
от дивий рев на битката гръмлива,
от екота на Витоша бурлива, 
от вашето ура.

И тоз венец - той няма да завене, 
и тая песен вечно ще гърми
из българските планини зелени, 
и славата ще вечно пей и стене
над гробни ви хълми.

Почивайте под тез могили ледни:
не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,
ни славний гръм на битките победни, 
към вечността е маршът ви последни. 
Юнаци, лека нощ!

Съвремнни български будители

Мартин Карбовски, журналист, писател, поет 
2005 година

Батю: Как нае*ах самотата

- Кой драска по вратата? 
Мразим котки! 
- Пусни ме, аз съм самотата! 
Видех, че свети и помислих - 
чакаш мен... 

- Изчезвай! Никого не чакам! 
А тъкмо бех приготвил за вечеря 
картинка с плаж... и аз лежа 
събирайки със устни песъка 
от голия корем на некаква, 
която бе русалка... 

Иво Сиромахов - журналист, сценарист, писател
Откъс от „ОПТИМИСТИЧНА ТЕОРИЯ ЗА БЪЛГАРСКИЯ СЕКС"
Българските секс фантазии и как да ги осъществим в домашни условия
2007 година

За какво фантазират мъжете?
Секс в автомобил
74 процента от българските мъже мечтаят за секс в колата. Поради ниския стандарт на живот у нас, автомобилът е издигнат в култ. За българина колата е храм, а нежният ромон на двигателя е ангелска музика. Да прави секс в автомобила си, това за мъжа означава да е едновременно с двете си най-близки същества.

Такъв секс обаче понякога е трудно осъществим. Особено ако партньорът ви няма кола. 
Но не се отчайвайте! Една жена с добро въображение може да организира за любимия си незабравим автосекс и без автомобил.

Как да го осъществите в домашни условия?
Сложете диванчето пред прозореца. За по-голяма достоверност, може да закачите на прозореца ароматизатор-борче. Разлейте на пода шише бензин – този аромат подлудява мъжете. Подведете разговор на автомобилна тема, изтъквайки колко скапани са били колите на предишните ви гаджета. Подчертайте, че никога досега не сте го правили в кола. “Той, Цецо ми се натискаше, ама в тая неговата сапунерка няма къде да се разкрачиш”. След едно такова изречение, партньорът ви ще бъде готов на всичко, така че може да пристъпите към действие. Особено добро впечатление ще направите, ако не изоставите автотерминологията и по време на акта. Мъжете много ценят окуражителни фрази като: “Спукай ми шарнирите!”, “Скъсай ми диференциала!” и т.н. Избягвайте обаче иронични подмятания от сорта: “Май ти падна акумулатора, а?”

Любен Дилов-син - Журналистът Любен Дилов-син е син на българския писател-фантаст Любен Дилов, главен редактор на българското издание на легендарното италианско списание L’Europeo, известен с разнообразните участия тук-таме в реалити формати, журита и редакторски екипи, в момента е водещ и едновременно с това гост във Vip Brother. Бившият депутат е автор на книгите „Неспасяемият език, детството на идиота”, „Седнал във въздуха”, „Слави Трифонов за стърчането”, „Усмихни се, България” „Хуйку, български антинародни приказки” и „Циганите на Сатурн”. Има десетки сценарии за игрално кино и телевизия.

Из "40 000 кокошки съм заклала", една от последните статии на Любен Дилов-син, публикувана тук>>

П. от Дулово има птицеферма от 13 години. Днес няма с какво да храни пилците. Пазарът се е сринал – при 12 ст. себестойност за производство на яйце, изкупната му цена в момента е 5 стотинки, а на него му трябват над 3000 лева на ден, за да ги храни. Кокошките му измират и Петър Славов е готов да дари месото им на домовете за сираци, ако държавата му помогне да ги изколи, преди да умрат от глад. Сериозна работа е да заколиш 40 хиляди кокошки. Може би онези от Bailando и тези от Великолепната шесторка трябва да спрат да издават звуци като от горящ приют за душевноболни, да хванат по един нож и да се заемат с кокошките. Така наистина ще помогнат на социалните домове ефективно. С 40 тона пилешко.

Това е мрачната картина отвън. В Дулово. За обитателите на жълтите павета, кокошките от кафенетата и изобщо хора, за които Гогол е Интернет търсачка, ще се преместим вътре. В мрачните дебри на европейската душа, която – насмогнала на всички останали проблеми – подготви директива за щастието на кокошките. В момента те са нещастни, а европейският пазар особено цени яйца от щастливи и свободни кокошки. Нещастни са кокошките, защото нямат на разположение определените от Европейския съюз квадратни метри в клетките си. За хора, които искат да вникнат в проблема извън древната българска мъдрост, че петелът няма ръце, защото кокошката няма гащи, се откриват безкрайни философски хоризонти.

Далеч отвъд питанията “кое е предшестващо – кокошката или яйцето”. Как може една нещастна кокошка да знае, че е нещастна, след като не знае, че може и да е щастлива? Тя е излюпена в инкубатор и до края на дните си, натъпкана в 50 см клетка, снася яйца. Откъде да знае, че има и друга възможност – да си рови на воля в двора. Знае ли какво е двор, какво е червейче, какво е петел?!

Въпросът е фундаментален и засяга собствения ни живот. Зарежете ги европейците с техните директиви. Старата дама Европа открай време си е содомитка. Още древните гърци разправят, че я е откраднал бик, после една Леда с едни лебеди, една Йо с едни крави… Нас си да погледнем. Представата за щастие и нещастие се заключава само и единствено във възможността за сравнение. Когато се чувствате нещастни, сигурни ли сте, че просто не знаете какво е щастие? И защо изобщо живеем така, сякаш нямаме друг избор…

О, я да спра с тези разсъждения, че ще заприличам на КУЕЛЬО, а той си има и без това достатъчно фен-кокошки в България. Я да ви разкажа истинската история Еблив Петльо. Да видят кокошките, които четат този текст, че нещата в така наречената свобода съвсем не са щастливи."...

Мариус Куркински - актьор и режисьор, известен с великолепните си моноспектакли
Дамата с кученцето, 1997 година



Камен Донев - актьор, режисьор, драматург и хореограф, част от талантливия екип в "Улицата", едно от първите хумористични предавания в демократични времена, режисирано от Теди Москов
Видео от 1999 година



Васил Найденов, естрадна легенда
Телефонна любов

Ти ти ти
Ти ти ти
Ти ти ти, моя любов
Ти ти ти
Ти ти ти
Ти ти ти, вечна любов

Телефон все ни свързва
Телефон ни дели
Малко тъжна е тази
Наша обич нали
Ако аз заговоря
Ти отсрешта мълчиш
И немога да видя най-добрите очи
Ако ти заговориш
Аз немога така
С мойте длани да стопля
Твойта малка ръка
Как изгрява не виждам
Върху усните смях
И не мога да стигна
С мойте усни до тях

Припев: /2x
Ти ще дойдеш тук, аз зная
Нещо в мене днес боли
Най-далечно разстояние
е туй което ни дели

Тодор Колев - изключителен български актьор, който има и паметен репертоар от песни
КАМИОН МЕ БЛЪСНА

Още във началото искам да изпълня едно парче
и да направя предупреждение, че положението е
сериозно. Става въпрос, че положението е сериозно
със движението. Няма нужда да се радвате - положе-
нието е сериозно с МПС-тата по шосетата - за тез,
които не знаят какво значи МПС-та - на български
това значи моторни превозни средства.
Войната направо е започнала, затова оркестъра -
няма какво да ма гледате - даваш ми военно поло-
жение на шосето, със музика ми го пра'иш -
като интелигентни хора - нали разбираш - нажежавай...
...точно така, катастрофата още не е станала,
ау страшно, страшно...
ау, моля ти се, ау, недей бе, абе лекичко,
не, абе недей - настръхвам бе - а така, ау,
а стига, бе слушай ме сега, слушай
Също като в тринайста година - войната,
госпдоин докторе, в държавна болница ма заведете
и там ма ма, още малко така, ма ма така още малко,
ако обичате за известно време ма ма настанете.
Защото...
Припев: Камион ме блъсна, трактора ме гази,
багер ме товари в една лека кола.
Камион ме блъсна, трактора ме гази,
багер ме товари в една лека кола.
Карай, шофьоре, карай по-нагоре -
там на баира става панаира,
карай, шофьоре, карай си колата -
само гледай да си не счупиш главата…

Слави Трифонов - водещ, певец и един от родоначалниците на ток-шоуто у нас
„Нема такава държава”
Песен от 2010

Добър вечер уважаеми зрители.

Спите ли?
Поздравявам майките на нашите ръководители.
До вчерашни мухльовци, а днеска дупета.
Играят си на страшни, безкомпромисни ченгета.
И правят операции с позорни имена.
Октоподи, скариди и друга морска храна.
А пред кабинетите ги чакат журналистите,
Такива жирналистки само да искате.
Още не са я качили в джипа,
а тя вече посяга и сваля му ципа.
Такъв е живота.
Поздравлявам всички вестници и главните редактори
и техните заместници.
Всеки пише за всичко, а от нищо не разбира.
Толкова е гнусно, че не ми се коментира.
Не ми говорете за закон и конституция,
в тая държава всичко е проституция.

Ъпсурт - хип-хоп група, известна с провокативните си тектове
Част от тях са: 

МАМА

„Манекенки - 50 лева на час, винаги има много парадокси
Фенки - 3 клас, взимат автографи с мръсни нокти.
Хиляди политици крадат от мене къси кариерки,
Без белезници - нека ме арестуват тия две карабинерки.
Добър ден, снощи сънувах балет "Сатен"
балета "жълти павета" иска яко да пика по мен.
Вкаменени дърдонки искат да го правят скришно,
Държавата ме принуждава да съм дришльо.
Петко, барабар с мъжете, иска да бъде човек,
Върви пред мен, парадира ми, спира ме и ми показва чек.
Бат Венци, кажи ми какво е прокуратура?
Нервите ми се скъсаха, а тия ги боли кура.
Писна ми от тая мизерия, карикатури, стига ви малко!
Хиляди пъти пушите слабите пури - винаги с болка.
Няма вечно дерби - има рими като каратисти,
За главите ви трябват двеста и неколко барабанисти…”;

ПОП-ФОЛК

„…Ток-шоу за проблемите на поп-фолка
на бял стол хабят цяла бяла ролка.
Неколко възрастни въшки ситни
Ето я новата българска мъжка Бритни!
Гаджето ти вика муци.
Храна за непослушни.
крокодил - Али Макбийл!
Сега за пръв път топ хип-хоп живопис
Пари, коли и секс в малък хаус в Съни Бийч.
Един крадец на чипс веднъж ми каза "пич,
не внимаваш ли ше ти отмъсти Маградич.
Не знам в кой момент ще взема сопата
има нова мода - нощем мислят сред природата
и виж накрая кой ти вкара гола
Потен вол от века на рокенрола
Не се правя на негър, оставям го на него пич
Фен съм на колегата Горан Брегович.
Припев: Ааааалала няма! Животът ти е поп-фолк!
Ааааалала опа!! Животът ти е поп-фолк!...”

Нелина - поп-фолк певица, известна с култовата песен
Бял мерцедес

Припев: (x2)

Бял мерцедес ме преследва в живота
и неизменно след мене върви.
Бял мерцедес пак ми грабва окото, 
но не продавам любов за пари.
Не съм надута, но за валута, 
не се продавам и за пари
и всичко давам и подарявам, 
но не разменям любов за пари.

Във Change бюрото, изпрати ме мама, 
да си закупя долар зелен, 
но в Change бюрото, долари няма, 
долари няма, но срещнах ерген.
От мерцедеса ръка ми подаде-
Долари няма, ела ти с мен.

Азис - поп-фолк певец
ММА

В леглото си мощен...
Въртиш ли ги нощем...
И искаш ли още...
Ах ем, ем, ей...
Всичките ти стойки,
всички бройки,
леко ми напомнят ем,ем,ей
птичките, които нощем бройкаш,
викат ахлеле лей...
Тарикатски ходиш...
И брутално гониш...
Ти си новият злодей...
Ах ем, ем, ей...
Всичките ти стойки,
всички бройки,
леко ми напомнят ем, ем, ей
птичките, които нощем бройкаш,
викат ахлеле лей...