Той няма много “приятели” във Фейсбук, но най-вероятно и не разчита на виртуалните отношения във вербалното общуване. Водещият на сутрешния блок и програмен директор на Jazz FM Светослав Николов съблече дрехите и разкри душата си пред читателите на ViewSofia.

Още докато учи английска филология в Шуменския университет, Светослав попада в младия екип на едно от първите частни радиа в България – "Форте". Трупа опит в продължение на 5 години като регионален кореспондент на в."Българска армия". Явява се и печели конкурс в българската редакция на BBC, което го праща в Англия и отново го връща към любимата му медиа – радиото. След завръщането си от Лондон, става главен редактор в радио "Форте". Следва година в "Хоризонт" като новинар и работа за радио "Свободна Европа". Светльо успява и да сътрудничи на радиопрограмата на българската общност в Торонто. От седем години е в екипа на единственото в България джаз радио, с което го свързва любовта към музиката.

V. S. Светльо, защо точно джаз?
С. Н. Защото е любимата ми музика. Заради нейната хармоничност, връзката й с най-красивото в живота, заради любовта, изяществото, и най-вече - преживяването, което изпълнителите влагат в музиката. И заради технияжизнен опит, който се чува и личи в музиката им много ясно. Тези мъдрост и зрялост в музиката са ми любими!



V. S. Кое е най-красивото в живота, което ти усещаш и виждаш чрез този вид музика?
С. Н. Хармоничната подреденост, радостта от живота, вярата в доброто. Както и това, че винаги има нещо хубаво, което предстои да се случи.

V. S. Значи, според теб джазът, дори без това да се осъзнава, дава повече и зарежда с нов вътрешен оптимизъм?
С. Н. О, да! Дава надежда и човек зарежда и подбужда доброто в себе си. Както например аз се зареждам всяка сутрин в 7 ч. На мен затова ми е приятно, защото тази музика ми дава положителното настроение както за деня, така и за живота изобщо.

V. S. Кое те накара да “избереш” да харесаш повече джаза като стил в музиката?
С. Н. Усетих я като “моя”. В ранните ми ученически години, когато всички бяхме потопени по много в поп музиката, за първи път чух по радиото “Рапсодия в синьо” на Гершуин и се влюбих. Да! Оттам започна тази моя любов и след това попадах или умишлено търсех всички вече добре познати ни имена. И когато ги намирах и научавах за тях и творчеството им повече, открих колко прекрасен е светът на джаза.

V. S. Джазът пролет ли е?
С. Н. Джазът е живот, защото съдържа всичко в себе си. Съдържа както изпитанието, така и преминаването през самото изпитание, както началото на нещо ново, така и краят на нещо хубаво. И в същото време и надеждата, че ще се случи нещо още по-добро и хубаво. Така че джазът е като смяната на сезоните – нямат край! Редуват се настроения и винаги има какво още да очакваш.

V. S. Прави впечатление, че в сутрешния блок отделяш много време и внимание на всякакви други културни изяви и мероприятия, извън музиката – изложби, театри, книги, и т.н.
С. Н. Да, така е. Смятам, че аудиторията ни има нужда от такива новини – да й посочим възможно най-много хубави и интересни места и събития според нашата преценка, без, разбира се, да й натрапваме мнението си. При нас, в радиото, всичко е много лично. Не крием нищо от хората, които са на нашата честота. Всичко, което ни вълнува, което харесваме и обичаме, споделяме със слушателите си. И не ги принуждаваме да правят конкретен избор, а им разкриваме заобикалящия ни свят през нашите очи. По този начин отново преживяваме нещата и те завинаги стават част от нас.
Същото се получава и с интервютата, които правим с различните артисти. И те не се превръщат в сухи, обикновени разговори с конкретни дати и събития, а в приятни събеседвания за преживявания, израствания, движение... Но всичко това може да се види в ревютата в сайта на радиото и всеки сам да почувства по свой начин онова, което ние сме изживели. Защото целият екип влага страшно много емоция и всичките си чувства в работата. Такава е философията ни и по този начин споделяме с всички отпечатъка, останал върху нас – музиката, различните форми на общуване с разнообразните култури, които срещаме, всичко.


Бебел Жилберто

V. S. Случвало ли ти се е очакванията ти спрямо някои от музикантите, които си интервюирал, да се разминат? Т.е. от поведението на едни да си останал разочарован, а от други – неочаквано приятно изненадан.
С. Н. Артистите, с които говорим, сме преценили за достатъчно интересни и имаме възможно най-добрите очаквания спрямо тях. Към никого не си позволяваме да подходим със скептицизъм или предначертано разочарование, защото това най-малкото не е професионално. Понякога, в течението на разговорите ни, дори и в личен, освен в професионален план, подхождаме спонтанно. Но винаги питаме за нещата, които нас лично са ни развълнували в тяхната музика.
Е, да, понякога не сме покривали очакванията си, но това се е случвало само когато артистите не са предполагали, че ще сме толкова открити, истински и искрени с тях, очаквали са по-казионни въпроси и очевидно не са били готови да ги споделят. Дори може би са били изненадани от онази лична размяна на мисли, която сме им предложили да обменим с тях. А това е просто разговор за изживяното и зрелостта. Така че онези, които са били откровени и са разказвали за личното преживяно, но не защото търсим нещо пикантно или жълто, а защото усещаме тази тяхна емоция в музиката им, с тях са се получавали най-прекрасните интервюта. Такива например са Алис Ръсел и Бебел Жилберто. Бебел не спести нито една болка или радост, за които се почувства поканена да сподели със слушателите.


Ал Жиро

V. S. В този ред на мисли, кои са концертите, които никога няма да забравиш?
С. Н. Моментално отговарям. Най-вдъхновяващият концерт, на който някога съм бил, е първият на Ал Жиро, който Джаз ФМ организира в България. Има и други, разбира се, които са ме докосвали дълбоко.

V. S. Случвало ли ти се е понякога, независимо дали по време на концерт или докато я слушаш някъде по радио, музиката да те разплаче?
С. Н. Настръхвал съм от силата на емоцията, която музиката успява да внуши. Но чак до сълзи не съм стигал:)


Даян Шуър

V. S. А попадал ли си в абсолютно неочаквани за теб срещи и случки зад сцената, преди или след концерт, с някои от музикантите?
С. Н. Много лесно се получи такъв тип комуникация с Джо Сампъл и Даян Шуър. Тя например, след концерта, пя на масата ни песни, за които й казахме, че са ни любими. Беше вълнуващо. Също и с музикантите от Клуб Дес Белугас, с които дори в последствие станахме и приятели в личен план. Но това са онези хора, които са били отворени към нашите откритост и желание за близост. И които не приемат концерта им като “поредния ангажимент”, който трябва да отхвърлят и да продължат напред. Искали са да изживеят мига, да остане нещо у тях и от тях в тези срещи. Но – това е джаз.


Джо Сампъл

V. S. Мечтал ли си да бъдеш част от група, да си на сцена?
С. Н. Не. Сцената ме вълнува, но да бъда на нея само в онзи преносен смисъл, който музиката дава. Харесва ми магията на радиото и това, че оставяш на слушателя много време и пространство да развихри сам своето въображение. Онова, което се чува по радиото, е само половината. Другата половина е самото преживяване и начина, по който слушателя го възприема, усеща и продължава в мислите и чувствата си.

V. S. Това означава ли, че радиото е книга?
С. Н. Да, да! Нищо не е “ей така” пред погледа ти. Всичко е между редовете, във въображението, фантазията и всичко останало, което сам “видиш” и чуеш.

V. S. А в момента коя книга четеш?
С. Н. Ха! Последно четох Алексис Зорбас на Никос Казандзакис. Сега чета “Сидхарта” на Херман Хесе, а следващата на масата ми е “Психология на изкуството” на Петер Цанев.

V. S. Остава ли ти време, тъй като се налага да ставаш рано, за забавления и какво правиш?
С. Н. О, да, задължително, но с определена здравословна мярка. Не се лишавам от любими занимания, сред които са слушането на музика, гледането на филм, четенето на книга, или разходката и общуването с града. Често, когато не бързам по работа от точка “А” до точка “Б”, се разхождам по улиците и забелязвам, че виждам неща, които в други моменти не съм успявал. Харесва ми да пътувам в непознати за мен селца и градчета и да откривам и преживявам за себе си нещо ново. При всички случаи джаз музиката е с мен и ми дава силата, свободата и желанието да се впускам в приключения и да правя откривателствата в живота си.

V. S. Това са все неща, които като че ли “изискват” уединение. Значи ли, че предпочиташ планината пред морето?
С. Н. Не. Обичам всичко, с което природата ни е дарила. Август месец на Камен Бряг ми е любим момент толкова, колкото в Бела речка напролет. Навсякъде по всяко време мога да открия начина, по който аз разбирам радостта и щастието от живота.

В радиото сигурно сте като малко семейство?! Харесваш ли професията си?
С. Н. Преди всичко с колегите сме приятели. Чувствам се и като късметлия, но и като извървял своят път, за да стигна дотук! Много харесвам това, което правя, заради смисъла, който... Хм, а в какво виждам смисъла – изпреварих те с въпроса?!... Ха-ха-ха. В отдаването на добра енергия, в това да бъдем себе си, да можем да чувстваме, да обичаме и да се обичаме.

V. S. А ти влюбчив ли си?
С. Н. Това за мен означава да се влюбваш, да разлюбваш и пак да се влюбваш. Не, не съм! В това отношение съм много сериозен и отдаден, и обичайки обичам силно и без резерви.
След тези думи Светльо промени лика си и очите му засияха - бел. ред.

V. S. По начина, по който се усмихваш и гледаш, да разбирам ли, че си влюбен в момента?
С. Н. Ами, да, да, определено. В момента всичко е чудесно и в работата ми, и в любовта! Всъщност, любовта ме доведе до тази сграда, образно казано, така че едното е неделима част от другото!

V. S. Ще сменя рязко темата, макар че за мен нещата са свързани. С две думи – какво мислиш за случилото и случващото се в България и с българите през изминалите месеци, ти ходи ли на протестите, ще гласуваш ли през май...?
С. Н. Мисля, че онова, което не ни харесва, ще продължи да се произвежда и да бъде част он живота ни, ако самите ние не направим нещо, с което да го променим. Затова трябва демократично мислене, за което обаче се опасявам, че като цяло липсва. Нужно е по-пространствено схащане на нещата, поглед зад фасадата.

V. S. Но ти си програмен директор на радио, а не министър-председател или държавен глава! Ако имаш желанието, силата и властта да промениш нещо, какво би предложил да се направи?
С. Н. Ммм, повече социална активност и най-вече - грижа за обществото.

V. S. Ще споделиш ли кое е последното нещо, което ти се е случило скоро и те е заредило с оптимизъм и надежда?
С. Н. Хм. Караш ме да се замисля.
Ами...



V. S. Да, много се замисли.
С. Н. Защото искам да го кажа кратко и точно, без да навлизам в ненужни подробности.
Дълги...
Такаа...
Хмм..

V. S. Това двуминутно мълчание ще ми е трудно да го пресъздам в интервюто после. Ще трябва да сложа дъ-ъ-ъ-лго многоточие!...
С. Н. Забавно! Не знам как да го кажа стегнато в едно изречение...

V. S. Нека бъдат три, тогава!
С. Н. Аха ха!
Значи..
Да бъда себе си...
Да!
Лелеее!...
Хубаво е да бъде нещо конкретно...
Всяка възможност да бъда себе си, накратко казано. Но искам да отговоря смислено на въпроса ти, който всъщност ме зарадва, и в същото време да не изглежда глупаво в очите на читателите Ви.
Последното хубаво нещо, което направих, бе да споделя кой съм – току-що!

V. S. О, това ме трогва!
С. Н. Преди това се заредих с позитивизъм от последното предаване, което водих. Положителна енергия ми вля и концертът на Мирослава Кацарова преди броени дни и разговорите с приятелите, които бяха там... Всеки един момент, който преживявам, ме радва, всичко, което ми се случва, за мен е специално.

V. S. Да разбирам ли, че живееш за мига, но в разумни дози?
С. Н. Не мисля, че живея за мига, определено. Радвам се на всеки един момент – винаги намирам нещо смислено и красиво в него. Но живея заради Живота. Заради всичко онова, което е и което дава на всеки от нас по своему. Разбира се – и заради музиката. Защото музиката има значение!...