Брад Пит за Esquire: Винаги съм искал в къщата ми да е хаос

След като Анджелина Джоли претърпя двойна мастектомия миналата седмица и направи милиони хора по целия свят съпричастни с това, което й се случи, вниманието към нея се увеличи многократно и, разбира се, рефлектира върху цялото й семейство.

Интересът към Брад Пит също се повиши значително по повод това, но всъщност не само, защото много от феновете на актьора очакват с нескрит интерес и появата на новия му филм "Война на световете Z".

Красавецът изпълнява главната роля в лентата и едновременно с това влиза в ролята на продуцент на мегапродукцията за края на света, чиято премиера се очаква да е през юни.

Във връзка с всички неща, които му се случват и ще му се случат в живота, един от най-емблематичните актьори за последните две десетилетия, краси корицата на Esquire, където откровено споделя своите мисли за живота и семейството.

Семейството - извор на щастие:

"Имам много малко приятели. Имам няколко близки приятели и семейството ми, но съм напълно щастлив от присъствието на точно тези хора в живота ми."

Промяна на посоката:

"С каквото и да се захванех преди ми омръзваше веднага и бързо се пренасочвах към нещо друго. Например, така и не можах да завърша колеж, а ми трябваха само два кредита - трябваше да напиша една статия, а не го направих.

Що за човек съм бил тогава? Този човек ме плаши в момента.

Дълго време си причинявах много щети. Бях скитник, човек, който чувстваше, че е израснал в нещо като вакуум и търсеше вдъхновение във всичко. Постоянно се лутах, това ме побъркваше. В един момент започнах да усещам, че губя нещата от контрол. Тогава настъпи и съзнателната промяна. Това беше преди около десетилетие. Беше Богоявление - тогава осъзнах, че съм на път да пропилея всичките си възможности. Това усещане ме изправи и ме накара да променя пътя си нататък."

Привързаността към децата:

"Винаги съм си мислел, че ако имам семейство то трябва да е голямо. Исках да има хаос и това се случи. Това е състоянието в нашата къща сега. Постоянното бърборене, кикотене, крясъци, плач или блъскане, могат да изкарат много хора от равновесие, но аз ги обичам. Обичам ги наистина! Мразя, когато настъпи тишина. Понякога си мечтая за хотелска стая, където спокойно да мога да чета вестник, но когато това се случи още на следвашия ден ми липсва какафонията, в която живея. "