В незабравим момент в края на пиеса от готическокомичната Трилогия за Лийнан от Мартин Макдона един от героите виновно промърморва: “Това никак не е смешно“. Лаконична реплика, която обаче отеква като шамар в съзнанието на зрителя. Сякаш, след като ни е шокирал и разсмивал в продължение на цялата история с убийства, разврат, нелепости и неадекватност, авторът задава въпроса: Кога ще престанем да се маем, кога ще спрем да се смеем, кога най-сетне ще започнем да мислим и да чувстваме?

Често се твърди, че най-присъщият жанр в ирландската литература е трагикомедията. Но в случая с драматургията на Макдона комедията и трагедията са така силно преплетени, че се превръщат в обща сплав от неразличими нишки. Пиесите му са смайващо развлекателни, но често се превиваме от смях и едновременно от болка.

В тях семейството е нещо изродено, общественият ред е в пълен хаос, моралът е потънал в дълбоко блато. Героите са силно озадачени от реалността. Това ги прави колкото комични, толкова и демо-нични. Защото освен наивни, те често са и безжалостно брутални...

режисура: ВЛАДИМИР ЛЮЦКАНОВ
участват: ИВАЙЛО ХРИСТОВ, МАЛИН КРЪСТЕВ, НИКОЛАЙ ЛУКАНОВ и МИЛА ЛЮЦКАНОВА
сценография: МИРА КАЛАНОВА
превод: МАТЕЙ ТОДОРОВ