Еволюция на вечността - Дебели черни вежди

Добре де, може и да не са черни. Но със сигурност подобен поглед би приковал вниманието ни със страшна сила. И все пак, на какво се дължи тази привлекателност? Векове наред жените старателно са изписвали веждите си, изтънявали са ги, рафинирали са ги, стремейки се да постигнат един прилично култивиран вид. Донякъде кукленски, много нежен и послушен, точно както е трябвало да изглежда една дама в свят, завладян от мъжете.

ХХ век обаче преобръща това светоусещане надолу с главата. Животът вече не е това, което е бил – индустриалната революция и войните унищожават старите стереотипи, претапят неравенствто между половете, либерализират и завладяват света със силата на атомна бомба. Жената извоюва своето място под слънцето на реалния живот, първо дискретно изрязвайки полата си над глезените, а после и по-активно включвайки се в професионалния живот. Къде от нямане на време, къде от чисто бунтарство и къде по естетически убеждения – защото едва сега дамите можели свободно да изразят и наложат мнението си – веждите лека-полека възвърнали естествения си вид.

А понякога този вид бил твърде суров. Като самия живот на Фрида Кало например. Докато била млада, мексиканската художничка била под влиянието на тренд, популярен повече от 200 години в Иран – унивеждата. Притежавайки такава, Фрида нарочно не я разделяла на две, дори я преувеличавала в многобройните си автопортрети. Съзнавайки мъжествеността, която този вид й придавал, Фрида продължавала да живее като мъжко момиче, въпреки многобройните си здравословни проблеми, надпивайки мъжете и налагайки силния си характер, но винаги с пълното съзнание, че това е право на всяка жена.

Случаят с Одри Хепбърн е малко по-различен. Родена в Белгия, в семейство с аристократични корени, отрасла, тренирайки балет, Одри била перфектната малка дама. С едно изключение – дебелите й вежди. За филмовата индустрия точно те правели „забавното лице незабравимо”. Във време, когато Мерилин все още налагала усещането за една нежна и „изписана” жена, Одри спечелила не по-малка слава с гаменското си излъчване, и режисьорът Били Уайлдър често се шегувал, че „това момиче ще остави пинсетите в историята”.

А Елизабет Тейлър действала не по-малко активно в същата насока.

Както и да е, основата на тренда била положена веднъж и завинаги. През годините след това можем да забележим, че дебелите вежди се движели наравно с тънките. Докато София Лорен прилежно бръснела и изписвала своите, на другия край на света – във фабриката на Анди Уорхол – Еди Седжуик почерняла веждите си, за да се доближи до визията на мъжко момиче.

След кратко затишие, през 80-те години Мадона и моделът Брук Шийлдс подчертали с дебел молив за вежди този тренд. Ефектът бил усещане за ученичката, свежа, неполирана, бунтарски настроена, все още незапочнала да полага особени грижи за външния си вид, защото на 18 години той й бил подарен от съдбата.

Модните фотосесии избуяли необуздано като подхранвани с микроелементи вежди през 90-те. А в тях специално място било отредено именно на плътните, луксозни вежди, вежди с мнение. Измежду лъскавите страници на списанията в тази светла ера на лукса, минимализма и на богатите мъже ни намигат и чувствени модели, чиято красота обаче задължително е с натурален произход. Или за да отвлекат вниманието ни от тогава модерния силикон, гримьорите давали мило и драго да направят лицата на хубавиците максимално естествени. Което, разбира се, предполагало едни сурови вежди.

Дженифър Конъли

Лили Колинс

Chanel есен-зима 2012

Кара Делевин за Marc Jacobs, пролет-лято 2013

Днес между 12 и 15 жени месечно дават 8,000 долара за трансплантация на космени фоликули с цел удебеляване на веждите, както сочи личната статистика на американския пластичен хирург д-р Джефри Епстийн. Растат веждите и техните уплътнения, расте и броят на жените, които вдигат вежда вместо ръка, за да гласуват за този тренд. Расте и броят на дизайнерите, които избират дебеловежда бюти тенденция за да подчертаят колекциите си, затова не е чудно, че растат и банковите сметки на модели като Кара Делевин, която е просто с едни вежди напред.

Ако след прочитането на този текст знаете малко повече за историята на дебелите вежди, ние сме склонни да ви разкрием и още малко от тайната на тяхната харизма. Според Джийн Хйнър, автор и практикант в областта на физиогномиката (наука, изследваща връзката между характера и външните белези), дебелината на веждите разкрива и размерът на самочувствието ни. Формулата е простичка: колкото по-дебели са веждите, толкова по-дебело е и самочувствието ни. Само не бива да ставаме и дебелокожи.

Култ към дебелите вежди има и днес, той личи и в ревютата на някои от последните дизайнерски колекции:

Erdem есен-зима 2013

Michael Kors, есен-зима 2013

Nina Ricci, есен-зима 2013

Vionniet, есен-зима 2013

Темата е с продължение, очаквайте в следващ материал как да оформяме и подчертаваме красотата на дебелите вежди.