Когато готината колежка се появи в офиса с нокти, върху които личи обелен лак, веднага се сещаш за младата Хелена Кристенсен в клипа към песента на Крис Айзък Wicked game, която още през 1989-та година намекна, че олющеният маникюр всъщност е много секси, върху правилната жена, разбира се.
Въпреки това, двадесет и пет години по-късно, този ефектен дефект все още се смята за проява на небрежност, макар и доста смели фешън хора да твърдят и демонстрират обратното.
И тъй като е неизбежно в една модна редакция да не възникне спор готино ли е или не да си носим обеления тук-там цвят по ноктите с уговорката, че всичко останало е перфектно, се роди и този материал, в който две от нас с противоположните мнения споделят защо да и защо не на този "маникюр".
Да!
Пола
Масовата реакция при гледката на белещ се лак се доближава повече до минусовия полюс и с ръка на сърцето признавам, че ме побиват тръпки от разпадащи се орлови ноктопластики, от които се поклащат блещукащи камъчета. Като цяло, дългият маникюр определено не е „моето” нещо, но това е съвсем друг въпрос.
Изрядните нокти са задължителен елемент от работния дрескод на много жени, не можеш да седнеш зад бюрото в банката или в кантората с нещо различно от класиката. Но във всички останали случаи ръцете ни са като бялото платно на художника – изразяват настроението и желанията ни, без значение дали всички нокти са в едно и също багрило или липсва парченце лак тук-там.
Да, обявявам олющения маникюр за арт проект и в никакъв случай не мисля, че е грозна гледка, както твърдят мнозина. Има нещо заразително бохемско в неравномерно разлетите червени плоскости, хаотично посипаните брокати или присъсвието на напълно „гол” нокът сред нашарени събратя. Ръцете все пак са оръдия на труда ни и разказват своите истории, всеки път по различен начин, което изразява и нашата индивидуалност.
Не
Джулия
Неведнъж съм чувала да казват, че ако искаме да разберем дали една жена наистина се поддържа, първо трябва да погледнем към ноктите й.
Случва ми се да го правя често. И да, олющените нокти обикновено са придружени с коса на клечки, недобре изгладено сако, скъсано копче на деловата риза или нескопосано нанесен грим. Макар че има изключения, не мисля, че на подобна гледка върху ноктите може да й се лепне етикет „непринудена и секси”, просто защото не е. Особено ако лакът е в по-ярък или тъмен нюанс, който създава още по-голям контраст и съответно, прави ефекта още по-забележим.
Маникюрът е нещо като визитна бюти картичка, а и има достатъчно голям брой мъже, които винаги хвърлят поглед върху ръцете ни. Ако и това не е достатъчно мотивиращо, нека си представим как се налага да изнесем презентация пред хората, с които работим или сме на интервю с бъдещ работодател: може да сме облечени идеално от глава до пети, но съм убедена, че бихме развалили доброто впечатление, ако всеки пръст на ръцете ни е с различно количество избледнял цвят.
Добре поддържаният маникюр е важен детайл и съвсем не е задължително да следва тенденции. Класическият френски, яркочервените нюанси, цвят подметките на Louboutin, както и пастелните нюанси, са три класически опции, които никога няма да ни предадат и пасват на всичко.
Колкото до вечното оправдание, гласящо „нямам време”, нека правим така, че да имате!
И може би най-накрая ще може да се похвалим с по-здравословна диета, по-хубаво тяло, отпочинал вид и красиви, добре лакирани нокти като израз на белег отлично самочувствие.
А ти какво решаваш. Да или не на обеления лак? Гласувай в анкетата долу:
