Вълшебства се случват и през деня, а когато са на територията на любимия ни град, на всяка цена искаме да сме част от тях. Затова се отбихме в уютната столична галерия „Аросита” за един бърз, но вълнуващ „Reality Check”, който ни спретнаха творбите на Ива Яранова и Йонко Василев, артисти, които просто не можеш да подминеш с пренебрежение. За нас тя е ключова фигура в съвременната живопис, всяка нейно платно е искрена изповед и автопортрет на душата й, а той е вълнуващ млад творец, който провокира по един толкова задълбочен, но приятен начин.

Имахме удоволствието да се срещнем часове преди откриването на първата им обща изложба и да си поговорим за изкуството и мястото му в нашето съвремие. Вълнение имаше в изобилие, било то породено от непремиримост по настоящето или от радост и изненади от близки и приятели, които ни прекъсваха неколкократно, за да честитят рожденния ден на Ива.

Успяхме обаче да се отпуснем, да проведем искрен и сериозен разговор, също и да се посмеем. Ето какво споделиха двамата в откровен блиц за ViewSofia.

Ива Яранова е родена през 1975г. , завършва Частна художествена академия "Жул Паскин", София през 1996г. и оттогава е взела участие в над 10 колективни изложби цялата страна. Има две самостоятелни - Автобиографична от 2002г. и "Ч.Р.Д Мамо" от 2008г. Нейни творби за притежание на частни колекции в Австралия, Русия, Сащ и Германия. Ива е дъщеря на известния български художник Атанас Яранов.

Йонко Василев е роден през 1977г., по образование е графичен и интериорен дизайнер, но вече повече от 10 години колекционира съвременно изкуство. Освен настоящата изложба има още една в биографията си, представяща част от колекцията му, в която присъстват творби на RASSIM, Алла Георгиева, Иван Кюранов, Иван Мудов, на самата Ива и много други.



VS: Честита първа съвместна изложба! Като двама доста стилово различни автори, как ви дойде идеята за обща колаборация и от какво всъщност е провокирана тя?
Ива: От живота и смъртта, от началото и края!
Йонко: Принципно да, ти ли ще кажеш повече или аз?
И: Давай ти!
Й: Тази изложба е подготвяна близо година и половина, така че всяка работа е различна, защото е отнелa доста време да се направи и съответно е повлияна от събитията и времето, в което се е правила. Като цяло нещата имат хомогенност и обща цел да провокират различно мислене и различни реакции, да променят гледната точка на хората. Освен визуалните и културни преимущества, които носят.



VS: В творбите ви присъстват доста елементи от соц-миналото. Каква е тяхната роля?
И: Те са един вид носталгия към миналото, носталгия по принцип.
Й: По-скоро неща, които са били емблематични за миналото, които и на нас като поколение вече са ни далечни...
И: Те са си експонати.
Й: Били са култови за времето си, един вид битовизъм, който е интересен и познат по-скоро на нашите родители, но няма случайни неща. Всичко е взето и провокирано от бита и е малко като политическа метафора.



VS: Към кого всъщност е насочена тази изложба? Искате да провокирате по-скоро младите хора, за които тези неща са непонятни, или възрастните, чрез модернистичния поглед, с който сте им дали нов живот?
И: Хм, нещо посредата, все едно си на улицата и виждаш някакви неща. Улично е.
Й: Има някаква хомогенност между миналото и настоящето, нещата са свързани, някои дори са сред нас и днес. Например лекарството върху онова платно, което го е имало и преди, има го и сега, много е известно и с много странични ефекти. Метафората „Merry Christmas” също е вечна тема, за и против кичът...
И: За младото поколение тази изложба е даже образователна! Нека запомнят това, което не знаят.
Й: Явно не сме млади, щом на нас горе-долу са ни ясни, но пък не пречи новото поколение малко да „поразджуркат“ мозъка и те!
И: Харесва ми думата „джуркане“!



VS: От какво още се нуждае съвременното изкуство в България, освен от провокация?
Й: Аз имам теория за това, но и тя да каже!
И: Кажи си първо твоята.
Й: Като че ли няма съвременни артисти, които да комбинират в себе си авангард, познание за нещата, експеримент и талант, разбира се. Ако тези 3-4 фактора се съберат, може би нещата ще започнат да се получават. Но май това е рядкост, и в България, и по света като цяло.
И: Аз ще добавя, че трябва повече лудост в изкуството и повече провокация, повече фантазия и да се мечтае!

VS: Изкуството като кауза или изкуство за самото изкуство?
Й: Абсолютно първият вариант! За мен е кауза, начин на живот, част от живота. Трябва да съумяваш да впечатляваш, да променяш, да създаваш нови идеи, защото хората на изкуството са тези, които трябва да дават шанс на новите идеи, да променят мисленето на хората и да съумяват да са новатори и да носят своя кръст, дори и да не са признати и одобрени.
И: Какво повече мога да кажа? Пиши, че съм съгласна. Ето примерно аз така си нося кръста в тази моя работа, че това всъщност е компас.
Й: Кръстове и хиксове, но не като религиозен символ.
И: Символ на началото.
Й: Самоидентифициране. Хиксът е символ на избор, решаваме тестове с Х, пускаме тото с Х. За мен е важно в живота си човек - млад, стар - да съумява да взима правилни решения, които се натрупват и после работят за теб.



VS: През какъв път сте минали, за да стигнете до тази философия, какви са спомените ви от първата изложба и първата ви среща с изкуството като цяло?
И: Моята първа изложба беше автобиографична и оттогава продължавам тази история, мисля да правя такива неща до края, неща, които са свързани с мен.



VS: Твоето изкуство – това си ти?
И: Това съм аз, да. През моята гледна точка.
Й: Тя си е намерила авангардния начин, по който подхожда към изкуството...
И: Това са моите мисли, моите случки.
Й: При мен са малко по-различни нещата, аз съм по-разнообразен, моето вдъхновение идва от колекционирането и не мога да предвиждам бъдещето, но предполагам, че ще остана такъв. Използвам много материали, не се ограничавам само с бои.
И: Тази работа с ножицата, тя не е измислена, видях я в чашата с кафе.
Й: Тя ги вижда по много неин начин и самата й живопис е достатъчно иновативна и авангардна, за да продължава да живее. Авторите, освен разпознаваеми, трябва да правят нещо, което не е правено досега, защото иначе е безсмислено.



VS: Йонко, ти си започнал с колекциониране, какво те подтикна към това?
Й: По-скоро зариби е думата. Един приятел лежерно ме вкара в тези среди и почнах с малко по-стандартни неща и типично еволюционно променихме тенденцията, някои от колекциите ги разпродадохме, но се надявам да съм минал към следващо културно ниво. Нямам академично образование, но след 10 години в тези среди човек натрупва опит.

VS: Какво си мечтаете да ви се случи в артистичен план в бъдещето?
И: Мечтая си за по-хубави неща. Все още не съм достигнала всичко това, което искам да достигна. Може би съм на половината на това, което искам да направя.
Й: Време и възможност да реализираме нещата, които сме си намислили.
И: Всъщност 20% от нещата, които искам, съм осъществила.
Й: Не е лесно да се прави изкуство, само фенството не стига.

VS: Всъщност има ли такова нещо като фенове на изкуството в България?
Й: Не стига някой да каже „Аз ти харесвам изкуството”, в същото време не стига и „Аз не ти го харесвам”, без да се аргументира. Няма конструктивна критика, масово няма и хора, които се интересуват, за да се получават нещата. Факт е, че пазар на изкуство няма в България, има кръгове от фенове и колеционери, който, първо, е много тесен и второ, понякога не знаят защо купуват.



VS: Дайте да измислим нещо, с което да провокираме интереса на хората и да променим гледната точка.
Й: Хайде, Forever Напред! Трябва да се възпитават младите хора, да имат културни навици, а не да ги е страх да влязат в галерия.
И: Може би трябва да се направят курсове за различни хора с различни професии.
Й: Трябва да има основа, на която да се стъпи. Отрича се нещо, което е непознато.
И: Как така чалгата завладява, а пък изкуството не може?
Й: Настройката е отрицателна и вместо да кажат „Не съм виждал подобно нещо, но е много интересно, как го направи?”, реагират остро.
И: Хората са много изморени и затова не могат да оценят.

VS: Да го караме по-положително. Тази седмица и двамата сте рожденници, какво си пожелавате, на вас и на всички хора?
Й: Много бъдещи творчески успехи, звуча като професор. Кажи ти, Ива!
И: Аз си пожелавам, на себе си и на всички, да можем да се радваме на слънцето, на вятъра и на дъжда. Това е. Да се радват на простите неща, за да могат да се радват и на изкуството, което не е толкова просто.
Й: То трябва да показва истината, затова аз си пожелавам всички да казват истината, защото когато не казват истината, правят гората с магента, лилаво и ябълково зелено, а това е абсолютна лъжа!
И: Искаш да кажеш, че моята гора е лъжлива? Че лъжа в гората?
Й: Не, ти не лъжеш, защото това си е твоята гора! Хората я правят такава, за да бъде продадена. Това не е изкуство.
И: Изкуството не е, за да бъде продадено.
Й: Не е важна красотата в изкуството, важна е истината. Ако чрез него не можем да бъдем смели, значи никъде другаде няма да съумеем.



VS: А какво предстои сега, когато вече е слънчево навън?
И: Трябва да огънем лъчите.. в други измерения!
Й: Ива си ги пуска някакви и си се смее! Аз лично не знам какво се случва в Люлин, но... сега сериозно, иска ми се все повече интересни хора да се появяват, които поне да ни вдъхновяват, защото всяка лична философия е интересна за нас като артисти.

VS: Ще завършим с един приключенски въпрос. Ако можехте да щракнете с пръсти и да се озовете в някоя точка от света, коя щеше да е тя?
И: Аз ще отида в Африка.. или в Австралия, по-скоро в Австралия ще отида.
Й: Защо?
И: Защото искам да нарисувам кенгуро, затова.
Й: Аз бих отишъл в Ню Йорк, защото предполагам, че стрийт културата ще ме вдъхнови по по-различен начин.

VS: Много благодарим за искрения блиц!
И: Ние благодарим !
Й: Да, благодарим. Бъдете искрени!















Изложбата на Ива Яранова и Йонко Василев е до 25 март в галерията Аросита.