Еволюция на вечността: БРЕТОНЪТ

Тя се къпе в мляко, примесено с лечебни благоуханни масла. Обстановката разведряват роби, които поддържат средна температура в стаята, насищат въздуха с благотворни аромати и на моменти веят лежерно със широки палмови листа.

След малко тя излиза от тази утроба на здравето и красотата, за да могат слугите да довършат тоалета й: калазирис – роба от няколко слоя тънък като марля ажурен памук, тежък асортимент от бижута от злато и скъпоценни камъни и перука от човешки и животински косми. А перуката е фризирана с бретон.

Тя е Клеопатра, разбира се. В Древен Египет бретонът е бил една от любимите прически на заможните дами, които са можели да си позволят перука. Понякога върху нея слагали конуси от животинска мазнина, примесена с растителни есенции: първият твърд парфюм, който се разтапял и придавал ухание и (мазен) блясък на този луксозен атрибут на сексапила.

Малко по-спокойно е положението в конкурентната на Древен Египет Римска империя, където предимно мъжете, и то не какви да е, ами най-видните, отрязват косите си в типичната къса за тази епоха прическа. Като например император Августин, чиито добре поддържани краища на косите застават логично под формата на бретон.

Трудно е да се каже дали бретонът е бил привилегия специално само на аристократите или другите просто не са имали времето и възможността да поддържат каквото и да е било подобие на прическа. В Древна Гърция мъжете също били почитатели на тази навяваща суровост фризура. По-късно я виждаме в Средновековна и Ренесансова Европа, популярна отново сред мъжете от почти всички класи, без повечето с духовен сан.

Вековете на великите географски открития и последвалите колонизации се характеризират със строги робовладелци, някои от които носели бретони. А когато европейците завладели Северна Америка, те открили много индианци кореняци, които носели подобие на бретон в двата края на лицето.

Но за сметка на това дамите от епохата на Кралица Елизабет I въобще не били очаровани от идеята да разделят косата на две и да я завиват гальовно около контура на лицето. Последното смятали за влизане в смъртен грях.

Големият бум на бретона е в епохата на Art Deco, когато стегнатият „боб” измества романтичните кокове и свободно падащи букли, актуални през Belle Époche. Това се корени във вътрешната логика на Art Deco, която търси постулатите на геометрията във всичко, включително и в издължаването на силуета и минимализирането на извивките му чрез ниската талия. Силуетът на главата става странно „подреден” и направо сферичен чрез късата дължина на косите.

Луиз Брукс

Луиз Брукс

През този период се радваме на въвеждането на бретона в масовата употреба, което не би станало чрез имиджа на актриси като Луиз Брукс и Бет Дейвис. В Холивуд смятат бретона за атрибут на сладко, момичешки звучащите актриси като Рита Хейуърт. А през 50-те Одри Хепбърн, идеал на елегантност, брави бретонът до средата на челото лек, закачлив и изискан въпреки странността си до този момент. Pin-up тенденцията и прилежните домакини с радост се включват с радост в този тренд. И дори г-жа президентшата Айзенхауер не смее да се отклони от тенденцията.

Бет Дейвис

Рита Хейуърт

Одри Хепбърн

Последният аргумент, който убеждава масовия потребител, че бретонът не е упадъчен, а царствен, е превъплъщението на Лиз Тейлър в ролята на Клеопатра от едноименния филм. Всеки знае, че новото е добре забравеното старо, а щом и императорите са го носили, защо не?

Лиз Тейлър в ролята на Клеопатра

60-те
Оказва се, че бретонът е най-добрият приятел на поп-арт движенията от 60-те. Стройността на фигурата на Туиги винаги се асоциира със силно подчертани мигли... и бретон. Други супермодели като Пеги Мофит и Верушка също ни се усмихват под униформено подредени бретони из пожълтелите страници на списанията...

Пеги Мофит

През 70-те бретонът променя амплоато и посоката си. В тези празнични години на свободата бретоните не са като рязани с линеал, а меко падат през средата на лицето във формата на диагонал. Откроява се супермоделът Джейн Бъркин, на която подобен бретон просто не й отива: тя продължава с бретона малко над веждите, но нейният не е брилянтизиран, а игриво неподреден.

Джейн Бъркин

80-те
Къдравите, непослушни, „бръкнали в контакта” бретони съпътстват пънк и гръндж субкултурите от този период и разтъфтяват в рок и метъл ерата през 80-те. Мадона може да е лоша и да се движи с островърх триъгълен бюст, но за сметка на това се фризира и с непокорни къдрици, граничещи с бебешката коса около челото й.

Мадона

Дженифър Анистън

90-те
Всички сме гледали „Дързост и красота”, но не е чудно, че не можем да си припомним фризурите на героите от сериала, защото те са несравними с култовата прическа на Рейчъл (Дженифър Анистън) от сериала „Приятели”: къса коса на етажи с лек обем, често оцветена на кичури и със свободни „парчета” коса, някакси наместващи се като бретон. Дженифър Лопез пък си пада по онзи диагонален бретон, който не се задържа често на гребена на вълната.

Дженифър Лопез

Днес бретонът, разбира се, се носи всякак. IT момичето Алекса Чънг го носи голям, обемен, но все пак подравнен и развят от вятъра. Тейлър Суифт печели сърцата на тийнейджърките със своя близък до техния визуален език стил на косата си.

Алекса Чънг

Алекса Чънг

Тейлър Суифт

Обаянието бретонско е странно нещо. От момиченца до императрици не могат да се опазят от попадането под негово влияние, а отговорът на въпроса защо това е така трябва да търсим във вечната детска невинност. Странното е, че тази вълниста линия в историята на модата е тръгнала от зрелите жени със сан, за да вдъхнови милиони майки да придадат на малките си момченца и момиченца допълнителен детски завършек.

А ние? Ние оставаме верни на себе си, твърдейки че всичко е позволено, стига да е на мястото си на нечия глава.