Имало някакво поверие, че ако вечерта на Нова Година оставим пътната си чанта или куфар пред вратата, през годината можем да очакваме да се сбъднат желаните от нас екскурзии и пътувания. Без значение дали са суеверни или не, или пък доколко обичат екскурзиите, много хора поставят своя "багаж" на входа към новото начало в живота си. Приемем ли, че животът е едно пътешествие и всяка утрин в годината може да започне наново, то винаги моментът е добър да се запитаме - какво съдържа нашият куфар? 



Необходимо ли е всичко вътре, дали не тежи прекалено? Или пък сме взели нещо безсмислено в бързината, за сметка на друго, което е важно? Някои предпочитат да пътуват с минимален багаж, за да се върнат с повечко сувенири, други искат да пренесат комфорта на собствения си дом в двуместна палатка, на ония, заминали да покоряват Еверест им е жизненоважна професионалната екипировка и подготовка, но има и туристи, които предпочитат да изпият един чай в автентичната атмосфера на алпийския хотел, пред адреналина на пистата. Всеки има своите идеи за това как да прекара своето пътешествие, а така модерният лайф-коучинг или съветите как да живеем по-пълноценно вече наброяват поне колкото пътеводителите за туристическите дестинации по света.

Емоционален багаж пък е често срещаното нарицателно с отношение точно към онази чанта, която суеверно сме оставили пред прага си, докато посрещаме някъде навън своите празници. Дали всички емоции, които наистина са ни от полза, са тези, с които празнуваме живота си, а не тези, които опаковаме като въпросителни поличби?

Присъщите на човека емоции са ресурс, досущ като полезните изкопаеми, с който строим пътища, захранваме превозните си средства с енергия и откриваме поле за нови изобретения и най-разнообразни приложения. Различните хора показват или скриват емоциите си в различна степен, но всеки неминуемо притежава определен набор от тях. И всеки се сблъсква с предизвикателството да ги контролира и хармонизира така, че да не задръстят неговия микрокосмос с отпадъчни елементи.

Според трите принципа на природосъобразните навици, известни като трите Р-та: "редуцирай, рециклирай и ревизирай", в голямата си част отпадъците се разглеждат като ресурси. Екологията е модерна наука, но приложението на тези й три принципа в човешкия емоционален свят може да се окаже старо като самия него.

Какво да ревизираме
Из емоционалния ни куфар има багаж, който не само ни тежи, а и, така да се каже, ни придава определена тежест. Уви, не всеки ден е сред великите, има добри и лоши екскурзии, но ако добрите моменти просто радват, в лошите се крият ценни уроци. Много негативни емоции са ресурс за напредък и при една отковена ревизия на този тип багаж, откриваме, че всъщност с него сме по-силни, по-умни или изобретателни от преди. Всичко, което остава е да си признаем, че ни е полезен, понякога за цялото ни житейско пътешествие.

Какво да рециклираме
Често негативните емоции така издуват емоционалния багаж, че носят риска от неговото разпръсване из цялото ни антре, където всъщност посрещаме своите близки и гости. Както има добри и лоши дни, има жизнерадостни и тъжни песни, разкази, тъмни и светли картини. Творческото вдъхновение е само по себе си емоция или смесица от емоции, а изкуството е неговото изразно средство. За изкуството няма граници, нито рискове, нито някаква задължителна публичност. Някои хора правят вази от стъклени бутилки, други инсталации от техните капачки, трети пускат пластмасова бутилка в жълт контейнер, с мисълта, че утре тя ще бъде нова бутилка или защо не и част от корпуса на последен модел лаптоп. По аналогичен начин можем сами да приведем в действие не само емоциите, които ни карат да се усмихваме, но и тези, които ни натъжават, да ги налеем в друга форма. Свиренето на пиано в моменти на ярост не дава гаранцията за световна слава на пианист, но има има повече ценители от държанието с яростен характер.

Какво да редуцираме
Редукцията или намаляването на употребата на някои ресурси е първият сред принципите в природосъобразното поведение. Това никак не е случайно, защото, сред обектите на нашата консумация има такива, чийто отпадък просто можем да си спестим. За разлика от планетата, която всички споделяме, чистотата на личния емоционален свят зависи изцяло от личността. Подтискането на емоции не се препоръчва от специалистите психолози, но в името на един по-красив и чист душевен мир, си струва да правим опити в игнорирането, разсейването и филтрирането на източниците на безмислени лоши чувства. След сортиране и изваждане на подлежащите на ревизия негативи и тези, които могат да бъдат рециклирани, от общия обем емоционален багаж, който сме си опаковали, ще остане само ненужният. Точно като онзи свръхбагаж, който оставяме на летището преди да се качим на самолета, не само защото е лесно заменим, а и защото просто няма смисъл да го заплащаме.