Абсолютната енигма в модната фотография ни е омагьосвал от кориците на Vogue Italia почти непрекъснато. Смятан за най-великия моден фотограф, той рядко дава интервюта и това само засилва интереса да разберем: Кой е Стивън Мейзъл?
"Когато срещнах Стивън, бях поразена от красотата му, какъв красив мъж, красива кожа и красиви скули; не се е променил и до днес!" това си спомня Наоми Кембъл за първата си среща с Мейзъл. Друг дългогодишен негов приятел, дизайнерката Анна Сю, също добре помни първата среща с него "Той имаше такова присъствие и беше толкова невероятен за гледане. Помислих си:-"Трябва да станем приятели с този човек веднага!"
Извън своя кръг от приятели, Мейзъл е смятан за загадъчен и тайнствен, в публичното пространство винаги се появява защитен от шапка, шал, тъмни очила и дълга черна коса, под които се вижда само намек за грим или изписани вежди. Външният му вид предизвиква асоциации толкова многобройни, колкото и жените, позирали пред обектива му.
В началото на кариерата си Стивън не снима жени, той ги рисува за Women’s Wear Daily където седи редом до ветерана моден илюстратор Kenneth Paul Block. През 70-те модните търговски списания все още използват илюстрации за корицата си. Мейзъл си спомня с добри чувства за своя колега, който винаги го забавлява с разкази от първа ръка за Джаки Онасис и реалната Коко Шанел. По това време бъдещият фотограф е щастлив със сигурността на работа зад бюро, и се наслаждава на задачите, които му поставят, а също и преподава две вечери седмично в Parsons, където е завършил “Илюстрация”.
Но нещо друго е на път да се случи, нещо, което му е подсказано и преди. Като тийнейджър той забелязва музата на Ив Сен Лоран, Лулу де ла Фалез и модела Мариса Беренсън, които живеят в близост до неговата гимназия. Точно те са причината младото момче да извади фотоапарата и да снима, а после да си създаде навика да обикаля модните агенции, с надеждата да снима тези прекрасни жени като "папарак", както самият Мейзъл по-късно казва. Тогава от модната агенция Elite решават да дадат шанс на младия фотограф да направи пробни снимки, нещата се развиват бързо и той получава шанс да снима колекции за Vogue. Оттогава досега Стивън е снимал стотици броевe на модните библии (включително всяка корица на италианския Vogue от 1988 година насам) и безброй рекламни кампании. Удивителният обхват на неговата продукция, от най-висша мода до остра социална сатира, показва как въображението му се изменя като хамелеон. "Той беше първият човек, който ме запозна с идеята за преоткриването." Това споделя Мадона пред Vogue по повод талантливия фотограф, с когото са приятели от 1992 година, когато я снима за нейната книга “Sex”.
.jpg)
Всички корици за италианския Vogue
Самият той определя като начало на своята фотографска кариера 1979 година, когато светът започва да вижда бъдещето си в едно по-пълно, по-сложно и провокативно амплоа. През септември същата година Мейзъл се появява в телевизионното предаване на Глен О'Брайън, нов вид шоу по обществения канал в Ню Йорк. На екрана Стивън е облечен в черно с кърпа на главата и рокерска прическа, нещо, което ще стане негова запазена марка. От това време Анна Сю си спомня също кожено яке със сребърни копчета и мотоциклетни ботуши.
С Мадона
В телевизионното шоу Мейзъл влиза в ролята на експерт по красотата, които има за задача да направи чудо като разкраси жена на име Шери Моралес. До края на епизода Стивън преобразява мрачното южняшко момиче в пародиен клоунски вариант на “International Velvet” (“суперзвездата” на Уорхол, Сюзан Ботомли). Мейзъл постига голям успех, като показва как една проста смяна на гардероба предизвика промяна в личността. В този случай целта е комичен ефект, но той буди сериозно желание сред жените за себереализация по “лесния” начин, с помощта на стила. Ефектът е не само приятно хипнотизиращ, но също така е смущаващо смешен.
С Ана Сю
Едва няколко фотографи успяват да бъдат толкова успешни като Стивън Мейзъл. Той може да бъде наречен автор, в кино тълкуването на думата, защото въпреки че всяка следващата фотосесия е коренно различна от предната, във всяка се чете неговият характерен подпис и всяка носи една завършеност, която показва крайния перфекционизъм и професионализъм на автора. Нито един детайл не е пренебрегнат, всеки кадър е щателно предварително планиран и изяснен в неговата увита в кърпа глава.
Подобно на много велики артисти, Мейзъл прави звезди от жените, които застават и позират пред неговия обектив. Всички велики супермодели от края на 80-те са напътствани от Стивън: Линда Еванджелиста, Кристи Търлинтън, Наоми Кембъл и всички онези, които ги последваха, между които и Амбър Валета. "Работата с него е като да работиш с режисьор," казва Валета. "Той е толкова ясен в това, което иска. Всеки път, когато описва характера, знаеш точно какво търси. Няма чудене и мисля, че тази комуникация е част от неговия гений."
Амбър Валета
Самият Мейзъл признава, че всяка фотосесия в крайна сметка е част от собствената му история. Валета, например, носи една тайнствена прилика с майка му, бивша певица, която сега живее в Палм Спрингс, Калифорния и е негово трайно вдъхновение.
Мейзъл наскоро прави ретроспекция на работата си, като организира изложба в Париж, на която събира най-значимите си творби. Творби, от основно значение за историята на модата през последните три десетилетия, и разкрива колко забележително безвремеви са снимките му. "Той винаги ще бъде в състояние да намери новост в нещо, като че ли винаги е било там, така че работата му няма време", казва JW Anderson.
Работата на Мейзъл е пълно отдаване на момента, благословия за модата, защото с всяко кликване на неговия затвор, вселената се разширява. Както казва Донатела Версаче: "С всеки образ, той създава напълно нов свят, който е едновременно абсолютна фантазия и напълно истински."
Заедно с множеството корици, фотографът снима и редица модни кампании, сред които за Calvin Klein, Dolce & Gabbana, Versace, Louis Vuitton и Valentino. От 2004 година снима за Prada. През 2008 и 2009 година работи с Мадона за Vanity Fair и Louis Vuitton. Също така прави множество фотографи за Anna Sui.
След всичко разказано дотук, съвсем ясно е защо новината, че след 27 плътни години хегемонията на Мейзъл в италианския Vogue приключи, хвърли в смут всички, свикнали до болка, но сладка, с познатата и обичана естетика на Стивън.
Говори се за фундаментални различия между фотографа и Франка Содзани, касаещи творческия подход, но така е и във всеки брак след толкова много години. Смеем да мислим, че Стивън е като носеща стена за Vogue на Апенините и нещата, точно както ги обещава госпожа Франка, скоро ще се обърнат и Мейзъл отново ще подписва кавъра. Другият сценарий е труден за възприемане, а и не е известно доколко търговски оправдан.
Предстои да видим, а дотогава гледаме лицето на този мъж, плюс първата му корица за списанието през далечната 1988-ма, и се чудим, откога талантливите са и толкова красиви...
More from View Sofia
Thanks For The Dance: албум с неиздавани песни на покойния Ленард Коен
Колекция от нечувани досега песни на Ленард Коен ще бъдат издадени под формата на албум Thanks for the Dance, описан от представители на покойния Коен като "неочаквана реколтa нови песни" и "естествено продължение на работата на Мастъра".
Календарът на Lavazza 2023 - страхотна работа на Алекс Прагер
Място, на което културата и идентичността се срещат - това са кафенето и барът. Защото кафето, социална напитка по подразбиране, с природата си улеснява срещите. Баровете, както и кафенетата, в продължение на повече от два века са били естествените места за среща на различни култури по целия свят
Уличният стил на звездите: 7 примера, далеч от блестящите
Или кой не се справя чак толкова добре, когато не ползва услугите на стилист
