Хората често искат да променят жизнения си сценарий. Темата е изключително интересна и в същото време трудна.
Жизненият сценарий може да бъде сравнен с железопътен коловоз, по който се носи композиция, преодолявайки по пътя си завои, понякога временно увеличавайки, а друг път забавяйки скоростта си. Но каквото и да прави, дестинацията остава непроменена. Намирайки се във влака, рано или късно ще се окажем там, където ни отведат релсите. Един вътрешен „мъдър“ глас постоянно ни нашепва, че не трябва да се навеждаме и да рискуваме, няма нужда да бързаме, трябва да имаме търпение. Трябва да бъдем разумни и задълбочени и тогава ще постигнем повече, отколкото когато бързаме. Имаме си и такава поговорка: „Лека-полека планина се преваля“.
Да вземем за пример сценария на бедността. Има много хора, които искат да го променят. Те спокойно вървят ден след ден по своя маршрут "без пари" или "избягвайки парите", правейки това, което са правили и преди. Те стоят на слабо заплатена работа, проклинат богатите, продължавайки да смятат, че "парите са зло". Ако им се предостави възможност да предприемат нещо, те си затворят очите, мислейки, че някой друг е длъжен да действа вместо тях. Един вътрешен "мъдър" глас им казва, че не си заслужава да се поддават и да рискуват и е по-добре да си останат при своята слабо платена, но сигурна работа.
Друг пример – сценарият на самотата. Придвижването по тези релси е свързано с убеждението, че не трябва да се доверяваш на другите, че те могат да те предадат и да ти причинят болка. И още с комфортния уединен начин на живот. В края на краищата, не е необходимо да се съобразяваш с някой, да прекарваш времето в ненужно общуване, ласки и обсъждане на всякакви "безсмислени глупости". В този случай също периодично звучи един "мъдър" вътрешен глас с убедителни аргументи за това, че "мен никой не ме разбира и не може да ме разбере".
Това, което трябва да се направи, за да се промени жизненият сценарий, интуитивно е ясно и не изглежда да е нещо необичайно от случващото се навън. Същността му се свежда до замяна на дълбоката вътрешна насоченост с други, по-полезни и откриващи се нови, невидими досега възможности.
В този случай човек интуитивно разбира цената, която ще трябва да плати за смяната на своя сценарий. Цената е отхвърляне на старите ценности и начини на поведение. Повече не трябва да се движим по старите релси на слаба отговорност и бездействие в сценария на бедността или по пътя на недоверието към другите и личното време и пространство, придружаващи сценария на самотата.
Невъзможно е да се съчетаят двата сценария - старият с новият, така както е невъзможно да се върви по две различни пътеки едновременно. В този случай ще надделее старият, като по-познат, доказан и ефективен. В края на краищата, той носи стабилен резултат, удовлетворява определени ценности.
Преходът към нови релси е тревожен и свързан с несигурност. Нещо подобно преживяват постоянно предприемачи и бизнесмени. За тях взимането на решения в условията на несигурност и стрес се явява норма.
Ако се върнем към въпроса за цената за смяната на жизнения сценарий, то тя никога не е малка. Някои "сценарийни" неща продължават да изплуват, въпреки че са изминали повече от десет години. И тези промени може да струват доста скъпо...
Само чрез разбиране на дълбоката си същност може да осъзнаем истинската си посока на развитие и да преместим стрелката, пускайки композицията на живота по нужните релси.
Сценарият, това е жизненият план, който често е неосъзнат. В основата му лежи някаква директива, предписание, получено в повечето случаи от родителите или от други авторитетни фигури.
Алтернативата е човек да спре, да преосмисли своите действия, да оцени какво би станало, ако просто се опита да приеме себе си и да прави това, което му е нужно на самия него, а не на някой друг, да се опита да "бъде", а не да се приравнява към някой... Смисълът е в това самият ти да станеш строител на собствените си релси и този, който сам ще определя своя сценарий, а не просто да се движиш вътре в зададени рамки.
Ако човек е решил да променя себе си, своя живот и сценарий, тогава рано или късно ще получи помощ. В края на краищата, Вселената е безкрайно добра, щедра и пълна с ресурси!
Непроменящият се жизнен сценарий може да те отведе в дълбока безизходица, от която хич не е лесно да се измъкнеш. Освен това, заедно със себе си може да увлечеш и други, например децата и следващите поколения... Може би именно така се формират родовите сценарии - причината е в това, че някой не е могъл или не е поискал да направи нещо, за да промени движението на жизнената композиция...
За да промениш "своя" жизнен сценарий е необходимо първо да свършиш много вътрешна работа. Обикновено, за да поемеш по пътя на промяната трябва да стигнеш в своята лична история до някаква гранична точка. Винаги има някакъв повратен момент, след който разбираш, че няма връщане назад…
