Какво гледахме тази седмица: Физика и метафизика в едно Тяло

Когато в началото на годината полската продукция „Ида“ на талантливия Павел Павликовски бе наградена с Oскар за чуждоезичен филм, всички станахме свидетели на един от най-мъдрите избори на Американската киноакадемия. Европейската продукция показа, че не е нужно да си световен блокбъстър, с ударно звезден каст, за да бъдеш оценен от масовата аудитория.

Ако в „Ида“ черно-белите цветове са в пълен синхрон с дългите мълчания, тишината, кратките реплики и ясните, естествени емоции, то в полската лента, която ще ви представим в следващите редове, същите тези елементи не се нуждаят от чистотата на монохромността, за да излязат наяве. В „Тяло“ режисьорът Малгожата Шумовска събира разностранните нюанси на живота и ги претворява на големия екран, с пиперливостта на черна комедия и типичната за европейското кино проницателност.

Лентата преплита живота на трима герои – прецизен съдебен лекар, дъщеря анорексичка и жена терапевт, убедена, че може да комуникира с призраци. Да, както казахме, палитрата е многоцветна, такава, каквото я виждаме всеки ден. Заглавието на филма не подвежда, а описва общото между трите сюжетни линии, а именно строго индивидуалният поглед на всяка една от тях към „тялото“. В началото зрителят се запознава с гледната точка на Януш, усъден изследовател, анализиращ и най-дребните детайли на местопрестъпленията и възприемащ човешкото тяло като обикновен предмет. Когато трябва да се справи със болното тяло на дъщеря си Олга обаче, самообладанието му изчезва и той се чувства безпомощен. Тогава се появява другата страна на монетата, тази на младото момиче, за което физическата черупка е повод за срам и болка. Търсейки решение на проблемите, Януш изпраща дъщеря си в клиника, където физико терапевта Анна се опитва да помогне на пациентите, карайки ги да повярват,че тялото е просто преносител на душата и че физическите болки са всъщност душевни.

Пресъздавайки наболелите теми за самонараняването, естествената нужда от интимност и търсенето на спасение в езотериката, Шумовска успява да създаде нееднозначен филм за нееднозначните неща от живота. Между непреживените мъртъвци, болните, но все още живи тела и здравите, които жадуват да се разболеят, за да забравят, в сюжета се вмъква вечният мотив за рационалното и свръхестественото. Оригиналният прочит на това сливане между крайностите, носи на полякинята награда за режисура на Берлинале '15 и световно признание, което връща зрителския поглед за пореден път към развиващото се полско кино.

Чрез деликатна си ирония и силното актьорско присъствие „Тяло“ ще ви натъжи с реалистичността си, ще ви успокои с мистични размишления, докато накрая не ви накара да се усмихнете и да повярвате на Анна, че „човек, който обича, никога не е болен“.

Премиерната дата на филма за България е 18 септември.