Откриване на театралния сезон в Народен театър

С отварянето на вратите на театрите и започването на новия сезон, интелектуалният живот на града заживява в други рамки. Да се опитаме да си представим за момент историческите извори да оживеят в диалози. А понятието “време” да спре да приема обичайната си линейна форма. Така една пиеса на 47 години, може да спре часовника ни през Средновековието и в продължение на два часа да ни остави там.

Време, в което названието “българин” се е асоциирало с еретик. Време, в което се надигат мощни вълни из цяла Европа от протестиращи. Срещу използването на религията като средство за подчинение и управление на класите. Богомилите и техните разклонения тълкуват свещените писания в най-чистата им форма. И изправят глава срещу проявите на тирания и деспотизъм. И остават в историята със спомена за кладите, на които изгарят, отказвайки да предадат вярата.

Стефан Цанев създава тази постановка в размирно време, през 1968 година. Времето, по което Пражката пролет силно напомня “еретическите” опити на богомилите през 13 век. С тази разлика, че търси един комунизъм, който е човешки и подчинен на идеалите, които са го родили, без те да бъдат изопачавани като средство за управление в ръцете на властта.

Една пиеса с изключително съвременно звучене, защото думата идеал, откакто съществува, все бива омърсявана и изопачавана. И някъде там в пространството на времето винаги се появяват едни еретици, които да я защитават докрай. С цената на всичко.

В брилянтния актьорски състав са Деян Донков, Рени Врангова, Иван Бърнев, Теодора Духовникова, Теодор Елмазов, Пламен Пеев, Йосиф Шамли, Сава Драгунчев, Христо Петков, Христо Ушев, Благовест Благоев, Илиана Коджабашева, Стефания Колева, Павлин Петрунов, Лилия Гелева, Калоян Трифонов, Неда Спасова. Касивата музика е на Асен Аврамов. Неповторимата сюрреалистична сценография, дело на Никола Тороманов, отлично пасва на режисурата, директно влизаща под кожата, подписана този път от Маргарита Младенова.

Честит нов театрален сезон, софиянци!