Съживявайки духа на класическите портрети, Пиер Гонор улавя духа на хората, тези, които често остават невидими за обществото. Прави го елегантно, по френски.
Сигурно защото Гонор е роден във Франция преди 52 години, 27 от тях обаче живее в Испания, където е изпътувал всички градове и села в търсене на герои за своите фотографии. Въпреки че предпочита вдъхновениета на слънчева Испания, фотографът е обиколил и родната Франция, плюс Южна Америка и Япония, намирайки за модели страшно интересни типажи, сред които роми, бездомни младежи,фермери и дори миньори.
Разглеждаме красивите фотографии и виждаме неговите герои, които искрено и сериозно ни гледат, изплувайки от мастиления фон, напомняйки за портретите на Рембранд и Веласкес.
Пиер Гонор
Срещаме се с Пиер Гонор в София, точно преди да представи своята изложба „Различните Аз“, и разбираме повече за изкуството му от самия него. Всъщносто обожаваме фонографията, творящите я, силата й.
Затова и поредното интервю с голям световен фотограф в София, естествено в View Sofia:
(портретът на снимката горе: "Шарлот", автор: Пиер Гонор)
ViewSofia: Здравейте, първо много бихме искали да ви благодарим за това интервю. Това ли е първият път, когато сте в България?
Пиер Гонор: Да и се чувствам много щастлив, че съм тук. Всеки път, когато човек получи някаква покана, независимо от това какъв е поводът, и най-вече, когато има възможност за обмен на мисли и опит с други хора и да говори за мечтите на своя живот, това е огромна възможност.
V. S. Това ли ви ви вдъхновява - срещата с различни хора и различни култури?
П. Г. Да, най-вече живата среща с различни хора. Не толкова тази с различните култури. А и най-вече, когато става дума за хора, които не живеят в мястото, където съм се родил или живея. И винаги се убеждавам, че независимо от географските и културните различия, независимо от това, че вътрешният свят на другия не може да бъде изследван, си давам сметка, че този друг изпитва същите емоции като мен. Усмивките, солидарността, доверието са едни и същи, независимо от това, че говорим различен език.
V. S. Творбите ви са силно повлияни от изкуството. Винаги ли сте били толкова повлиян от него, изобщо как го открихте?
П. Г. Изкуството се е родило заедно с човека. Изкуството се е родило в момента, в който човек си е дал сметка, че има сянка. И ако нашият живот е реален, достижим и ако нашето лице не може да се променя, колкото и операции да си правим и колкото и да се опитваме да го променим, тази сянка, която първият човек е видял на стената, е една реалност, която може да представи същността на човека. И оттогава започва историята на изкуството, което ни обединява в нашите мечти, в нашите страхове и в чувствата като човешки същества.
"Джулия"
V. S. Какви са героите на вашите фотографии?
П. Г. Мисля, че човек винаги си избира някой, с когото усеща, че има нещо общо. Освен това търся силата на характера, харизма или скромност, чувствителност и бих казал, не толкова в религиозен смисъл, духовност. Нека да не забравяме, че обектът на един портрет е човекът, който е позирал, но също така това е един актьор, който представя човешката същност. Например тази госпожа, която виждате (на фотографията) при влизането в галерията, която е продавачка и която намерих на крайбрежието на Иберийския полуостров, за мен може да бъде героиня от роман, аристократка или кралица. Това всичко е част от нея, защото аз не съм измислил нищо, само съм я интерпретирал.
V. S Вие един вид вадите на повърхността каквото е скрито у хората?
П. Г. Както в тях, така и в мен и във вас.
"Анибал"
V. S. Сигурно пътувате много, за да търсите вашите герои, как ви променят тези пътувания и тези толкова много срещи?
П. Г. Пътувам много, защото искам да пътувам, но не на големи разстояния, осемдесет процента от моите творби са създадени на Иберийския полуостров, най-вече в Испания, страната, в която живея от 27 години. Но не стоя в Мадрид, всеки път излизам все повече и повече извън Мадрид. Следващото ми пътуване ще ме отведе до хората, които работят в горите в страната на Баските. Те имат една много древна сила, която измерват чрез събарянето на дървета и камъни. И за да отговоря на вашия въпрос - разбира се, че тези пътувания ме променят и ме правят много щастлив.
"Атия"
V. S. Защо се отказахте от съвременното общество и започнахте да търсите тези, да ги наречем, маргинални хора?
П. Г. Първо искам да кажа, не за всички тези лица можем да кажем, че са маргинални. И аз даже си задавам въпроса дали ние от западното общество не сме маргинализирани. 60 милиона души живеят в лагери за маргинални хора, това са само цифри или думи. За мен те не са маргинални лица, за мен това са хора, които имат култура. И когато един народ има история и култура, не се чувства отвътре маргинален. Смятам, че ние произвеждаме тези маргиналности и то най-вече чрез очите и устата си. Разбира се, че поводът за тази изложба не е това, тази изложба се нарича “Различните аз” и това е така, за да споделим нашата човешка същност и да видим нашата човешка същност в тези лица от различни възрасти и от различни георграфски места.
Тук има например един гондолиер от Венеция, един стар архитект от източен Берлин, деца от испански училища, има едно момиче от Австралия, един евреин от Израел, както и портрети на цигански семейства от Севиля. Но по-добре да се вгледаме в техните лица, да чуем техните имена и това е най-голямото богатство, защото лицето и името са най-ценното, което ни принадлежи в голяма степен.
"Айрис"
V. S. Как открихте фотографията, как разбрахте, че това е начинът, по-който искате да се изразявате?
П. Г. Всъщност започнах да се занимавам с фотография преди 15 години. Когато си дадох сметка, че мога да се изразявам чрез фотоапарата. Когато бях много малък, във Франция, това е страна, в която фотографията винаги се е ценяла, открих магията и нейната сила, възможността, която има фотографът да пътува, да се запознава с други хора и да се изразява чрез портретуването.
V. S. Можете ли да кажете, че имате любима фотография от тази изложба, за която се радваме много, че е в София, и ако да, коя е тя?
П. Г. Това е все едно да попитате един родител кое е любимото му дете. Ако реша да изложа някаква фотография, защото не излагам всичките работи, които съм направил, това означава, че я излагам, защото я считам за свое дете, тя е мое дете.
V. S Хубави думи за финал, отново ви благодарим за интервюто!
П. Г. И аз ви благодаря много!
Изложбата „Различните Аз“ на Пиер Гонор е в Национална галерия на площад “Княз Александър Батенберг” до 18 октомври 2015 година.
