Бил Мъри - старият чаровник, който обича Коледа

Актьорът Бил Мъри сложи край на едно пътуване, за да започне следващото – завръщането към себе си.

Има голяма разлика между „външния глас“ на Бил Мъри – актьорът, познат на публиката, безумно известната личност – и „вътрешния глас“, неговият, който сега е решил да му проговори: „След тази поредица от меланхолични филми е време да бъдеш забавен отново.“

Чуйте и двата му гласа от пътуването му до Мароко, от тълпите фенове, приближените му, както и от самия него.
Мъри пътува за Мароко за една снимачна седмица, когато работи по филма Rock the Kasbah. Той и екипът му се придвижват с цял автобус, в който обикновено свири песента на Джеймс Тейлър „Мексико“. Пътуването е вълшебно. Бил вдишва всяка глътка от това приключение. Целият гори. Всяка сцена е чудесна, всяка закачка е ефектна. През уикендите Мъри вика семейството и приятелите си, слушат Джими Хендрикс и Боб Марли, разхождат се по безкрайните плажове...

Една вечер, на път за Рабат, Мъри се събужда изключително превъзбуден: „Мамка му! Няма за какво да се притеснявам толкова. Този филм е убиец! В края на всеки ден лежа в леглото си и си мисля как сме направили перфектната сцена. Остана една седмица до края и няма да спра да празнувам!“.

Година по-късно, докато шофират из Чарлстън, Северна Каролина, един от приближените хора на Бил му напомня за този изблик. А Бил се замисля: „Всичко е различно сега. Защото ти си твоето съзнание. А то е различно. Ядеш различно, спиш различно, пиеш различно. Цялото ти тяло е друго. Времето навън не е същото. Хората по улицата не са тези, които са били. Сякаш молекулите във въздуха са различни. А на теб ти остава само най-основното, което ти трябва.”

Тогава Мъри изкарва колата от пътя и спира. Приятелят му се чуди защо стоят сами в дъжда. Всъщност те се намират до църква, а Бил се взира в кръст, на който някой е написал „прошка“. Стоят дълго време там, докато актьорът споделя, че често се озовава на това място. Приятелят му го намира сериозно замислен и тревожен. Същият този човек е създал героя на Мъри (Ричи Ланц) за Rock the Kasbah. Той му напомня, че идеята за тази роля му хрумнала осем години по-рано, отчасти заради разговор на Бил с филмовия критик Елвис Мичъл. Мичъл бил загрижен заради редицата мрачни роли, в които се въплъщава Бил, и смятал, че те сериозно влияят на живота му, нараняват го. „Виж, животът ти е много мрачен в момента – заявява му Елвис. - И причината да правиш тъжни филми, е именно този факт. Не знам какво си мислиш, че ще стане, но аз съм убеден, че нещата отиват на още по-лошо.“ И наистина е така. От години Бил си мисли: „Боже, как искам да бъда забавен отново! То е като писането…Ако можеш да пишеш, ти просто се нуждаеш от перото. Ако мога да бъда забавен, аз имам нужда от усмивки.“

Веднъж, когато питат Мъри за известността, той казва: „Да си известен, съвсем не е сделка с дявола. Обичам възможността да работя именно това, защото него правя най-добре. По-добър човек съм, когато работя. Аз съм в най-добрата си форма заради постоянния ужас, че няма да изкача поредния връх, заради постоянния ужас, че НЕ съм. Разбираш ли... Че просто не съм там, на този връх. Но не мисля, че известността има нещо общо с този мой страх, че няма да дам максимума от себе си. Човек има своя вътрешен глас, както и своя външен глас. Точно както малките деца. Е, в такъв случай познавате външния ми глас – казва се Бил Мъри, той е известен. Но вътрешният ми глас – там съм Аз. Понякога този глас се чува. Мога да го кажа на глас, но само когато наистина съм в онази моя най-добра форма. Тогава и вие може да чуете вътрешния ми глас.“

И въпреки че актьорът не бленува за известност, то каква любов има в отговор от аудиторията. Неговите колеги и приближени разказват, че дори години след манията по „Ловци на духове“ (Ghostbusters), никога не са виждали такъв култ към някого. Лицето на Бил е върху тениски, възглавници и татуировки. В интернет се пишат статии със заглавия „Защо Бил Мъри е Господ“, издават се и книги, натъпкани с всевъзможни подробности за голямата звезда – всичко, което е казал или направил през живота си!

Ако спрем за секунда и си представим да живеем подобен живот, наистина да бъдем Бил Мъри, то веднага бихме получили паник атака. Как е възможно човек, който е създал сякаш „Мъриканска лудост“, да остане непокътнат? Как се защитава? Неведнъж са го питали, а самият той казва: „Е, по дяволите, правя това от толкова време, а все още съм непокътнат. Ако човек е все още жизнеспособен, значи той все още се разраства. Впечатленията, опитът от живота са останали някъде у вас. Ако имате способността да ги осмислите и трансформирате в нещо, то вие работите, живеете чрез себе си, наясно сте със себе си. Да, звездите блестяха върху мен. Но аз ви питам: Има ли как вътрешното ви Аз, истинското ви Аз, да бъде разклатено, омаломощено или откраднато от вас? Не. Вътрешният ви глас не може да бъде приглушен. Възможно е да не го слушате достатъчно, че да го чуете, но той никога не изчезва.“

Бил Мъри сега се подготвя да посрещне една различна от последните години Коледа – весела и усмихната. Което връща мислите му към миналото. „Като дете никога нямахме пари за Коледа. Аз отчаяно тършувах, с надеждата да открия нещо практично и функционално. Тогава тези неща струваха буквално жълти стотинки.“ Веднъж той решава да зарадва всичките си близки – купува кашу и го разпределя в пакетчета, за братчетата и сестрите си. „Купих ядките около седмица преди Коледа и в един момент се замислих – дали са разпределени равномерно, или може би Нанси има няколко ядки повече... Но Коледа просто събужда желанието да си добър и да изкрещиш: „О, Господи, животът е прекрасен. Братята ми също бяха помислили за мен и имаше и за мен изненада. Всички бяха в добро настроение и нямаше бой както обикновено. И каквото и да бяхме си сторили през годината – на този ден го забравяхме. Това беше нашето малко чудо.“ Същото това чудо, което с годините е пораснало дотолкова, че да успее да извади от неравния път Мъри и да го постави на следващия – този на усмивките. Като началото е сложено с A Very Murray Christmas, филмът, който ще видим на тази Коледа, и който ще ни върне онзи Бил, който кара хората да се смеят.

Гледаме и трейлъра му тук>>