В началото на 2016-та година Медицински център New Life, Пловдив, дари две ин витро процедури с включени стимулации на двойки с репродуктивни проблеми. На връх Бабин ден - денят на родилната помощ, кампанията „Пожелай си!“, сбъдна най-съкровената мечта на две жени - Росица Банчева и Емилия Чаушева, които взеха участие в благотворителната инициатива на клиниката. Условието за участие, освен предварително изложените исизсквания към двойките, беше да напишат писмо, в което искрено и емоционално да споделят своята история.
Няма нужда да ги четем, за да знаем, че всички такива са трогателни и силно емоционални. Тъжната истина е, че все повече хора преживяват много трудности в опитите си да имат дете и имат нужда да знаят какво могат да направят и към кого могат да се обърнат за помощ при проблем от този тип. Затова се срещнахме с медицинския управител на клиника New Life - д-р Добринка Петрова, с която си поговорихме за основните неща, които трябва да знаем за инвитро метода - кога трябва да се замислим, че може би има проблем и е време да се посъветваме със специалист, на какво може да се дължат подобни проблеми, винаги ли се стига до инвитро процедура или бременността може да настъпи и с някакъв вид лечение. Тя ни разказа и за екипа на медицински център New Life, за новостите, които въвеждат в областта на репродуктивната медицина в България, за важната роля на психолога при подобни проблеми и ни отговори на още много други изключително важни въпроси.
V.S. Откога съществува клиника New Life, д-р Петрова?
N.L. От година и половина. Ние сме първата клиника, която е израелска инвестиция в България и използваме водещото израелско know-how в медицината и по-конретно в областта на репродуктивните технологии.
V.S. За кого е създадена New Life?
N.L. За всички двойки, които искат и се опитват да забременеят, но не успяват. Ако опитите им са продължавали година и половина и не е настъпило забременяване, тогава е редно те да се обърнат към специалист акушер-гинеколог, препоръчително в клиника по репродуктивна медицина, в която да се направят изследвания, за да се установи конкретно проблемът, т.е. защо не настъпва бременността. Когато се установят здравословни пречки, които възпрепятстват забременяването, тогава идва моментът на асистираната репродукция, като в нея се включва инсеминация и най-вече инвитропроцедури.
V.S. През какво преминава една жена, която трябва да се подложи на инвитро процедурите, т.е. какво представлява процесът?
N.L. Започва се първо с диагностика и установяване на проблема. Той може да бъде от страна на жената - женски фактор, или от страна на мъжа - мъжки фактор, т.е. проблеми със сперматогенезата и спермограмата. Може да бъде и неизяснен стерилитет, което означава, че всичко в показателите и на двамата е наред, но не настъпва забременяване. Всичко започва с диагностиката и след като се установи проблемът съответно се преценя по какъв начин може да се помогне на двойката.
Когато се установи проблем и се наложи инвитро процедура, жената преминава през дни на контролирана стимулация на яйчника с медикаменти, при която се цели образуването на повече от един фоликул - повече фоликули значи повече яйцеклетки. Мъжът отделя материал и ембриолозите извършват оплождането, след което от 3 до 5 дни по-късно вече оплодените яйцеклетки се връщат в матката на жената. Около 2 седмици след този момент очакваме резултата - дали забременяването е успешно или не.
V.S. От какво зависи успеваемостта на една инвитро процедура?
N.L. Успеваемостта изцяло зависи от възрастта на жената - колкото е по-млада, толкова по-големи са шансовете за успех на процедурата.
V.S. Като цяло сега повече хора ли имат проблеми, отколкото преди години?
N.L. Просто хората започнаха повече да споделят и да търсат лекарска помощ.
V.S. Какви могат да бъдат причините, които да доведат до проблеми от този вид?
N.L. От страна на жената може да бъдат непроходими тръби, които обикновено са в резултат на сексуално трансфесивни инфекции. Това е следствие от сексуалната култура на младите хора или в резултат на предходни оперативни намеси. От страна на мъжа факторите, които определят сперматогенезата и качеството на спермата, са много - алкохол, начин на живот, работа, вредни влияния в средата.
V.S. Играе ли съществена роля за появата на тези проблеми модерният начин на живот?
N.L. Модерният начин на живот влияе дотолкова, че жените отложиха раждането на първо дете. От биологична гледна точка нормалната възраст за това е до 25 години - говорим за жените.
По времето, когато е направено първото инвитро (1978 г.) технологиите са били насочени предимно към женския фактор. Впоследствие, с навлизането на новите технологии и работата в асистираната репродукция, започва да се използва методът иксит, който е специално създаден за мъжки стерилитет. В последните години все повече се работи икси, който представлява микроскоп с много голямо увеличение, което позволява много по-точно морфологично да се избере сперматозоида.
Точно тези нови технологии, които са насочени към мъжкото здраве, ни подтикнаха да създадем първия мъжки център по стерилитет в България. Там се обръща специално внимание на мъжете и техните евентуални заболявания.
V.S. Да речем, че след всички проведени изследвания е установен стерилитет. Винаги ли се стига до инвитро процедура?
N.L. Зависи от стерилитета. Не винаги е задължително да се стигне до крайната мярка. Зависи от причините за него. Ако има запушване на тръби, задължително е инвитро процедура, няма как по друг начин. Но ако се касае за леки до средни отклонения в спермограмата, тогава може да се приложи лечение, с което тя да се подобри. Важно е да се знае, особено от по-младите хора, че е по-добре да не се отлага толкова много посещението при репродуктивен специалист, защото това не дава 100% гаранция, че ще бъде подложен на инвитро. Това изключително много натоварва психически един млад човек. Важно е да разберат, че те по-скоро се обръщат за съвет към специалист, който ще ги насочи към изследванията, които е необходимо да си направят, за да се види до каква степен може да се помогне да не се стигне до инвитро. То е възможността, която последно се предлага от специалистите и то единствено когато няма друг вариант. Ако има някакъв проблем, който не позволява по естетвен път да се създаде поколение, грешката може да е в поправими граници, така че след 6-месечно лечение или 1-годишно лечение да настъпи естествена бременност. Затова е изключително важно да не се отлага посещението и съветването със специалист.
V.S. До каква степен се обвързвате емоционално с хората, които се подлагат на тази процедура?
N.L. Аз съм минала през 5-годишна борба да имам дете и през всичко, което се прави в една инвитро клиника като пациент. Предвид това, че моето дете е заченато с инвитро процедура, доколко мислите, че съм обвързана с пациентите ни? Аз съм една от тях.
Обикновено емоционалното обвързване между тези жени и лекарите, на които се доверяват, е много голямо. Особено ако е успешна инвитро процедурата, те ни възприемат като част от семейството, целия екип. Ние дори не ги възприемаме като толкова като пациенти, колкото като приятели, с които съпреживяваме важен и труден момент. Щом ни се доверяват за нещо такова, значи и те вярват в нас.
V.S. Как подбирате хората, които приемате в екипа си?
N.L. При създаването на клиниката, когато подбирахме екипа, ние вече познавахме хората, с които работим. Познавахме ги като специалисти. Подбрани са от една гледна точка по професионализъм, от друга гледна точна - емоционално. На голяма част от екипа децата им са от инвитро процедури. Екипът ни знае през какво минава всеки един от нашите пациенти, защото почти всички са минали по този път пряко или косвено. Имаме и условие да знаят поне един западен език и, разбира се, да имат нужното за това висше образование.
V.S. Голям ли е екипът ви?
N.L. Ежедневно на работа са над 20 човека. В екипа на всяка инвотро клиника се включват акушер-гинеколози, акушерки, анестезиологични сестри, анестезиолози, ендокринозоли, психолози, ембриолози, администрация.
V.S. Държавата покрива ли някаква част от опитите за забременяване с инвитро процедури?
N.L. България е една прекрасна държава, която покрива 3 опита. В много малко държави по света го има това. За много семейства обаче тези 3 опита не стигат, просто не се получава. Често тези хора остават без надежда и без вяра, което е най-страшното.
V.S. Защо хората да изберат New Life?
N.L. Никога не сме били агресивни в рекламата си и не искаме да принуждаваме никого да ни избира. Винаги сме се опитвали да направим нещата социални, така че да бъдем достъпни до хората. На никого няма да откажем, дори съвет на кауза пердута, няма да откажем най-малко консултация, да помогнем, ако трябва психологически да се заемем с даден случай, така че да знаем, че когато нощем заспиваме всичко това не е било реклама. Идеята ни е наистина да помагаме на хората с каквото можем.
V.S. Кога е моментът, когато един човек разбира, че има нужда от помощ? Колко време трябва да премине в опити, преди да светне лампичката на съмнението, че може би има някакъв проблем?
N.L. По старите нормативи се препоръчваше за жена на възраст приблизително 25 години, която в рамките на 2 години прави опити и не настъпи бременност да се обърне към специалист за консултация. Сега нормата е година и половина. Когато става въпрос за жена на около 35 години - нормата е от 6 месеца до 1 година. Това е моментът, в който е добре да се обърнат към специалист за консултация, при която ще се установи какъв е и дали изобщо има проблем и как той може да бъде преодолян.
V.S. Казахте, че работите и с психолози. Вероятно това е доста важен фактор, особено при двойките, които се опитват дълго време и не постигат желания резултат.
N.L. Особено при жените, има голяма нужда от това. Особено когато в обкръжението им започват да се раждат деца и виждат, че при другите се получава много бързо, а при тях сравнително дълго време не може. Тогава се посява мисълта за голям проблем, едва ли не непреодолим. Жените винаги я имат тази мисъл, много се задълбочават в мислите си. В следствие на което стават изключително емоционални, много потиснати, започват да мислят само за това. И тук идва важната роля на психолога.
V.S. Има ли вариант, в който дори с инвитро процедура да не може да се забременее?
N.L. Има случаи, в които след много опити все още не се получава, но дори при тях има начини да им се помогне. Има случаи на млади жени с изчерпан яйчников резерв. Ние остаряваме по-бързо, отколкото мъжете. Остаряват ни и яйчниците - ние имаме фиксирани начални фоликули. Раждаме се с 400 000 яйцеклетки, а овулираме само 400. Предвид тенденцията да раждаме първото дете по-късно за сметка на развитието си и на кариерата си, бавим дори развитието на връзките си нарочно и то ако сме отделили изобщо време за връзка.
V.S. Това е един въпрос, който предполагам, много хора си задават, затова го задаваме и ние: Когато се стигне до инвитро оплождане с донорски яйцеклетки, детето, което се ражда впоследствие не се ли възприема като един вид чуждо, т.е. чисто генетично днк-то не е ли чуждо?
N.L. Това дете е на жената, която го носи в утробата си и която го роди и се грижи за него цял живот. Освен това по нови проучвания съществуват данни, че от ембриона към майката се предават гени, т.е. има преплитане на генетика, докато то е в утробата й. От чисто психологическа гледна точка това трудно може да бъде разбрано от хора, които не са преминали през това дори косвено и които все още не са се замисляли да имат деца, но това дете е дете на майката, която го износва.
Един добър нагледен пример е кръвопреливането. Тогава отново има преливане на чужди гени чрез чуждата кръв. При инвитрото се прехвърля една клетка, а при преливането на кръв - хиляди. Разликата е в начина, по който го възприемаме. Преливането на кръв в 21. век е прието за нещо абсолютно нормално, но все още има много хора, които не приемат инвитрото по този начин.
Съществуват фондации, които помагат на жени, които нямат собствени яйцеклетки. На тяхната страница във facebook има писма на жени, които се нуждаят от яйцеклетки, които описват например “как си представям моето дете, как не мога да имам дете и как се надявам някой да ми дари”. От друга гледна точка пишат жени, които вече са дарили свои яйцеклетки. В тази фондация работят жени, които са дарявали яйцеклетки. Изключително интересно е да се прочете тяхното мнение. Една от жените, наскоро четох, беше озаглавила писмото си “Какво бих казала за себе си” - толкова невероятно беше написано, че всеки може да разплаче.
V.S. Какво важно нещо, което трябва да знаят читателите ни, пропуснахме да споменем?
N.L. Най-важният момент е превенцията. Момичетата могат да се предпазват от последиците от такива репродуктивни проблеми чрез крио замразяването. То най-общо представлява замразяване на яйцеклетки. Има си определена възраст до която може да се направи това. В световен мащаб показанията са до 38-годишна възраст. След тази възраст вече яйцеклетките ни нямат този генетичен заряд и честотата на различни генетични заболявания е по-голяма. Затова колкото е по-млада жената, когато го направи, толкова по-добре за детето.
More from View Sofia
Finally, Дрейк показа очарователния си син Адонис
He cute, ain't he?
Барак Обама излезе от Белия дом и стъпи в своя! Вижте го отвътре!
В началото на 2017 година Барак Обама официално ще е предал ключа за Белия дом на новият президент на САЩ - Доналд Тръмп...
Кати Прайс осиновява българче
Документалният филм за изоставените деца в България, излъчен по британската телевизия BBC, разтопил сърцето на секссимвола Кати Прайс...
