Четиво в четвъртък: "Дъблинчани" от Джеймс Джойс

Джеймс Джойс (1882–1941) е ирландски писател и поет, един от най-влиятелните творци на двайсети век. Заедно с Марсел Пруст, Роберт Музил и Франц Кафка той е знакова фигура в развитието на модерния роман...

Авторът: 

Джеймс Джойс (1882–1941) е ирландски писател и поет, един от най-влиятелните творци на двайсети век. Заедно с Марсел Пруст, Роберт Музил и Франц Кафка той е знакова фигура в развитието на модерния роман. Световната си известност дължи преди всичко на романа „Одисей“ (1922), като другите му значими творби са сборникът с разкази „Дъблинчани“ (1914), романите „Портрет на художника като млад“ (1916) и „Бдение над Финеган“ (1939).

Въпреки че по-голямата част от живота на Джойс преминава извън страната, ирландските му преживелици предоставят голяма част от темите в произведенията му. Светът в тях е здраво установен в Дъблин и отразява живота на автора в семейството му, проблемите му с Католическата църква, както и случки с приятели (и с врагове) от ученическите и студентските му години. Смесицата от щрихи на родното място с тези на дългите му пътувания из Европа превръща Джойс в един от най-космополитните и в същото време – един от най-привързаните към родината си англоезични модернисти.

Книгата:

"Дъблинчани" съдържа петнайсет необикновени истории, първоначално издадени през 1914 година. Книгата създава удивително живо и натуралистично изображение на живота на ирландците от средната класа в Дъблин в началото на двайсети век, разкривайки детството, юношеството и зрелостта на героите. Сборникът шокира тогавашния литературен свят с графичния подход при описанието на интимни сцени и съчетанието от безпрецедентен документален реализъм с кинематографичен изказ. Много от героите в „Дъблинчани“ се появяват с малки роли и в знаковия роман на Джойс „Одисей“.

Сборникът с разкази "Дъблинчани" на издателство Колибри очакваме от 22 февруари по книжарниците.

"Дъблинчани"

Тоя път за него нямаше никаква надежда: това беше третият удар. Вечер след вечер бях минавал край къщата – беше през ваканцията – и се бях вглеждал в осветения квадрат на прозореца: и вечер след вечер го бях виждал да свети с все същата слаба и равна светлина. Ако е умрял, мислех си, щях да видя отражението на свещи върху платнената завеса на прозореца, понеже знаех, че до главата на мъртвеца трябва да бъдат поставени две свещи. Той често ми казваше: Скоро ще си отида от тоя свят, но аз смятах, че говори празни приказки. Сега знаех, че е било истина. Всяка вечер, като се взирах нагоре в прозореца, аз тихичко произнасях думата парали¬за. Тя винаги бе звучала някак странно в ушите ми, също като думата гном в Евклидовата геометрия и думата симония в катехизиса. Но сега тя ми звучеше като името на някакво зло и греховно същество. То ме изпълваше с ужас, но все пак аз копнеех да се приближа до него и да хвърля поглед върху смъртоносното му дело.
Дядо Котър седеше край огнището и пушеше, когато слязох долу за вечеря. Докато леля сипваше овесената каша в чинията ми, той подхвана, но тъй, сякаш се връщаше към нещо вече казано:

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.