Когато говорим за световен арт елит, обикновено в мислите ни изплуват грандиозни откривания в Лос Анджелис, панаири в Лондон или пък търгове в Хонконг. Няма как да ни хрумне дори и за миг за място като ферма в малко градче. Но именно там се основават едни от най-влиятелните хора в света на изкуството.
Швейцарската двойка Иван и Мануела Върт са не просто съпрузи, а и отбор. Наскоро те достигнаха върха на годишната класация на ArtReview, в която избират 100-те най-влиятелни личности в съвременното изсуство. Иван и Мануела застанаха на плинта и си спечелиха завистта на цялата арт индустрия.
Иван и Мануела Върт
Предишни победители на ArtReview са сър Никълъс Серота, директор на лондонския музей „Тейт”, който се превръща в най-посещаваната туристическа атракция в света, и китайският съвременен художник Ай Вейвей. Но за разлика от другите победители, фамилията Върт не стига по-далеч от галериите Frieze.
Може би заради нестандартния им стил?
Ай Вивей
Двойката обаче е с несломим дух и нещата за тях бързо се променят. Те решават, че нямат нужда от сцена. Те могат да си направят такава. Ето как се ражда галерията им в малкото градче Брутън, Съмърсет, която се превръща в световен арт център.
Трудно е да си представим космополитния Дейвид Зуирнър (притежател на David Zwirner Gallery) да цапа обувките си в Брутън. Но семейство Върт са прегърнали селския живот с учудващ ентусиазъм.
Друга причина за ниската им популярност, въпреки че са силни играчи в света на изкуството, е, че те умишлено бягат от всякаква публичност и шум. Мануела например е успяла да остане почти невидима в медиите, докато Иван е по-известната фигура. Със сигурност не може да бъде описан като срамежлив. Баща му е архитект, а майка му е училищна преподавателка. Върт израства в Санкт Гален, в подножието на швейцарските Алпи. Първият му допир с продажба на изкуство е, когато е едва на седем години: той и братовчед му правят копия на скулптурите на Алберто Джакомети и Хенри Мур. Продават всяко копие за 75 франка. Тази изключителна страст започва да го преследва оттогава. Когато е на 16, отваря търговска галерия, и тъкмо, защото е още ученик, често е подценяван. Иван постоянно се сеща: „Все бях твърде млад...”. Три години по-късно, през 1990-а, той става частен търговец в Цюрих. Скоро след това, в търсене на средства, за да си закупи Пикасо и Шагал, Върт се доближава до магната Урсула Хаусър. Тя бързо приема предложението му и започва бизнес с него. Урсула запознава младия търговец с дъщеря си – Мануела. Върт е силно развълнуван от това ново познанство за разлика от Мануела, която първоначално го смята за млад и арогантен.
Уви, когато Иван и Урсула основават Hause&Wirth през 1992-а, Мануела става негова секретарка и четири години по-късно се женят.
Ще разочароваме тези, които очакват екзотична и неудържима предистория. Двамата градят живота си заедно оттогава. Имат галерии в Савил Роу и споделят нови идеи. Иван поема продажбите изцяло. В интервю за Vogue дори се шегува, като казва: „ Жена ми трудно се разделя с разни неща и е твърде любезна, за да се натрапва на хората. Това е чудесно за мен, тъй като аз плащам сметките.”
Урсула Хаусър от своя страна държи нещата под око и казва, че тайната рецепта за успешен бизнес е това да подхождаш с хората, с които работиш, като със семейство.
Под ръководството на двойката Hauser&Wirth се разраства повече от две десетилетия, като се нарежда до най-елитните търговски галерии в света - тези на Зуирнър и Лари Гагосян.
Брандът, роден в Цюрих, днес се разпростира в цял свят и достига над 23000 кв.м.
Изглежда за пореден път виждаме как талант, съчетан с амбиция и мечти, винаги е правилният път към успеха с главно У. Остава ни само да наблюдаваме с какво ще ни изненадат семейство Върт. Защото тяхното верую е „Да колекционираш е като болест. Спираш тогава, когато умреш.”
More from View Sofia
Love to quote: 10 вдъхновяващи цитата от незатихващата Мария Калас
"Човек и добре да живее, все някога среща Мария"...
„ДУМИ НА 4 ГУМИ“ гостува на фестивала „София диша“
Книжарницата „ДУМИ НА 4 ГУМИ“ е малка и уютна, събрала българския книжен свят в един бус...
Валентин Ганев, ЕДИН ХЪШ НА 60!
... Мисля, че всеки човек търси себе си до края на живота си. И едва ли се намира някъде.