„Ходенето по мъките” в днешни дни има коренно различни измерения от онези страдания, които са имали родителите ни и техните родители. Днес Човекът се движи паралелно в единственото обозримо пространство по начин, по който се отделя все повече от земята, която ни е приела за временни гости. Всички уж вървим, уж мислим, уж говорим, уж чувстваме, а някак като че е през невидимо стъкло, „пазещо” ни от… самите нас. И сякаш сме слепи за пробилото пръста първо кокиче, глухи за песента на птицата в парка, вкаменени за зачатъчната усмивка и недоразвити душевно за да стиснем ръцете си и да си благодарим…
За какво ни остава време, сами знаем. Или може би – не. Възможно е да го губим между пръстите си, опитвайки да ги стискаме за маргинални ходове. И така да смачкваме най-ценното и истинското някъде между фалангите си. Дали да се разходим с приятели, дали да потичаме с кучето, дали да поиграем с децата си, да се обадим на родителите си, да помогнем на някого?!? Или да сготвим, изчистим, оправим къщата и да седнем пред телевизора с телефон в едната и дистанционното в другата ръка! Имаме избор! А и можем да съчетаем нещата – Господ ни е дарил с интелект, казват…
Не е изключено да си „причиним” и удоволствието да помълчим, докато съзерцаваме нещо красиво, проницателно и далновидно. Да попием от мечтите, мислите и щенията на другите. Да сверим часовниците си в тази посока и да видим чий секундарник отчита по-бързо. Или по-бавно.
Мариус Куркински за пореден път разгръща и доказва огромните размери на таланта и духа си като режисьор, поставяйки на сцената на Народния Театър постановка по приказката-пиеса на белгийския драматург, поет и философ и носител на Нобелова награда за литература - Морис Метерлинк, „Синята птица”. Премиерните спектакли можете да гледате на 24 и 25 март, 2 и 24 април 2016 г. на Голямата сцена, от 19.00 ч. За чудодейното синьо мечтание са се погрижили още Невена Стефанова - с превода, Никола Тороманов - сценография и костюми, Емилиян Гацов – Елби – музика, Андреа Попова - асистент сценография и костюми. В ролите на търсещите Божественото добро ще гледаме:
ДИМИТЪР НИКОЛОВ, ВАНЕСА ЛУ, РЕНИ ВРАНГОВА, ИЛИАНА КОДЖАБАШЕВА, ВЕСЕЛИН АНЧЕВ, ВАСИЛЕНА ВИНЧЕНЦО, ВАЛЕНТИН ГАНЕВ, ВИКТОРИЯ КОЛЕВА, ДЕЯН АНГЕЛОВ, ПЛАМЕН ПЕЕВ, МИЛЕНА АТАНАСОВА, АЛБЕНА КОЛЕВА, ДАРИН АНГЕЛОВ, ДАМЯН ТЕНЕВ, ВИКТОР ТАНЕВ, ЦВЕТОМИРА ДАСКАЛОВА, СОФИЯ БОБЧЕВА, БЛАГОВЕСТ БЛАГОЕВ, БИЛЯНА ПЕТРИНСКА, ТЕОДОР ЕЛМАЗОВ, АЛБЕНА СТАВРЕВА, ВЯРА ТАБАКОВА.
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
На репетиция, часове преди първата премиера на „Синята птица”, Мариус събра цялото театрално войнство, за да ни покаже част от вълшебството и да сподели с нас вдъхновенията и размислите си, относно пиесата, и не само. Въпросите към него задавахме заедно с колеги от други медии.
.jpg)
- Защо избрахте да направите „Синята птица”?
М: Избрах „Синята птица”, защото мисля, че живеем в период на много скитания – вътрешни, душевни, физически… Много изтощение, сред различни видове живот, и много роли, смесване на информация и различни видове присъствие. Аз, като режисьор и актьор, се нуждаех от някакво пречистване и поисках да се обърна към спомени от детството, които винаги действат по този начин и са едно много красиво място, на което се завръщаш. Те са голяма опора и „там” си спомняш, че си се родил вярващ в Бога, без никой да ти е казал защо и как. И пак „там” си спомних как преди години, когато бях дете, покрай Коледните и Новогодишни празници излъчиха филма „Синята птица” и аз без тогава да знам , че ставам актьор, явно съм успял да смеля, възприема и усетя цялата информация на Морис Метерлинк за търсенето на тази птица.
Подобни усещания се случват обикновено в детството и просто след всички скитания във времето на душата и тялото, когато човек се чувства по някакъв начин омърсен, уморен, рухнал от живота и виновен към другите, просто има нужда от някакво спасение и връщане в тази чистота на детството и спомените. В това число и аз. В тази пиеса момчето, главният герой Тил Тил сънува, бленува за търсенето на синята птица и щастието, за да може да помогне на едно болно момиченце, което не може да ходи. Тил Тил иска да извърши чудо, защото момичето желае птицата, същността й, а той иска да посети, да се посвети, да помогне на някого. Нещо, което ние сме забравили какво е и не правим – да дадем част от себе си на някого, да помогнем, да спасим. Тази пиеса изобилства от Спасяваща информация и е по-скоро за големи хора, не за деца, макар че и те биха я разбрали по своему. Пиесата е религиозна, посветена е на вярата. Не случайно действието, сънят на детето, се развива преди Рождество Христово и то на другия ден разбира, че Синята птица е във всеки един дом и човешка душа. И че трябва просто да направи един жест – да посети, да види, да даде на другия птицата си, в случая – болното момиче. И то да оздравее САМО заради жеста и заради това, че си навестил някого, дал си му нещо от себе си и чудото става!
- Това ли всъщност е щастието – да дадеш от себе си?
М: Може би е това, но не се наемам да давам определения за „Синята птица”, защото авторът е много по-високо от нас и е направил така, че Тя за всеки от нас поотделно да бъде нещо различно. Не случайно и самата светлина, в тяхното пътешествие, я търсят на различни места – от страната на спомена, при мъртвите баба и дядо, в гробището, в Царството на бъдещето и неродените деца… Разбирате, че това могат да бъдат пространства във всеки един човек, които да имат различни имена – синя птица или нещо друго.
- Защо е толкова трудно всеки един от нас да открие това пространство, тази „Синя птица”?
М: Ами… защото не вярваме! Защото забравяме за вярата и сме затрупани в потребителското, консуматорството, убиваме душите си още от деца и живеем в общество на неверие! А злото си върши бързо и много добре работата. Съжалявам, че си позволявам така да говоря, но това е причина.
- Преди години поставихте пиесата на сцената в НАТФИЗ, сега пак посягате към нея. С какво е актуална днес „Синята птица”?
М: Да, това беше през 1998 г., втората ми режисьорска работа. Тя е меко казано актуална, ако се обърнем назад във времето. Сега си позволявам да направя тази мащабна, в 12 картини пиеса в трупата на Народния Театър и с актьори от театъра. Тук е едно от малкото места, на които мога да разгърна тази огромна пиеса с целия й текст и в целия й красив мащаб и да си позволя по-дълъг спектакъл с антракт. Хората обичат да идват в този театър на представления с антракт. А театърът е една институция, която държи на това - по-дълго време хората да присъстват в театрално пространство. Което изисква от тях мълчание! Те не са вкъщи, не щракат с копчета по дистанционното, не сменят канали, не правят каквото си искат. Не! Българският театър изисква от зрителя мълчание и съзерцание в проблема на другия, нещо, което в нашето общество е голям дефицит. Всеки много говори, много споделя, бълва се много непремислена информация, която има свойството да убива, да затрупва мисълта, да обърква умовете и душите на хората. А театърът дава възможност на зрителя за това жадувано мълчание и съзерцаване. И когато разполагаме с такъв невероятен ум, като този на Метерлинк, с толкова много информация в текста му, която е едно дълбоко и вътрешно пътуване на душата, би било грехота да не се направи така, че словото да бъде водещо и видяно от хората. С по-малко интерпретации, режисьорски измишльотини и с повече вслушване в думите на автора, който явно свежда Божествена информация, която е спасителна!
- Как избрахте актьорите?
М: В Народния Театър правя вече седма постановка и избрах тези, с които и преди съм работил като режисьор и които обичам. Това е взаимно обучение, което се случва в една театрална трупа – аз, доколкото мога, да ги уча на актьорско майсторство, вследствие на моно-спектаклите, които съм играл, а те ми дават онова, което са научили като актьори. Смея да кажа, че имам интуиция за актьорския талант и следя какво се случва в Академията, така че опитвам да спомагам за създаването на едно общество, в което да има горе-долу нормална работа. Затова има и нови попълнения, каквито са Ванеса Лу - Метилус и Димитър Николов – Тил Тил, които сега завършват НАТФИз и за тях това е дебют на професионалната сцена с тези сериозни роли.
.jpg)
.jpg)
Не обичам да се превъзнасям, но за хората в момента е много тежко, независимо от средата им. Така че не искам да натрупвам в главите им излишна информация, а просто чрез вас, медиите, за което съм ви много благодарен, че обръщате внимание на театъра, се опитвам да поканя хората на едно душевно пътешествие. Благодаря, че се вглеждате не само в злото и трагедиите, които, разбира се, са ужасяващи, но и помагате за това да се видят и хубавите неща, които се случват в нашата страна и планетата ни. Иска ми се да убедя хората, че има надежда затова, че всеки следващ ден и час могат да бъдат по-добри. Събрах актьорите с надеждата да се свърши работата, която са си избрали, за която са мечтали с години, така, както и аз съм мечтал преди време, за която и публиката копнее. Да си свършим добре занаята – актьорски, режисьорски, художествен, композиторски, осветителен и т.н. Това са страшно много хора, голяма трупа, цяла институция, работеща в сплотен екип и отдаваща живота си на онова, което прави, която според мен си върши чудесно работата. Казвам го като човек, който е играещ актьор, освен режисьор, и по някаква причина съм всяка вечер на сцена.
- Значи посвещавате „Синята птица” на всеки, който помни детството и сънищата си?!?
М: Да. В никакъв случай не искам и не бива да звучи сантиментално. Напротив – това са най-строгите неща. Но тези детски сънища са пуснати свише и осветяват един път и озаряват една мечта. Обаче ако детето запомни и след това служи на тази мечта през живота си и успее да устои да я изпълни. За това бленуват и актьорите. Но това не се случва само в нашите среди, а и във всички други области.
- Къде да търсим „синята птица” – в или извън себе си?
М: Много хубав въпрос! Аз съм на мнение, че преди всичко трябва да я търсим в себе си, изначално, но търсейки я да не нараняваме другите, защото това е голяма грешка! А преди да сме почнали да се взираме в себе си трябва да сме сигурни, че сме се погрижили за останалите. И това е посланието ми към младите хора и децата, които растат в страната ни, защото родителите им са подложени на големи изпитания и често не могат да им подсигурят дори и най-необходимото. Следствие на което изпадат в криза, депресия, боли ги от това. И ако могат децата да бъдат малко по-спокойни, умни и смирени, ще могат да прощават.
- Кой е любимият Ви образ от пиесата и какво Вие бихте изиграли?
М: Ами аз…, ей го сега, пак ще кажете: „Егоист! Не спря с актьорското си его!”, но бих я направил и на моно-спектакъл „Синята птица”, защото всичко това е в мисълта на един човек. Не знам дали имам любим образ, макар че героят е един, а всички останали са онова, които той открива, до които успява да достигне и които се материализират в душата му. И като че ли бих изиграл точно Тил Тил, тъй като той е посетеният от феята и на него му се казва, че ТРЯБВА ДА ПОМНИ, ТЪРСИ, СПАСИ И ВИЖДА НЕЗРИМОТО цял живот. И той успява!
.jpg)
More from View Sofia
Неузнаваеми Блейк Лайвли и Джъд Лоу в трейлъра на The Rhythm Section
Канадската премиера на The Rhythm Section (лентата все още няма официално заглавие на български) е планирана за 20-ти ноември.
Седмицата в СТЪПКИ: Къде, какво и защо от 13 до 19 юни
Въпреки времето и тази седмица оставаме верни на себе си и ще направим уверени стъпки напред...
Народен театър "Иван Вазов" с три премиери през месец март
Народен театър "Иван Вазов" пусна в продажба билетите за предстоящите си три премиери през месец март...
