Андон Георгиев, познат като AndonastY е от онези артисти, чието изкуство никога не ти е достатъчно. Обича да се вглежда в детайлите и да ги ползва като обобщения на образите, които рисува. Не се определя точно като илюстратор, нито пък художник, а по-скоро търси начин, чрез творчеството си, да обедини дизайн, илюстрация и продукт в нещо, което да е възприемчиво и красиво. Не обича да се самоопределя и страни от организации, групи и конкретни общества. Често хипнотични, рисунките му провокират сериозни теми, но пък те отнасят към един по-добър свят, където всички, малко или много, искаме да бъдем. Споделя, че затварянето в рамки задушава, а пък красивото създава форма навсякъде, стига да имаш очите и усета да го видиш. А пък ако не сме го засекли на поредната изложба, можем да намерим негови творби на ето ей тези места в мрежата:
www.behance.net/Andon_astY
www.facebook.com/Andonasty/
www.advertisingartists.eu
V.S. Какво те вдъхновява и мотивира? Какво те тласка напред?
А.Г. Обичам да правя точно това, което ми харесва. Влияя се от много артисти и всякакъв вид изобразително изкуство и намирането на общия път и честността в изразяването ме мотивират да търся. Колкото и дълъг и заобиколен да е пътят на себеопознаване и развитие, все пак пейзажът отстрани и това че има резултат са най-силният двигател.
V.S. Как избра Берлин? Или той теб?
А.Г. Избрах Берлин, защото имах познати там, които вече познаваха обстановката малко или много и реших да се впусна в предизвикателството. В началото не гледах сериозно на учението си там, но пък средите, в които бях (имаше страшно много хора на изкуството), общото настроение и многообразие на града ме завладяха и повлияха неимоверно, което в последствие ми даде да разбера, че и Берлин е избрал мен. Няма нищо случайно, всичко е нарочно!
Харесва ми, че хората проявяват голямо разбиране към изкуството, те са израстанали в среда, в която на всяка крачка се случва нещо, което ти привлича вниманието и обогатява. Вероятно и за това ме възприеха бързо и поканите за изложби не закъсняха.
V.S. Всеки творец преминава през различни периоди. Ти къде си сега?
А.Г. Силно се надявам, че винаги ще съм в период, в който да се изненадвам от самия себе си. Търсенето е на първо място – ето, почвам да си търся тънкописците и все се изненадвам, че са ми в другото яке.
V.S. Как възприемаш арт-сцената у нас? Кое е силно и какво ѝ липсва?
А.Г. Има страхотни творци и непрекъснато разбирам за нови, което е въодушевяващо. Случват се изложби и мероприятия, които са различни и мотивиращи. Липсва обаче искреност на много творци и организатори. Когато превес взимат модни течения, кухи думи „затворени общества”, то много малко остава от изкуството, създава се една лъскава опаковка, която бързо привлича зрители без собствен вкус, а съдържанието е твърде маниерно и дребно. Но пък се радвам, че познавам много хора, които творят наистина заради удоволствието и стремежа да се себеизразят, независимо от моди, наложени възприятия... моите уважения към всички тях!
V.S. А има ли определена тема, към която се връщаш често, за да доразвиваш?
А.Г. Ооо, да! Черепите! Когато бях на 3-4 години, баща ми ми нарисува пиратски кораб, на който се вееше флагът на Веселия Роджър. Така се впечатлих, че изрисувах всичко в черепи. Има нещо магнетично в кухите им очни ябълки, и по-скоро ги виждам пълни с живот и с тях може много да се експериментира.
V.S. Ако не беше художник, накъде щеше да се насочиш?
А.Г. Към Терминал 2... или към свиневъдство – виждам има някои тръгнали от там и доста успели в живота.
V.S. Как започва твоят ден?
А.Г. Започва рано, по някаква глупава причина се събуждам обикновено към 6 сутринта, дори и да съм си легнал в 3. Съответно, докато не изпия огромна доза кафе, избягвам да се поглеждам в огледалото. През това време преглеждам новите глупости из нета, слушам радио... и водя сина си на детска градина. Това е любим момент – двамата по мъжки си имаме своите 10 минути.
V.S. А как завършва?
А.Г. Хаха – обикновено с разговори на маса с жена ми Олеся. Не знам как се намерихме такива диванета и двамата – бохемски настроени, но е много хубаво...
V.S. Имаш ли хоби, коренно различно от това, което правиш по принцип?
А.Г. Обичам да готвя. Жена ми и синът ми твърдят, че правя страхотна пица.
V.S. Коя е техниката, която предпочиташ и защо именно нея?
А.Г. Не знам дали се нарича с конкретно име, но обичам да рисувам с тънкописци и маркери. Харесва ми ясната и точна линия, която оставят. Понякога правя точици, друг път – тиренца, абе явно изписвам някакъв SOS чрез морзовата азбука на илюстрациите ми, ама няма кой да ме чуе!
More from View Sofia
Фотограф, майстор на уиски, бизнесмен - Бил Оуенс пред ViewSofia
За него е трудно да се пише, чак когато го чуеш да говори, разбираш истинския смисъл на израза „може да те купи и да те продаде, без дори да усетиш“...
През седмицата ще видим... Или най-интересното в афиша на града 16 - 22 февруари
Сдружение Трансформатори са вечната въпросителна в този град – започват дискусии за средата ни, архитектурата, начина, по който се движим и живеем заедно...
Миланската La Scala откри сезона с "Борис Годунов": Руската култура не може да бъде отменена
Вчера, 7 декември, най-прочутият оперен театър в света - Ла Скала в Милано откри новия си сезон. За премиерната представление бе избран шедьовърът на Модест Мусоргски "Борис Годунов". Впечатляващ бе мащабът на вечерта: сред гостите се появиха много влиятелни хора и политици, включително новият италиански премиер Джорджия Мелони, президентът Серджо Матарела с дъщеря си Лаура, министърът на културата Дженаро Санджиулиано и ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен