Следва

Тазгодишните номинирани за Награда за изкуство „Стоян Камбарев”

Люба и Стефан - двойна порция любов - подарък за Великден, част 1

Благодарение на техните ръце, очи и усещания, също и на безкрайната и безрезервна отдаденост към изкуството, ние можем да видим и почувстваме в пълната им сила божествените иконописи...

People of art преди 8 години

Дни преди Великден. Срещаме ви с най-одухотворената двойка (другата седмица сме ви подготвили още една), която имаме честта да познаваме. И двамата рисуват, но не само икони - те докосват с поглед всяка извивка на душата, защото са творци, които са избрали да се обичат и да минават заедно през бурите на живота.

С ръка на сърцето можем да кажем, че Люба и Стефан са едни от най-земните и чисти хора, до които сме се докосвали! Или по-скоро – които нас докоснаха по техния бистър и възвишен начин. Онова, с което се занимават, ги носи по едни други вълни, качва на едни други върхове, отваря сетивата им по един друг начин. Те рисуват, създават, общуват и връщат облика на икони и свети места. Икони и места, заради които човек отива да се уедини, да открие отговори на въпроси, да намери себе си. И благодарение на техните ръце, очи и усещания, също и на безкрайната и безрезервна отдаденост към изкуството, с което се занимават, ние можем да видим и почувстваме в пълната им сила божествените иконописи, които Люба и Стефан рисуват, репликират и реставрират. От известно време работят на две много хубави места. Едното е в църквата в Куриловския манастир в Нови Искър, която е още от 16 век. Живописта в нея е средновековна, което не е често срещано в България.

Ангели

През 19-и век е била замазана с други стенописи и мазилки и сега те ги свалят и разкриват една много хубава живопис от 16-и век. Работата им е бавна, защото е много трудна и отнема време. „В манастира, който е сравнително близо до София и всеки може да отиде да го разгледа, разказва Стефан, има един монах, който е много доброжелателен, опитва всячески да подпомага, намира средства и е главният двигател на идеята за реставрация. Говори се, по-скоро като църковни предания, че стенописите в църквата ги е рисувал Св. Пимен Зографски, който е помагал активно за направата на стотици манастири и църкви не само в този район (Православната църква обявява Пимен Зографски за светец и почита живота и паметта му го на 3-ти ноември, дата, официално обявена като ден на българските художници).Другото прекрасно място, на което сем. Стефанови работят, е Гигенският манастир близо до Перник. То става известно и много посещавано поради факта, че там има лековита вода. Манастирът се възстановява буквално от руини. Църквата в него, която датира от началото 19-и век, е била използвана за обор и какво ли още не, но не и по предназначение. В момента е направена много добре, както и пътят до нея. На този етап Люба и Стефан реставрират стенописи от 1814 г. в църквата., като същевременно правят ново изписване с други, които са напълно съобразени и отговарят на стила на старите и този на църквата.

„Обикновено аз се занимавам с реставрацията, а Люба – с нови стенописи и църкви, споделя още Стефан. Изписали сме няколко такива – в Нови Искър, района на Карнобат, с. Царичина, с. Гуляновци, в северния параклис на църквата „Св. Седмочисленици” в София и др. А Люба добавя: Работата е дълга, продължителна, бавна и ангажирана все със силови предизвикателства, свързани с вдигане и пренасяне на тежки предмети, катерене по скелета, съобразяване с времевите рамки на деня и сезона – тъмно, горещо, студено… Напоследък направо се пропихме от студ в църквите, но не можем да откажем, защото работата ни тегли и знаем, че ако не го направим, работата сама няма да се свърши. И пак опираме до компромиси, и така!”Жалват се, че вече почти не реставрират малки картини от маслена живопис, тъй като времената са се променили, от което и вида на труда им. През 20-е години, в които работят, виждат как колекционерите изкупуват доста неща, докато другите купувачи на старо изкуство - банките, след няколкото сътресения в тези среди вече не изкупуват картини като основен капитал. Оказва се, че бащите на Люба и Стефан – и те възпитаници на НХА и хора на изкуството, се познават преди да разберат, че някога ще станат роднини - подготвяли са се при един и същ учител по рисуване преди да влязат в Академията. Когато Люба решава да съобщи новината, че ще се омъжва, за всички било изненада - със Стефан се сближават във времето без изобщо да знаят за общите интереси и учения на родителите им. „Спокойно е можело да го няма това съвпадение – винаги някой от рода е „издънка”!” , казва на шега тя. А те двамата са като тенджерата и похлупачето, като иглата и конеца, като ръката на художника и четката, която държи, като Ин и Ян… Те са създадени един за друг! И абсолютно отдадени на другия и рисуването, без което никак не могат. Както и един без друг. Може би не случайно са заедно вече четвърт век и все още толкова обичащи се! Любовта и желанието на единия да дава обич, да бъде обичан и любим (каквото е славянското значението на името на Люба) са намерили своите корона и венец (което е старогръцкия прочит на името на Стефан) и взаимно се допълват и образуват неразрушима спойка, въпреки времето и пространството. Поне това видяхме и усетихме ние, когато отидохме на гости в семейство Стефанови от Костинброд, едни от най-ценените в областта на иконопиството и реставрацията у нас. Посрещнаха ни с някаква картофена вкусотия (извиняваме се, че забравихме името й!), топло кафе и вкусен кекс. Говорихме си – тихо и спокойно, повече от час, а като че времето отлетя за миг. Радвахме се на широкия зелен двор и дървената къщичка от детството на Стефан на дървото в средата му, разгледахме уютната им къща, позволиха ни да надзърнем и в „светая светих” – ремонтиращото се в момента ателие. И потънахме блажено в историята на техния съвместен живот, работа и любов, с които сега с удоволствие ще ви направим съпричастни!

V.S. Има ли рецепта за любов?
Л:
Няма такава рецепта! Може би, ако имаше, хората биха проявили някакъв интерес към нея. И понеже няма такава, затова нещастните хора са много объркани, всички са много объркани. Цял живот хората се учат на любов, което може би е основното.
С: Може би това точно е любовта – да я търсиш, да я намериш, да живееш с този човек в непрекъснато търсене на добрите взаимоотношения, за да се чувствате и двамата добре и в равновесие и спокойствие.
Л: Ако има нещо подобно на рецепта, тя може би се състои не само в общуването с другия, а и в цялостното общуване между хората. И тази рецепта се открива, когато живееш заедно с другия, и то - в брачна връзка. Макар сега да не е модерно да се говори за брак, а за съжителство или конкувинаж, ние със Стефан сме изцяло поддръжници на брачната институция като изконно основана от Господ. Така че не смятам брака за нещо, което просто можеш да сложиш в стария шкаф и то там да си чака. Това за мен не е правилно разбиране, защото точно в брачните взаимоотношения и общуване между двама съпрузи човек може да открие много житейски истини, на които се основава съществуването на света. И точно там е тази „рецепта” – в това общуване да откриеш хубавите неща, моменти, качества или ценности в човека, в който се оглеждаш. Както и хубавите твои качества, които той отразява и ти ги виждаш посредством него. И когато намериш и установиш някакви хубави взаимоотношения, да воюваш за тях и да ги отстояваш. Любовта може да се използва като понятие, което отразява твоята идентичност в очите на човека срещу теб.
С: Любовта е винаги насреща (казвайки това, Стефан посочи с длан Люба), затова Я оставям да говори! Понеже не мога да се изразявам като Нея, винаги, когато се говори за нещо вербално, се осланям на Люба.

V. S. Има ли нещо в днешните млади, което според вас „не е наред” и какво бихте ги посъветвали?
Л:
Днешният свят е много шаблонен и структуриран. И това е нещото, което страшно много пречи на човека да се обърне към истинските неща. А то е много просто! Но тези структури и модели – на поведение, на харесване, на възприятия и разбирания толкова бързо се движат и променят, че разсейват и объркват човека. И той започва да губи способността си спокойно да се усамоти, ако щете, и да си даде някаква вътрешна дълбока преценка за това какво иска и търси, защо да го прави и как да го вижда. Малко ни трябва, но „то” винаги не ни достига и човек се занимава с хиляди други неща – да се покаже, утвърди, реализира, хареса първо в очите на другите. И на тези днешни движения човек подчинява и жертва абсолютно всичко, включително и най-истинските си ценности. Много от младите сега правят точно това – жертват ценностите си заради някакви скрупули, на които все повече робуват. Донякъде може би и социалните мрежи са нож с две остриета, защото много поощряват това робуване. И ако човек няма добри устои, корени и ценностна система, започва много бързо и лесно да плува в тези океани. А те са много интересни и разнообразни, но и лесно можеш да потънеш в тях. Мисля че нашият съвместен живот със Стефан е устоял толкова много години именно благодарение на общите ни усилия да успяваме да видим хубавото, което сме постигали и което понякога е било много малко и мизерно – например една нова покривка. Но това ти вдъхва надежда, дава ти знак и те кара с усмивка да искаш да продължаваш напред.

С: Ние с Люба сме вече 25 години заедно, децата ни са големи и самостоятелни и имат техните си приятели. Може би имат желанието първо да се реализират, не знам как става сега – опитват да живеят с някого, пък после се разделят... Ние сме възпитани и живели по друг начин. В социализма, когато сме били на техните години, имаше някакви граници и други норми и разбиране за света. Нямаше я тази „свобода”, която в момента, за добро или лошо, ги кара да се чувстват свободни да правят всичко и да вярват повече в себе си. Докато ние сме нямали този кръгозор за възможностите в и за света и за хората тогава най-нормалното в един момент от живота беше да направят семейство, да имат деца, да мислят в тази посока.
Л: Да, за нашето поколение „това” - да създадеш семейство, беше естествено. Не, че и тогава не е имало хора, живеещи „безпразно” и в авангардност за нарочените представи! Но някак всичко се движеше в едно общо русло, което включваше и някои хубави неща, като например това да създадеш семейство. И това беше някаква си, там, мисъл, която не подлежи на обсъждане – просто един ден ще се случи, няма да те отмине и е в реда на нещата! Докато сега „редът на нещата” тенденциозно е изместен и разбъркан, и вече е „подреден” по друг начин.

V.S Ако решите да избягате от нещо – какво е то и къде се криете?
Л:
Аз, лично, имах моменти, в които много исках да избягам от Костинброд! Много го исках и беше просто ужасно! Тук съм снаха, дошла от Смолян, Стефан е кореняк. И всъщност явно съм била изключително зелена глава, след като не си давах ясна сметка и не сглобявах нещата с това, че свързвайки се с един човек трябва да правя какви ли не компромиси и жертви. Неща, които за мен нямаха никаква връзка – човекът, за когото се женя, и някаква абстракция. Когато осъзнах, че идвам да живея на едно определено място, в една определена среда и по един определен начин, и всичко това е коренно различно от моето предишно съществуване, стереотипите ми трябваше да се променят. Като това не е частен случай, а принцип. Трябваше да минат много години, докато осмисля и преживея всичко, за да може нещата да улегнат. Имали сме страшно много сътресения и катаклизми, през които сме минали, като всяка една друга двойка! Не винаги всичко е било „розово”. Сега вече нямам толкова голямо желание за някакво бягство, защото разбрах, че бягство няма! Но ако „ще бягам” по някакъв начин, то ще е нещо, което само аз мога да правя и да си потъвам в него сама. Например – да уча езици. Благодарение на Стефан говоря добре френски. Много ми помогна, когато бях изключително отчаяна. Каза ми: „Записал съм те на курс! Отиваш! Няма да стоиш само тук и да се чувстваш като крава!”
С: Ами добре, ще изходим от нейните думи!
Л: Вложих доста усърдие в обучението и успях и да го проговоря. Поназнайвам английски, руски, немски и италиански. И сега уча гръцки.
С: Значи, аз как да разбирам това – че непрекъснато бягаш!?! Искаш да ме няма!?! Сега пък – гръцки!

V. S. Не знаехте ли за гръцкия?
С: Знам, но не знаех, че това е причината!
Л: Е, това не е бягство от теб!
С: То не може да има такова „бягство”! Сега – сериозно. Едно от важните и първи неща са компромисите - и аз, като всички, си слагам някакви капаци на очите. В интерес на истината, с възрастта и времето на общо живеене ни е по-лесно да ги правим. Иначе моето бягство може да се изрази в отиване на планина, каране на колело по изоставен път…
Л: Два пъти си спомням как избяга! Бяхме се карали или... не помня вече. И ти отиде някъде с колелото или пеша, не знам, и те нямаше известно време.
С: Да, бе, да! Е, не беше никак лошо!
Л: Спомням си!
С: Това са съвсем нормални неща, които даже затвърждават връзката! Всеки човек има разбиране за нещата, но това е моето виждане.

V. S. Значи трябва да има подобни „катаклизми”, за да има добра спойка, така ли?
Л:
Ами да, така е!
С: Може би – да. Човек има нужда от лично пространство.
Л: Определено! И да намери баланса между това да се чувства добре като личност, идентична със самия себе си, и това да се чувства като част от другия. Това може да се получи само между ДВАМА души. То е някакво, ако щете – математическо правило!
С: Да, така е! И допълнителна голяма важност са и децата, когато се появят. Имаме дъщеря на 23 и син на 21 години, те са много важни и влизат в тази „рецепта” за любов.
Л: Определено влизат в рецептата, така е!

V.S. Има ли все още някакви неща, които един с друг да съобразявате?
Л:
Ооо!
С: Е, как да няма!
Л: Постоянно има! То това е…
С: … част от подправките към рецептата!
Л: Това е един много динамичен баланс, който обаче непрекъснато е търсен от нас!
С: А и освен деца, трябва и котки да си имаме! 

V. S. Така ли? От един момент нататък трябва ли животинка?
Л:
Да! Аз все повече ги възприемам като някакви наши бебета. Понеже не можем вече да имаме други деца, те са ми този вид „утеха”.

Останалата част от интервюто с магнетичните Стефан и Люба ще споделим утре, защото има общуване, което си заслужава да отлежи...

 

More People of art

20 пъти, в които ЧЕРВИЛОТО в главната роля променя всичко

People of art преди 3 седмици

Важен елемент, който допринася за дефиницията на персонажи във филми и известни личности. От Одри Хепбърн до кралица Елизабет II – припомняме 20 пъти, в които червилото е не просто емблематична част от визията, а буквално я взривява.

Болшой театър премахна имената на противниците на "спецоперацията" от афишите за предстоящия сезон

People of art преди 10 месеца

Директорът на Болшой театър Владимир Урин даде интервю за "Российская газета" и заяви, че спектакли на режисьори, които са се противопоставили на руската "спецална военна операция" в Украйна, се премахват от репертоара на театъра