Авторът:
Артуро Перес-Реверте, един от най-четените и превеждани испански писатели, е роден в Картахена през 1951 г. Завършва журналистика и политология. След дълга и успешна кариера на военен кореспондент в повечето горещи точки на планетата, се посвещава изцяло на литературата.
Книгите му са продадени в над 15 милиона тираж по целия свят. Голяма част от произведенията му са екранизирани - “Фламандският майстор”, “Морската карта”, “Учителят по фехтовка”, “Приключенията на капитан Алатристе”, “Деветата порта”, “Кралицата на Юга”.
Лауреат е на множество литературни награди – Голямата награда на Франция за литература; наградата “Жан Моне” за европейска литература; рицар на френския орден на литературата и изкуствата, италианската награда "Валомброза - Грегор фон Резори" за най-добра чуждестранна литература, а през 2003 г за заслугите си към испанската литература е избран за член на Кралската академия на Испания. Произведенията му са част от учебната програма в гимназиалния курс в училищата на Испания.
Книгата:
„Кралицата на Юга” на майстора на интелектуалния трилър Артуро Перес-Реверте е забележителен разказ, който обхваща цели десетилетия и се развива на няколко континента. Книгата води читателя на спиращо дъха пътешествие от прашните улици на Мексико през блестящото крайбрежие на Мароко до гореща Испания. Много малко автори пораждат такова силно увлечение и възхита едновременно у читатели, критици и книжари. Романите на Перес-Реверте са идеалното съчетание между напрегнато действие и висок литературен стил, а „Кралицата на Юга” е едно от най-добрите му постижения.
Една жена се изправя сама срещу смъртта в мъжкия свят на наркотрафика. Родена в мексиканския щат Синалоа – където насилствената смърт е толкова често срещана, че се приема за естествена – Тереса Мендоса изминава дълъг път. От полуграмотна любовница на пилот-наркотрафикант тя се превръща в Кралицата на Юга – жена-легенда, която държи в ръцете си живота и смъртта на стотици хора.
Тереса, известна на полицията от три континента като „Мексиканката”, застава начело на създадената от нея империя, воюва и сключва сделки с италианската, испанската и руската мафия, преговаря с правителства и агенции за борба с наркотиците. Преживяло всички ужаси, поднесени му от съдбата, момичето, което взема за първи пък в ръцете си книга, когато попада в затвора, се превръща в тайнствена фигура, изискана дама, преследвана както от наемни убийци, така и от папараци. От Мексико до Северна Африка и Южна Испания Тереса Мендоса живее в сурова действителност, където няма място за любов и доброта, както няма лоши и добри. Тереса има една цел – да отмъсти за своя мъж.
Кралицата на Юга върви по своя път въпреки смъртта, вероломството, разбитите надежди и погубеното приятелство, сред ужасяващата истина за един свят, потънал в лъжа и кръв – сред истината за нашия свят.
Романът на Артуро Перес-Реверте „Кралицата на Юга” е филмиран от международния филмов канал Fox, а премиерата на сериала за България е на 27 юни, 2016 г.
„Кралицата на Юга”
– Как ти се струва това? – Пати се движеше свободно из магазина, смъкваше дрехи от закачалките, оставяше отхвърлените в ръцете на някоя продавачка, която ги следваше услужливо. – …Костюмът със сако и панталон никога не излиза от мода. А той впечатлява мъжете от нашата среда, най-вече, когато го носят жени като мен, като теб – слагаше дрехите както бяха на закачалки пред Тереса, до тялото ѝ, за да види как ѝ стоят. – …Джинсите стават, няма защо да се отказваш от тях. Но комбинирани с тъмно сако. Тъмносините сака са перфектни.
Тереса имаше други неща в главата си, по-сложни от цвета на сакото, което да носи с джинсите. Прекалено много хора и прекалено много интереси. С часове разсъждаваше пред тетрадка, изпълнена с цифри, имена, места. Водеше дълги разговори с непознати, които изслушваше внимателно и предпазливо, мъчейки се да ги разгадае, готова да се учи от всички и от всичко. Много неща сега зависеха от нея. Питаше се дали наистина беше подготвена да поеме такива отговорности, за които преди и през ум не ѝ беше минавало. Пати го знаеше, но не я интересуваше или се правеше, че не я засяга. Всяко нещо с времето си, казваше тя. Днес на дневен ред са дрехите. Днес е ден за почивка. Днес вечерта се излиза по заведения. Освен това да се оправяш с бизнеса е по-скоро твоя работа, отколкото моя. Ти си управителката, аз само гледам.
– Виждаш ли?… С дънките най-добре ти стоят ниски обувки, тип мокасини и тези чанти: „Убрике“, „Валверде дел Камино“. Подхождат ти и андалуските чанти, ръчна изработка. За през деня.
Имаше три от тези чанти в пликовете, които пълнеха багажника на колата, оставена в подземния паркинг на площад „Марина“. От днес няма шега, настояваше Пати. Нито ден повече, без да напълниш гардероба с това, което ти е необходимо. Става ли? … Освен това, да се обличаш добре не е толкова въпрос на мода, колкото на здрав разум. Свиквай с мисълта: малко, но качествено е по-добро от много и лошо. Номерът е да си набавиш основните неща. И после тръгваш от това, което имаш, и го обогатяваш. Слушаш ли ме?
Рядко се случваше Полковник О’Фарел да е толкова приказлива. Тереса я слушаше наистина, заинтригувана от този нов поглед върху дрехите и върху себе си. Досега да се облича по един или друг начин отговаряше на две ясни цели: да се харесва на мъжете – на своите мъже, – и да ѝ бъде удобно. Дрехите като оръдие на труда, както беше казала Пати, смеейки се гръмогласно. Да се обличаш не е само въпрос на удобство или прелъстяване. Не е дори елегантност, нито статус, а по-скоро тънкости в статуса. Продължаваш ли да ме слушаш?… Облеклото може да бъде състояние на духа, характер, власт. Жената избира дрехите си според това каква е или каква иска да бъде. И точно в това е разликата. Нещата се учат, разбира се. Както обноските, начина на хранене и разговаряне. Постигаш ги, когато си умен и умееш да наблюдаваш. А ти умееш, Мексиканке. Не съм виждала друг, който да гледа като теб. Индианска лисица. Сякаш четеш книга, като гледаш хората. Книгите вече ги познаваш, време е да се запознаеш и с останалото. Защо? Защото си ми съдружничка и приятелка. Защото дълго ще сме заедно, надявам се, и ще направим големи неща. И защото вече е време да сменим темата на разговора.
– Колкото до това как се обличаш – излизаха от пробната, след като Тереса се огледа с пуловер от кашмир с висока, обърната яка, – никой не казва, че го правиш безлично. Работата е там, че за да вършиш някои неща, трябва да знаеш как да се държиш. И как да изглеждаш. Не всичко отива на всеки. Ето това, например. И през ум да не ти минава за „Версаче“. С дрехи на „Версаче“ ще приличаш на проститутка.
– Добре, но ти ги носиш понякога.
Пати се разсмя. Между пръстите си държеше цигара „Марлборо“, въпреки надписа, че пушенето е забранено и укорителните погледи на продавачката. С ръка в джоба на плетеното сако, върху тъмносива пола. Цигарата – в другата. Веднага я гася, скъпа, беше казала, когато запали първата. Пушеше вече трета.
– Аз имах друго възпитание, Мексиканке. Зная кога да приличам на проститутка и кога – не. Що се отнася до теб, помни, че хората, с които работим, се впечатляват от жените с класа. От дамите.
– Не се занасяй. Аз не съм дама.
– Какво знаеш ти. Да си, да изглеждаш че си, да станеш нещо или да не бъдеш никога нищо, всичко това са много тънки нюанси. Виж, хвърли един поглед… Истинска дама, казвам ти го. „Ив Сен-Лоран“, тук-там „Шанел“ и „Армани“ за сериозните моменти. Глупостите като тези на Галиано ги остави за другите… Или за по-късно.
Тереса се оглеждаше наоколо. Не ѝ пукаше, че ще се покаже невежа, нито че продавачката ще чуе разговора им. Пати беше тази, която говореше тихо.
– Не винаги зная кое е подходящото… Да комбинираш е трудно.
– Виж, придържай се към едно правило, което винаги действа: петдесет на петдесет. Ако от кръста надолу си предизвикателна или секси, нагоре трябва да си дискретна. И обратното.
Излязоха с торбите и тръгнаха по улица „Лариос“ нагоре. Пати я караше да спира пред всяка витрина.
– За всеки ден и за спорт – продължи тя – е най-добре да ползваш дрехи, които стават за различни случаи. Ако се спреш на дадена марка, гледай да има от всичко по малко – сочеше костюм с леко, тъмно сако с кръгла яка, което Тереса беше харесала много. – Като Калвин Клайн, например. Виждаш ли? Все едно дали е пуловер, кожено яке или вечерна рокля.
Влязоха в друг магазин. Беше луксозен бутик, продавачките бяха облечени в униформи с къси поли и черни чорапогащи. Приличат на висши служителки от американски филм, помисли си Тереса. Всички високи и хубави, с много грим, като модели или стюардеси. Дявол да ги вземе. Проклетите пари.
– Най-доброто – каза Пати – е да пазаруваш в магазини като този, които имат разнообразни дрехи от няколко марки. Да го посещаваш често и да им спечелиш доверието. Отношенията с продавачките са важни: познават те, известно им е какво ти харесва и кое ти отива. Казват ти „получихме това“. Ухажват те.
На горния етаж имаше аксесоари от италианска и испанска кожа. Колани. Чанти. Великолепни обувки с прекрасен дизайн. Това, помисли си Тереса, е по-добро от „Серха’с“ в Кулиакан, където съпрузите и любовниците на наркотрафикантите ходеха два пъти в годината, в края на всяка реколта – клюкарстваха като луди, с бижутата си, с боядисаните гриви и пачките долари. Тя самата пазаруваше оттам, когато беше с Гуеро Давила, неща, които сега я караха да се чувства неуверена. Вероятно защото не беше тя самата: беше отпътувала надалеч и тази, която се оглеждаше в огледалата на скъпите магазини, беше друга, от друго време и от друг свят. Много, много далеч. Обувките са най-важни, постанови в това време Пати. Повече от чантите. Знай, че с каквито и дрехи да си облечена, едни лоши обувки те вкарват в калта. На мъжете им се прощава, дори свинщина като тази например да ходят без чорапи, докара я на мода Хулио Иглесиас. При нас всичко е по-драматично. По-непоправимо.
После разгледаха парфюмите и гримовете, помирисваха и пробваха всичко върху кожата на Тереса. След това отидоха да обядват стриди и миди в „Тинтеро“, на плажа на Ел Пало. Вие, латиноамериканките, държеше на своето Пати, имате слабост към тежките парфюми. Опитай се да я смекчиш. Също и грима. Когато си млада, гримът състарява, а когато си стара, състарява още повече…
More from View Sofia
Новият аромат на Карл Лагерфелд ще ухае на книги
Очевидно Карл Лагерфелд има намерението да създаде бестселър. Освен модата, другата голяма любов на дизайнера са книгите и именно това...
С аромат на книга: "Противоотрова" от Оливър Бъркман
“Противоотрова” взема всеки наръчник за самопомощ, който сте чели някъде, и го преобръща наопаки – изключително забавна книга, изпълнена с дълбоки прозрения”
"Хъшове" в подкрепа на Хитрино в Народния театър "Иван Вазов"
Народният театър „Иван Вазов” ще посвети представлението на...
