Само докато си говориш с нея и те заразява с щастие. Инжектира те с онази искрена детска наивност, която животът отдавна е притъпил във възрастните. Затова се появява тя, за да я припомни. Едно 19-годишно момиче, което няма търпение да се събуди сутрин, за да посрещне щастието.
За изкуството като единствена реалност, за пътя от Червената шапчица до Стефан Данаилов, за любовта към живота и 3-те акорда на Guns N’ Roses, споделено от младата актриса, нашумяла покрай ролите си във филма „Маймуна“ и сериала „Ние, нашите и вашите“ по Нова – Радина Боршош.
(1).jpg)
V.S.: Нека те върнем 13 години назад във времето, когато си 6, и играеш „Червената шапчица“ вкъщи. Какво помниш от онзи момент?
Р.Б.: Спомням си чувството да излезеш пред най-близките си хора и да им покажеш нещо, което си сътворил и за което си се трудил. И те да оценят труда ти и да те подкрепят. Още тогава усетих подкрепата на родителите ми. Разбрах, че каквото и да избера да правя, ще ми позволят да слушам сърцето си.
V.S.: В този момент ли разбра, че Театърът ще се окаже съдба? Или идеята дойде по-късно?
Р.Б.: Актьорството винаги много ме е привличало. Изпитвам страхотна страст към това изкуство. За мен то е изключително важно. Вдъхновява ме и ме кара да летя. Не мога да си представя, че ще работя в банка и ще бъда чиновник. Имам нужда от това изкуство, да се развивам в него и да продължавам да правя това, което обичам.
.JPG)
V.S.: Какво ти дава?
Р.Б.: Не е меркантилното усещане от рода на „Искам да стана известен“. А една много чиста любов, която се зароди с годините. За първи път го усетих, когато бях на „Хъшове“ в Народния театър – бях 5-6 клас, беше първият ми спектакъл. Когато накрая видях как се покланят актьорите и как всички им ръкопляскат, разбрах, че театърът е живо изкуство. Че всичко се случва сега и остава там. Именно в това е неговата магия – че е жив, че можеш да го контролираш, че остава в твоите ръце, минава през твоята интерпретация, през твоята душа. В телевизията пък има една динамика, която е доста любопитна и ти помага да се превъплътиш по-бързо. Развива ти актьорското мислене. Това да си по-рефлективен, да умееш да изразяваш себе си и да караш хората да ти вярват.
V.S.: Кое е повече Твое - театъра или камерата?
Р.Б.: Театърът е най-най-голямата ми любов. Постепенно обаче започнах да откривам магия и в киното и започнах да се чувствам много добре пред камера. Много са различни, но съм щастлива, че на тази възраст успях да видя и от двете. Успях да ги оценя и се хвърлих в тях с абсолютно чисти подбуди. В момента съм като едно наивно дете, което е тръгнало да сбъдва мечтата си, и не искам нещо да ме разочарова.
V.S.: Известността промени ли те?
Р.Б.: Аз не мисля, че известността е от някакво значение. За мен най-важното е да правя това, което обичам. Хората да ми вярват и да съм истинска. Да не съм посредствена. Да съм нещо по-различно. Да покажа, че мога да се справя, въпреки че имам още много да уча. Популярността е много тънък лед. Тя променя хората и ако човек няма твърда ценностна система и принципи, може да бъде много опасна. В момента, в който започнеш да правиш нещата заради славата, по-добре да не се занимаваш повече с това. Затова за мен е много важно да не се променям и каквото и да срещам в живота си, да запазя тази чиста и искрена любов към актьорството.
.JPG)
V.S.: Вероятно повярва истински в таланта си, когато те приеха в класа на Стефан Данаилов, и то с най-високи оценки?
Р.Б.: Аз във всеки един от трите кръга имах усещането, че ще ме скъсат и че никога няма да видя НАТФИЗ. А най-малкото, което съм си представяла, е, че ще бъда в класа на проф. Данаилов. Това е страхотна привилегия. Когато ни приеха, ни нарекоха „щастливци“. И ние наистина сме такива. Той е прекрасен, жива легенда. Той е будител и е огромна привилегия да ни учи и напътства. Аз бях тотално полудяла, като видях, че съм приета и че съм в неговия клас. Въобще не можех да повярвам. И много ми се иска да му докажа, че изборът му е верен, да не го разочаровам и да оправдая доверието му.
V.S.: Кой е Съветът от него?
Р.Б.: Той всеки ден ни учи на страшно много. Като учебник е. Можеш да извлечеш мъдрост от всяка негова дума. Това, което най-силно ми направи впечатление, са думите му, че трябва да живеем не само на сцената, но и навън, в живота. Че трябва да сме истински, че трябва да сме вдъхновени, да се отпуснем и да бъдем себе си.
V.S.: Какво преливаш с удоволствие от актьорството в живота?
Р.Б.: Опитвам се от всяка роля да взема нещо за себе си и да дам нещо от себе си. Всяка роля е един дълъг път, който трябва да се извърви. Този път е много труден, но е изключително любопитен и носи много вътрешно спокойствие – да изследвам какво би казал някой човек, какво би си помислил, каква е биографията му, какво му се е случило. Започнах да изучавам хората. Да си крада разни неща от тях. Защото всеки човек е различен, носи някаква своя характеристика, която усещаш дори само в походката му.
.JPG)
V.S.: Коя роля ти е най-трудна?
Р.Б.: Всяка роля е различна. Ако прекалено много придърпам една роля към себе си, провокацията ще изчезне и ще бъда просто Радина. А на мен ми е много интересно Радина да не бъде Радина. Затова най-трудна може би ми е била Джейн от „Мери Попинз“, тъй като там играя 8-годишно момиче. Децата притежават страхотна динамика, която ние, тийнейджърите, започваме да губим. Беше ми много трудно да пресъздам едно дете и децата, които ме гледат, да ми повярват, че аз съм на 8 години и наистина се учудвам на чудесата на Мери Попинз.
V.S.: Ако трябва да изиграеш главна роля в автобиографичен филм, коя би искала да е тя?
Р.Б.: Аз съм много голям фен на Мерил Стрийп и много бих искала да играя в автобиографичен филм за нея. Защото тя е наистина неземна и аз изключително много й се възхищавам. Също и на Маги Смит, която обожавам. Това са едни актриси, които са толкова високо и са толкова прекрасни, че можеш само да ги гледаш, да се учиш от тях и да им се възхищаваш.
V.S.: Има ли нещо, което би променила в българския театър?
Р.Б.: Иска ми се театрите да са пълни с хора, които обичат това, което правят. Режисьори, осветители, сценични работници и всички останали – иска ми се да се чувстват добре, да правят нещата със страст. И да са с ясното съзнание, че без тях не може. Много неприятно ми става, когато някой се подценява. Всичко е един пъзел и ако липсва дори едно парченце, няма да се случи това, което би могло.
V.S.: Какво правиш, когато не си на сцената или пред камерата?
Р.Б.: Истината е, че съм в такава въртележка, че нямам време за нищо друго. Но пък това е може би най-страхотното нещо, което ми се е случвало, защото щастливият актьор е заетият актьор. И ми е толкова топло и светло на душата. Дори да нямам сили да стана сутрин, си отварям очите, защото знам, че ще правя това, което обичам. Независимо дали ще съм в театъра, или ще съм на снимки, или ще съм в Академията при професора. И това е най-голямото щастие, което може да се случи на едно 19-годишно момиче.
.JPG)
V.S.: Свириш и на китара?
Р.Б.: Е, подрънквам (смее се). За мен е изключително богатство да можеш да свириш на инструмент и винаги съм искала да свиря на китара. Да си дрънкам, да си пея. Научих 4-5 акорда и започнах да свиря. Няма такова усещане. А първата песен, която научих, беше Knockin’ on Heaven’s door на Guns N’ Roses. Това е една от любимите ми банди, страшно ги обичам. И се изумих, че успях да науча тяхна песен, защото много добре знаем Guns ‘n Roses какво правят. Оказа се, че тази песен е само 3 акорда и бях толкова щастлива. Свирих я със седмици.
V.S.: А продължаваш ли да яздиш?
Р.Б.: За съжаление не ми остава никакво време и много, много ми липсва. Страхотно привързана съм към конете – това са моите любими животни. Обожавам ги. В тях има една магия, една чистота и топлина. Те са изключително интелигентни. Ако намериш правилния подход, ако му покажеш, че си му приятел, че няма да го подведеш, той ще ти се довери и заедно може да се впуснете в приключения. За мен конете са бягство от света. Дават ти свобода. Да излезеш с коня и да яздите, докато не ти свърши кръгозорът.
V.S.: В кого или в какво е влюбена Радина Боршош?
Р.Б.: Влюбена в живота. В актьорската професия. В слънцето, мечтите и в щастието напоследък. Много, много е влюбена в щастието и много й се иска да бъде щастлива.
V.S.: На какво си готова в името на любовта?
Р.Б.: На всичко.
.JPG)
V.S.: А с какво не би направила компромис?
Р.Б.: С лъжата и с посредствеността.
V.S.: Какво те натъжава?
Р.Б.: Когато срещна пошлост.
V.S.: Какво още може да поиска едно толкова щастливо момиче?
Р.Б.: Наистина не знам. Аз имам всичко – имам най-прекрасното семейство, което винаги ме подкрепя. Имам най-прекрасните приятели. Правя това, което обичам по цял ден. Всичко е просто съвършено. Единственото, което си пожелавам, е това никога да не свършва.
.JPG)
More from View Sofia
72 часа до А to JazZ: Фестивалът, който ни среща с най-добрите джазмени
Oт 1 до 3 юли сърцето на София ще тупти в ритъма на A to Jazz – фестивалът, който ще ни срещне с някои от най-добрите американски и родни джазмени...
Love to quote: 10 зареждащи цитата за по-богата седмица от Стивън Хокинг
Точно преди два дни един от най-известните и брилянтни астрофизици в световен мащаб навърши 75 години...
Миранда Кер, Кейт Ъптън и Амбър Валета - почти голи за V Magazine
Героини на есенния брой на списание V Magazine са три страшно красиви жени - Кейт Ъптън, Миранда Кер и Амбър Валета...
